№ 1705
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501530 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 260828 от
12.05.2021 г. подадена от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е
срещу решение № 260036 от 16.04.2021 г. постановено по гр.д. № 416по опис на
Провадийски районен съд за 2020 г., с което е прието за установено, че КР. ПЛ. Д. с ЕГН
********** от гр. П., ул. „Св. К. и М.“ № **, вх. *, ап. **, не дължи на
„Електроразпределение Север” АД, сумата от 2862.98 лева, претендирана като дължима по
извършена корекция на потребена електроенергия за периода от 15.02.2017 г. до 26.03.2020
г., за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „Св. К. и М.“ , бл. **, вх.* , ап. **, за
която е издадена фактура № ********** от 23.04.2020 г. , на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК както и в частта на присъдените разноски, следващи от изхода на спора и
доказателствата за извършен разход.
Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за отмяна на постановеното
първоинстнационно решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален
закон. Поддържа се и порокът необоснованост, като се излага, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събраните доказателства. Излага се, че съдът е
следвало да отхвърли иска като приложи общите правила на ЗЗД, тъй като било установено
количеството доставена и незаплатена ел. енергия. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което искът да бъде уважен,
като и за присъждане сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна, в писмен отговор е оспорила основателността на жалбата с
подробни съображения за правилността на обжалвания съдебен акт.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 416 по описа за 2020 г. на РС-Провадия, е образувано по
1
предявен по предявен от КР. ПЛ. Д. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Св. К. и М.“ № **, вх.
*, ап. **, против „Електроразпределение Север” АД, отрицателен установителен иск за
сумата от 2862.98 лева, претендирана като дължима по извършена корекция на потребена
електроенергия за периода от 15.02.2017 г. до 26.03.2020 г., за обект на потребление,
находящ се в гр. П., ул. „Св. К. и М.“ , бл. **, вх.* , ап. **, за която е издадена фактура №
********** от 23.04.2020 г. , на основание чл. 124 от ГПК.
Ответната страна „Електроразпределение Север” АД, в срока по чл. 131 от ГПК
оспорва отрицателната установителна претенция като въвежда правно основание за за
отричаното задължение и като такова въвежда разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ПИККЕ във
връзка с чл. 200, ал.1 от ЗЗД. С подробни твърдения за осъществени факти, обоснована
приложението на специалната правна норма като главна и общата като евентуална.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като в мотивите на
съдебното решение е приел, че са приложими специалните правни норми на чл. 49 и сл. от
ПИККЕ, но поради опорочаване на процедурата по установяване на фактите, ответникът не
е доказал пълно и главно претенцията, както по основание, така и по размер. Посочил е , че
не може да се установи в какъв период е натупано количеството ел. енергия, поради което на
същото основание е приел, че второто възражение на ответника е неоснователно.
Настоящият въззивнен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съобразно материално правните норми
регламентиращи процесните отношения и съобразно разпределението на доказателствената
тежест приема, че изложената фактология в обжалваното решение е представена коректно
при спазване на правилата за събиране на доказателствата и правилна преценка на тяхната
доказателствена сила. След като във въззивната жалба не са направени оплаквания по
фактите, намира, че възпроизвеждането на идентична фактическа обстановка в две решения
по същество, не е необходимо и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Спорът пред въззивната инстанция се отнася до преценката на доказателствата и
се заключава в това, установена ли е по пътя на пълното и главно доказване предвидената
специална корекционна процедура за доставена и неотчетена ел. енергия и ако не е, дължи
ли се сумата по фактурата възоснова на общите правила на ЗЗД предвидени за продажбата.
