Р Е Ш Е Н И
Е № 113
16.06.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Ели Т.а, като разгледа
докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 106 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №
8166/19.12.2019г. на Н.О.С. ***, представлявана от адв.
М. Я. ***, и въззивна жалба вх. № 463/17.01.2020г. на
ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез
ю.к. Цв. Б., срещу решение № 162/03.12.2019г.,
постановено по т. д. № 320/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 463/17.01.2020г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство, е насочена срещу
решението в частта, с която са уважени предявените от Н.О.С. *** осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на сумата 15 000 лв., представляваща разликата над
15 000 лв. до 30 000лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2017 г., виновно причинено от водача на автомобил
„Пежо“ Тх 5561 ХА,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ведно акцесорната претенция за законовата лихва. Застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Петитумът на жалбата е отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
С въззивна
жалба вх. № 8166/19.12.2019г. се атакува решението на ДОС в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск от въззивницата срещу ЗАД „
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” - гр. София, ЕИК *********, за присъждане на сумата 30 000 лв., представляваща
разликата над 30 000лв. до 60 00лв., претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застрахователно събитие. Основното оплакване е отново за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателката е занижен. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на
неимуществени вреди в заявения размер от 60 000 лв. , ведно с акцесорната претенция за мораторна
лихва.
Процесуалните представители на страните
са депозирали отговори по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище
за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и
съображения.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
Становището на ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД - гр.София, което е с процесуалното качество на
трето лице помагач на страната на ответника, е за неоснователност на жалбата на
въззивницата – ищец, както и за неоснователност на
оплакването в жалбата на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве” АД за неправилност на извода на първоинстанционния
съд относно липсата на вина за настъпване на ПТП на водача на „Мерцедес Спринтер“ 316 ЦДИ, рег. № ТХ7465АМ, застрахован от подпомагащата страна.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Добрички окръжен
съд е бил сезиран с обективно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Н.О.С.
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на сумата
80 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2017г.,
виновно причинено от водача на автомобил „Пежо“ Тх
5561 ХА, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.04.2018г., когато е изтекъл тримесечния
срок за произнасяне по застрахователната претенция, до окончателното изплащане
на задължението. В хода на първоинстанционното
производство, с молба вх. № 295/14.01.2019г. е намален размерът на претенцията
за главница от 80 000 лв. на 60 000 лв.
Решението на ДОС, с което осъдителните
искове са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части,
тъй като са налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Ищцата, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 КЗ и с
оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ е отправила към застрахователя писмена
претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на 26.01.2018г., но застрахователят не се е произнесъл по
нея в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Изменението на иска чрез намаляване
размера на главната искова претенция не е съобразено при постановяване на
решението, но същото не се обжалва в недопустимата му част за разликата над
60 000 лв. до 80 000лв.
Не се оспорва наличието на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена
за автомобил „Пежо“ Тх 5561 ХА с ответното дружество, обективиран
в застрахователна полица №
BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г., валидна за периода от
17.02.2017г. до 17.02.2018 г.
Тъй
като водачът на лекия автомобил е починал
в резултат на ПТП, въпросите относно
извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на лицето, сочено от ищеца като застрахован при
ответника делинквент, не могат да бъда разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК. Същевременно, в
тази инстанция ответникът не оспорва
наличието на основание за заплащане на обезщетение по чл. 432 КЗ, като след
постановяване на решението е изплатена по сметка на ищцата сумата 15 000
лв. за обезщетяване на процесните неимуществени вреди
съобразно необжалваната от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД част от присъдената
сума, ведно със законната лихва до датата на плащането.
От фактическа страна е
безспорно установено, че при процесното ПТП, настъпило на
29.09.2017г., около 00.10ч., по главен път ІІ-29 в посока от гр. Варна към гр.
Добрич, на 500м. след Т-образното кръстовище за с. Зорница, между лек
автомобил “Пежо“, модел 406, с рег. № ТХ
5561 ХА, управляван от М. Т. М., и микробус „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № ТХ 7456 АМ, управляван от Б. Т. О., са пострадали водачът на лекия
автомобил- М. Т. М., починал на място, и пътуващите в микробуса лица,
включително и ищцата. Няма данни водачът на микробуса да е управлявал МПС след
употреба на алкохол.
