Решение по НАХД №521/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 325
Дата: 12 август 2025 г. (в сила от 10 септември 2025 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20255220200521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Пазарджик, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200521 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. С. П., ЕГН **********,чрез адв. Г. Ц. против
Наказателно постановление(НП) № 2024-1818-01-139 / 25.11.2024г. на
началник сектор ОП към ОДМВР Пазарджик, , с което на жалбоподателя е
наложена по чл.264, ал.1 ЗМВР - глоба в размер на 500 лева.
С жалбата се заявява незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на своя процесуален
представител , оспорва жалбата като настоява да се потвърди НП , прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и претендира
разноски за юрисконсулско възнаграждение..
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 04.08.2024г. жалбоподателят бил в дома си в с. Церово. На гости били
дъщеря му и зет му св. В. и Й. Т.и заедно с двете им деца.
1
Около 20.30 часа жалбоподателят тръгнал с лекия си автомобил до
къщата на другата си дъщеря. По пътя бил спрян за проверка от полиц.
служители свидетелите Б. и С. (л. 68 и сл.), които му поискали документите за
водач и МПС. Жалбоподателят признал, че не ги носи и Б. му разпоредил да
остане в автомобила, за да бъде извършена проверка чрез станция за
отдалечен достъп (таблет , в ел. база данни). Докато св. Б. отишъл по
патрулния автомобил (не повече от 7-8 м), за да въведе в устройството
регистрационния номер на автомобила, жалбоподателят видях случайно
минаващ от там свой съсед, затова спонтанно слязъл от колата и тръгнал към
него , с цел да го помоли да отиде и каже на близките му да донесат
липсващите документи. Виждайки, че напуска автомобила, св.Б. му
разпоредил да се върне , докато приключи полицейската проверка, а С.
тръгнал към него. Жалбоподателят посочил преминаващия съсед и обяснил с
каква цел е тръгнал към него, но тъй като не спрял да се движи , св. С. бързо
се приближил до него, силно извил лявата му ръка назад към гърба му.
Жалбоподателят се опитал да се освободи от хватката и тогава двамата
полицаи го повалили на земята по лице. Той продължил с опитите да се
освободи и С. го ударил в гърба . Поставили му белезниците, притискайки го
към земята.
След известно време на място пристигнали на място съпрузите Т. с
децата. Дъщерята В. Трошанова донесла и предоставила на полиц. служители
документите.
Последвала проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с
Алкотест Дрегер , установил отрицателен резултат.
Поради задържането жалбоподателят бил откаран с патрулния автомобил
в МБАЛ Пазарджик, където бил прегледан.
След това бил отведен в РУ Пазарджик и оставен в мястото за задържане,
където получил и заповед за такова.
Впоследствие в Управлението пристигнали дъщеря му и зет му В. и Й.
Т., като последният също бил задържан за възпрепятстване на полицейските
органи.
Образуваното на 05.08.25г. ДСП 745/2024 г. за престъпление по чл. 270,
ал.1 от НК било прекратено с прокурорско постановлението от 13.11.2024
година и същото изпратено на РУ Пазарджик „за преценка за реализиране на
2
административно-наказателна отговорност“.
Резултат от тази преценка е обжалваното НП, издаването на което е
частично процесуално изправно, предвид:; процедурата и основанието за
издаването му - чл. 36, ал.2 от ЗАНН; компетентността на издаващия орган (
л.15). Съдържанието на постановлението обаче, от гледна точка на
съдържимите факти по извършване на приписаното нарушение и тяхната
правна квалификация , за които се изисква съответствие , позволява извод, че
НП не отговаря на това изискване. В НП се твърди, че жалбоподателят
„противозаконно попречил на орган на властта - полицейските служители Ат.
С. и Вл. Б. - да изпълнят служебните си задължения , във връзка с
правомощията им по чл. 70, ал. 1 ЗМВР и чл. 64, ал.4, във вр. с ал. 2, във вр.
ал.1 от ЗМВР , защото в качеството си на водач на МПС при извършването на
полицейска проверка от тях е отказал да изпълни отдадените му полицейски
разпореждания, да остане в автомобила , да не слиза от него и да не им пречи
да изпълнят функциите си по противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред , като е избутал с ръце пол. Б., след което се е насочил към
колегата му мл. инсп. А. Б. ( б.м. има се предвид С.) , който също се е опитал
да избута, държал се агресивно, ръкомахал към полицейските служители в
опит да ги удари.“ . Става ясно това, че на жалбоподателя е приписано от една
страна противозаконно пречене на орган на власт, доколкото и санкционната
норма е по чл. 264, ал.1 от ЗМВР,, предвиждаща глоба за такова нарушение и
съдържаща и състава на нарушението. От друга страна - се вменява
неизпълнение на дадено устно разпореждане ( „да остане в автомобила и не
слиза от него „) , което е правилно квалифицирано -по чл. 64, ал.4 вр. ал.2 вр.
