Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ….. година 2018 град Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІІІ-ти
наказателен състав
в
закрито заседание
на
20 юни през две хиляди и осемнадесета година,
в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димитров
НЧД
№ 1570/2018 г. по описа на РС - Плевен
и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243,ал.4 от НПК.
С протокол за избор за докладчик, Зам. Председателят
на РС – Плевен –на 14.06.2018 г. в 14:32 часа е разпределил горепосоченото дело
на съдия Красимир Димитров.
В.И.И., с ЕГН: ********** *** обжалва постановление от 23.03.2018 г. на
прокурор ***при Районна прокуратура - Плевен, издадено на осн. чл. 9, ал. 2 от НК във вр. чл.199, чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното
производството по Досъдебно производство № Д-2312/2017 г. по описа на РП-Плевен.
С
посоченото постановление РП - Плевен е
прекратила наказателното производство, образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна.
РС
- Плевен, след проверка на материалите по посоченото досъдебно производство,
намира жалбата за ДОПУСТИМА, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал.6 от НПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият
съдебен състав е сезиран съгласно Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, съгласно
който съдът следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство
образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК по цитираното досъдебно
производство за престъпление по чл. 309,
ал. 1 от НК.
След
анализиране на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита,
че проведеното разследване е всестранно, обективно и пълно.
В
тази връзка и постановлението на прокурора е обосновано и законосъобразно. Проведени
са необходимите процесуално-следствени действия.
Съдът
счита, че основанието въз основа на което РП - Плевен е прекратила досъдебното
производство № Д-2312/2017 г. по описа на РП - Плевен е правилно и
законосъобразно и няма основание за неговата отмяна и изменение.
Разпоредбата
на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК визира в
кои случаи наказателното производство се прекратява от прокурора, а съгласно чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, това е когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
В
случая прокуратурата е приела, че деянието не съставлява престъпление и това е
така, защото съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление.
В
случая това по чл. 309, ал. 1 от НК, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съдът
приема, че обществената опасност на деянието е явно незначителна предвид факта,
че същото е с ниска степен на обществена
опасност.
Въз
основа на правилно приета фактическа обстановка по делото съдът стигна по
законосъобразни изводи за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Районна
прокуратура – Плевен е съобразила обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК са предвидени две хипотези и е дала отговор коя от тях е налице в
настоящия казус.
Деянието
формално осъществява признаците на престъпния състав на разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от НК, но
неговата обществена опасност е явно незначителна, респективно налице е втората
хипотеза, визирана в разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Действително,
разпоредбата на чл. 309 от НК защитава важни обществени отношения, свързани със
конституционно регламентираното право на защита на гражданите.
За
да се определи като престъпно едно конкретно поведение, то следва да покаже
типичната за този тип прояви, степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове
използуването на санкционни средства и да ги направи обществено приемливи.
От друга
страна намира, че деянието е малозначително, защото неговата обществена
опасност е явно незначителна, респективно налице е втората хипотеза, визирана в
чл. 9, ал. 2 от НК. Обществената опасност на деянието е обективно качество и при преценка степента
на въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни последици извън него,
следва да се обсъдят всички обстоятелства, които са от значение за
установяването й. За да определи явната
незначителност на обществената опасност на деянието, РП - Плевен е съобразила
на първо място, показанията на свидетеля ***/л.90- л.92/, който е придружавал майка си - ***
при хоспитализацията й в УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр.Плевен на
инкриминираната дата, че майка му е била приета в УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ ЕАД
- гр.Плевен във влошено здравословно състояние и лекарите са се допитвали до
нея и до него за даване на съгласие за провеждане на лечението й, както и за
направената операция.
Свидетелят ***сочи,
че майка му не е била в състояние да се подпише в деня на приема й в болницата
на инкриминираните документи, поради силно влошеното си здравословно състояние,
но през цялото време била в съзнание, комуникирала с хората около нея и
възприемала всичко случващо се.
С оглед бързото
реагиране от страна на медицинския екип, предвид влошеното здравословно
състояние на ***, ***е попълнил инкриминираните документи, но в тях е отразил
действителната воля на *** и то след допитване до нея и до сина й.
Всички
тези обстоятелства, обсъдени в своята съвкупност определено сочат, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна, разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК, следва да намери приложение. Този текст от закона е израз от и на потвърждение
на това, че формалното криминализиране на едно деяние не е достатъчно само по
себе си, за да бъде то престъпление. Необходимо е съответното деяние
съдържателно да разкрива висока степен на обществена опасност. При липсата на
такава степен, респ. наличие на явно
незначителна степен на обществена опасност, деянието не е престъпно. Затова
правилно РП - Плевен е приела, че въпреки, че деянието формално да
осъществява признаците на състава на разпоредбата на чл. 309, ал.1 от НК, неговата обществена
опасност е явна незначителна, респективно наказателната отговорност на свидетеля
***не следва да се ангажира.
Поради това, съдът, в съответствие с
разпоредбата на чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, счита Постановлението на РП-Плевен
за обосновано и законосъобразно постановено и в този смисъл следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243,
ал. 5, т. 1 от НПК, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП – Плевен за прекратяване на
Досъдебното производство №Д-2312/2017 г. по описа на РП – Плевен/ЗМ 300/2017 г.
по описа на ОД на МВР – Плевен/ от 22.03.2018 г. образувано по реда на чл. 212,
ал. 1 от НК за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протестиране от
страните в седемдневен срок от
получаване на съобщаването, чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - гр. Плевен.
След влизане в сила на разпореждането,
препис от същото ведно с Досъдебно производство № Д-2312/17 г. по описа на РП-Плевен
да се върне на РП - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: