№ 5008
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110149419 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „.“ ООД срещу „.“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на 3400 лева, представляваща остатък от подлежаща на
връщане сума, получена от ответника на отпаднало основание – развален договор за
търговска продажба на зъботехнически продукти, обективиран във фактура №., във връзка с
която от ответника е издадено кредитно известие № .г, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.08.2024г. до окончателното плащане, сума в размер на
566.48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
платената на отпаднало основание сума за периода от 30.05.2023г. до 21.08.2024г., сума в
размер на 442.33 лева, представляваща незаплатена цена по договор за търговска продажба,
обективирана във фактура № .г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.08.2024г. до окончателното плащане, и сума в размер на 22.94 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
по договор за продажба за периода от 08.04.2024г до 21.08.2024г.
В исковата молба от името на ищеца се твърди, че „.“ ООД и „.“ ЕООД са в
дългогодишни търговски взаимоотношения, като през м.12.2022г. дружествата са сключили
договор за доставка на зъботехнически продукти, доколкото ответното дружество бил
представител на производителя Bredent. Сочи се, че във връзка с доставката на процесните
продукти от ответното дружество била издадена на 28.03.2023г. фактура на стойност 5818.02
лева с ДДС, като същата сума била заплатена незабавно от ищеца. Подчертава се, че месец
след плащането било установено, че заявка за съответните продукти от ответника не е
изпращана до производителя, поради което след продължителна комуникация ответното
1
дружество издало на 30.05.2023г кредитно известие за връщане на платената от ищеца сума.
Въз основа на това кредитно известие се твърди, че от ответника били възстановени 2418.02
лева, от общо дължимите 5818.02 лева. Ето защо претендира връщане и на остатъка от
заплатената на отпаднало основание сума. В допълнение се излагат твърдения и за сключен
между страните договор за продажба, по силата на който ищецът е доставил на ответника
стока, за което от името на „.“ ООД била издадена фактура на 08.04.2024г на стойност 442.33
лева, но така посочената сума и до настоящия момент не била заплатена. Сочи се, че от
ищеца е отправяна многократно покана за заплащане на дължимата сума, в това число и по
имейл от 17.06.2024г., но плащане така и не е постъпило. С оглед изложеното се моли
исковете да бъдат уважени, като се претендира и присъждането на сторените по делото
разноски, в това число и разноски сторени в обезпечително производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ЕООД не е депозиран
отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „.“ ООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ., за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 286 лева. Доказано е и заплащането на 5 лева за
издаване на обезпечителна заповед. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 291 лева –разноски по делото.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ., отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При
изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за
2
присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на
иска. От името на ищцата е направено своевременно искане за присъждане на разноски по
гр.д. ./2024г. по описа на СРС, 73 състав, в което е допуснато обезпечение на разглеждания
иск. По делото са представени доказателства за извършени в производството по ч.гр.д.
./2024г. по описа на СРС, 73 състав разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер
на 45,00 лева /40 лева за образуване на производство и 5 лева за обезпечителна заповед/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 24.04.2024г., в който е уговорено заплащането на сумата от 400 лева за
образуване на обезпечително производство и е представен платежен документ за извършено
плащане на сумата. Предвид това следва да бъдат рисъдени разноски за обезпечителното
производство в размер на 445 лева.
В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на
разноски в размер на 130.80 лева – такси, заплатени на . за образуване на изпълнително дело
и налагане на допусната обезпечителна мярка, както и за 15 лева – такса за вписване на
обезпечителна заповед за възбрана. Съгласно формираната съдебна практика на . разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в
хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство, които следва да се
съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № . от 05.12.2011г. на . по ч. т.
д. № . г., I т. о., ТК,., определение № . от 02.12.2014 г. на . по ч. т. д. № . г., I т. о., ТК и др,
както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на . по ч. т. д. № .6 г., I т. о., ТК/. Следователно,
разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са наложени
обезпечителните мерки за такси в размер на 145.80 лева общо (съгласно представените
доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. . да заплати на
„.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3400 лева, представляваща остатък
от подлежаща на връщане сума, получена от ответника на отпаднало основание – развален
договор за търговска продажба на зъботехнически продукти, обективиран във фактура №.,
във връзка с която от ответника е издадено кредитно известие № .г, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2024г. до окончателното плащане,
сума в размер на 566.48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху платената на отпаднало основание сума за периода от 30.05.2023г. до
21.08.2024г., сума в размер на 442.33 лева, представляваща незаплатена цена по договор за
търговска продажба, обективирана във фактура № .г, ведно със законната лихва от датата на
3
депозиране на исковата молба – 21.08.2024г. до окончателното плащане, и сума в размер на
22.94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена по договор за продажба за периода от 08.04.2024г до 21.08.2024г.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. . да заплати на
„.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер на 291 лева – разноски сторени в производство пред СРС и сума в размер на
445 лева – разноски сторени в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№
./2024г. по описа на СРС, 73 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4