ал.1 ЗМВР . При това съдържание на НП дори Съдът е в невъзможност да
прецени воля на наказващия орган какво нарушение вменява.
Констатираното съставлява непреодолимо в рамките на съдебния контрол
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна.
Въпреки, че това е достатъчно за крайното решение, за пълнота и при
условие, че евентуално не се сподели горната позиция, ще се изложат и
доводи за материално-правна незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
Отразените в него фактически обстоятелства по извършване на
нарушението са спорни, а приетите с настоящия акт за установени следват от
3
дължимия задълбочен анализ на събраните за тях доказателствени средства.
Резултат от него е решението да не се кредитират изцяло показанията на св. С.
и Б., респ. тези досежно твърденията, че жалбоподателят напуснал автомобила
и се отдалечил, за да избегне проверката, демонстрирайки това решение с
цитираните реплики ( л. 69, г) и последващите си опити да се освободи от
уловилите го полицаи.
Възпроизведената чрез показанията на полицейските служители
ситуация, в която са присъствали само те и жалбоподателят е онагледена от
наличния върху приетото веществено доказателства видеозапис без звук.
Същият не само не е оспорен от въззиваемата страна, но е представен от нея (
запис от т.нар бодикамери). Видно от него , жалбоподателят остава в
автомобила след устно разпореждане на пол. служител, който се отива при
служебния, взема таблет и започва да въвежда нещо в него; жалбоподателят
излиза от автомобила и се насочва в посока, различна към тази на патрулния
автомобил, говорейки към някого и махайки към него, при което полиц.
служители му казват нещо и когато той продължава движението си, го спират
и употребяват сила, като единият от тях , вкл. и несъответна на съпротивата
му и разследвана в друг процес.Следва задържане чрез оставяне на белезници.
От така възпроизведената ситуация от значение за настоящото решение са
онази представени от записа действия, които потвърждават заявеното от Т. -
жалбоподателят е напуснал автомобила само за да помоли свой случайно
преминаващ съсед да отиде до дома му и предаде да му донесат документите.
Фактически има неизпълнение на даденото разпореждане, но то не е с цел да
се саботира проверката или се пречи на органите й, а единствено с цел да се
осигурят липсващите документи-. Ситуацията щеше да бъде само едно
недоразумение, ако не бе последващото й развитие, но то е извън обсега на
настоящия предмет.
Нито правомощията на полицейските служители по чл. 64 от ЗМВР ,
нито тези по чл. 70 ЗМВР, нито които да са от предвидените в раздел І глава І
на ЗМВР са самоцелни. Във всяка една норма, която ги урежда е посочена и
причината и в чл. 64 ЗМВР е „за изпълнение на възложените им функции“,
каквито наказващият орган с НП твърди, че в случая са тези по чл. 70, ал.1 от
с.з. - за установяване на самоличността на жалбоподателя. А тя, предвид
установената процесна ситуация , предвид намиращия се в близост съсед или
4
дори възможността той да уведоми близките да донесат документите, е могла
да се установи и по чл. 70, ал.2 от ЗМВР ( „Установяването на самоличността се извършва
чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни „).
Горното позволява извод, че с действията си жалбоподателят не е пречил
на проверката полицейските органи и не е отказал да изпълни разпореждането
им по начин, по който да я осуетява или се отклонява от нея.Затова и
неоснователно е подведен от административно-наказателна отговорност с
процесното, НП , което следва да се отмени.
Преценката за незаконосъобразност на НП влече и основателност на
претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито са сторени по
представените писмени доказателства в размер на 450 лева за адвокатски
хонорар, против които се прави основателно възражение за прекомерност.
Възнаграждението следва да се редуцира по размер , предвид възможността
за намаляване под нормативно -предвидения с национален нормативен акт
минимален размер - и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем
акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) и се определи в размер на 350
лева, предвид липсата на фактическа и прана сложност на делото, обема на
доказателствата, реализирания процесуален ресурс. То се дължи в полза на
жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал.
1 ГПК .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление(НП) № 2024-1818-01-139 /
25.11.2024г. на началник сектор ОП към ОДМВР Пазарджик, с което на Й. С.
П., ЕГН **********, е наложена по чл.264, ал.1 ЗМВР - глоба в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати Й. С. П., ЕГН **********,
сума в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
5
изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6