Въззивният съд, след като съобрази предметните предели на въззивното производство и
неговата непосредствена цел, очертана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1 ОСГТК
като повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и
на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения
на страните чрез събиране и преценка на доказателствата намира, че следва да извърши
преценка на вече събраните, той като въззивният жалбоподател не твърди нови факти и
съдът не е събирал нови доказателства. Накратко страните по делото са страни и по
облигационно правоотношение - продажба на ел. енерия за абонатен № ********** и
клиентски № **********. На 26.03.2020 г. в изпълнение на задълженията на доставчика е
извършена техническа проверка на СТИ. Съставен е КП 5100563 в който са вписани
стойностите във видимите и невидими регистри както следва: Т1 – 002132квтч, Т2 – 005437
квтч, Т3-011418 квтч, Т4- 003756 и в сумарен регистър Т0-022743. Електромерът е
демонтиран и изплатен на БИМ, който в КП 364 от 14.04.2020 г. отразява, че Т3 и Т4 не са
били визуализирани на дисплея, поради софтуерна намеса в устройството за отчитане, обект
на изследването. В становище, на основание чл. 55 ал.1 от ПИККЕ доставчикът приел, че
следва да коригира сметката на потребителя за периода от 15.02.2017 до 26.03.2020 г. като
включи в нея цена в размер на 2862.98 лева за доставена и потребена ел. енергия, която е
останала незаплатена, поради отчитането й в невизуализиран регистър и възосвова на това
становище издава фактура № ********** от 23.04.2020 г. От заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че измервателното
средство е в технологична годност към момента проверката. Вещото лице приема, че след
2
като при монтажа Т1 и Т2 са с нулеви показания, то следва, че електромерът е монтиран нов
и не би следвало да има натрупвания на цифри в останалите невизуализирани тарифи, но не
е категоричен, тъй като изнесеното пред съда е съждение, а не установен по технически
начин факт. Счита, че ако натрупванията в невизуализираните тарифи са следствие от
доставена ел. енергия, то това е станало пари софтуерна намеса. Относно математическите
изчисления и тези по периоди, заключението поддържа констатацията за правилни
математически пресмятания.
От правна страна юридическата преценка на първоинстанционния съд, за
приложението на специалната норма на чл. 55, ал.1 от ПИККЕ е правилна. Тази норма е
приложимия материален закон, чието приложение е следствие от специални процесуални
прави за установяване на основанията за корекция. Правилно първоинстанционният съд е
изследвал реквизитите на КП и е установил, че формалните изисквания на чл. 49, ал.2 и 3 от
ПИККЕ са лишени от съдържание. От съществено значение за изхода на спора е
обстоятелството, че при монтиране на електромера, в невизуализираните регистри
показанията са нулеви. Този факт от обективната действителност следва да се доказва с
преки доказателства, според изискванията за пълно и главно провеждане на доказването,
което е в тежест на ответната страна. В конкретният казус единствената индиция за нулеви
показания е умозаключението на вещото лице, което извежда факт от друг факт /видимите
регистри са с нулеви показания при монтажа,следователно и невизуализираните са били
такива/. Съдът обаче не може да приеме заключението в тази част, тъй като експертизата не
е назначена за проверка на логически връзки, а на факти.
Относно евентуалното основание за дължимост – чл. 200 ЗЗД, заявено с отговора
на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, съдът намира следното. За разлика от
положителните установителни искове, за които има изискване за редовност на исковата
молба, при отрицателните установителни искове, ответникът заявява своите основания като
възражения и няма изискване да формира петитум. Въпреки това в отговора, следва да
мотивира възраженията си последователно и достатъчно категорично, че да бъдат изведени
от съда като отделни основания, когато нямат връзка помежду си. В писмения отговор,
претенцията с чл. 200 от ЗЗД е посочена като привръзка към чл. 55, ал.1 от ПИККЕ. Въпреки
това, въззивнитя съд ще се произнесе и по това възражение. Специалните материално
правни норми дерогират общите, а когато липсват специални се прилагат общите. Когато
обаче има специална правна норма и тя ме може да се приложи поради неосъществен
фактически състав или порочна процедура, съдът не може да прилага общата. В настоящия
случай, допустимо основание на претенцията по фактурата е само специалната правна
норма, защото тя е действащото материално право. Ответникът не разполага с две
материално правни норми, които да действат по едно и също време. Първоинстанционният
съд правилно е установил приложимото право и в съответствие със специалните
процесуални правила е отрекъл правото на ответника да претендира сумата от 2862.98 лева.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски пред въззивния съд, което съобразно представен списък са в
размер на 450 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 16.04.2021 г. постановено по гр.д. № 416 по
опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е да заплати
3
на КР. ПЛ. Д. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Св. К. и М.“ № **, вх. *, ап. **, сумата от
450 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4