За конкретния механизъм на ПТП, който следва да бъде обсъден и
в настоящата инстанция във връзка със повдигнатите с въззивните
жалби спорни въпроси, е назначена от първоинстанционния
съд съдебно-автотехническа експертиза, от
заключението на която се установяват следните обстоятелства: Наближавайки
мястото на произшествието, лекият автомобил се е движил със скорост около 99.29
км./ч., а микробусът – със скорост около 90 км/ч. /по данните от тахографския лист/. На описаното място и двата автомобила
са навлезли едновременно в завой, движейки се един срещу друг, който за лекия
автомобил е бил десен, а за автобуса - ляв. Радиусът на завоя е бил около
196.11м., което от техническа гледна точка е определяло, че критичната скорост
за безопасното преодоляване на завоя е била около 136.75 км/ч. Непосредствено
преди навлизане в завоя л. а.“Пежо“ е навлязъл с 0.80 м. в насрещното платно за
движение, предназначено за движещите се в посока гр. Варна автомобили.
Непосредствено преди навлизане в завоя, водачът е позиционирал микробуса с
левите му колела върху непрекъснатата осева линия. Водачите са имали видимост
един към друг около 50 м., която е била функция от движението им на фарове с
къси светлини и от геометрията на завоя. Сблъсъкът е резултат от взаимното
пресичане на траекториите на двата автомобила, в резултат на преобладаващото
навлизане на лекия автомобил в лентата за движение по посока гр. Варна и
частичното навлизане на автобуса в лентата за движение по посока гр. Добрич.
Ударът е настъпил в предните леви части на двата автомобила, като в мястото на
удара те са били с взаимно застъпване около 1 м., мерено от левите им ръбове
навътре към средата на купетата по ширина. След удара и двата автомобила се
деформират значително в предните леви части на купетата, като след фазата на
еластична и пластична деформация, се получава ротация и едновременна транслация
на всеки от тях наляво около вертикалните им оси, като след разделяне на двете
купета едно от друго, се отделят и изхвръкват отломки, гориво-смазочни
материали и течности по пътното платно. След като двата автомобила са
изразходвали своята кинетична енергия, те се установили в покой на мястото.
Скоростта
на двата автомобила не е била съобразена с видимостта пред водача /около 50
м./, тъй като при скорост на движение от 90 км/ч. опасната зона за спиране
на автобуса е имала дължина около 83.90
м., а при скорост на движение от 99.29 км/ч. опасната зона за спиране на лекия
автомобил е имала дължина около 86.88 м., евентуално - при скорост на движение на лекия автомобил
с 90 км/ч., опасната зона за спирането му е следвало да има дължина около 74.19
м.
Микробусът
е бил оборудван с предпазни колани за всичките 1+15 места /седящи/.
Триточковите автоматични предпазни колани, с каквито е бил оборудван
микробусът, има за задача при катастрофа да фиксира тялото на водача или
пътниците в техните седалки, за да бъдат по възможност равномерно спрени,
заедно с кабината на пътниците и да не са изложени на високи, неконтролирани
сили. Ограничителят на силата на колана, ведно със съвместно действие с
обтегачите и въздушните възглавници, намалява риска от наранявания на пътниците
в горната част на тялото. Предпазният колан помага не само при катастрофа, но и
при рязко аварийно спиране, като предотвратява малки и средни травми. При удар
коланите намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло.
Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира заключението на експерта, изготвил съдебно – автотехническата експертиза, тъй като същото е обективно и
научно обосновано и кореспондира с останалите събрани относими
и допустими доказателства, в това число с данните от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2554 от 29.09.2017г. на МВР – гр. Аксаково.
Въз
основа на изложеното по – горе относно механизма на процесното
ПТП, следва да се приеме, че същото е настъпило в резултат на нарушението на
правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ и от двамата
водачи – всеки от тях е навлязъл с управляваното от него МПС и се е движил
частично и в лентата за насрещно движение, като това на водача на лекия
автомобил е било с дълбочина на навлизането от 0.80 м., а на водача на
микробуса – с дълбочина от 0.15 м. Освен това и двамата водачи са нарушили
изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като са управлявали съответните МПС
със скорости, които не са били съобразени с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие – както сочи
вещото лице, скоростта на всяко от МПС предпоставя
дължина на опасната зона, надвишаваща дължината на видимостта.
Установеното съпричиняване
на деликта по смисъла на чл. 53 ЗЗД обаче е ирелевантно за предмета на спора, по който въззивният съд дължи произнасяне. С чл. 499, ал. 7 КЗ е
предвидена солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на
отговорността на съпричинителите. Това означава, че
при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от
повече от един деликвенти, застрахователят по
застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него. Отговорността между ответника и подпомагащата страна подлежи на
разпределяне по правилата на чл. 127 ЗЗД
и чл. 499, ал.
6 и ал. 7 КЗ,
което може да се осъществи доброволно, извънсъдебно или в отделен процес,
доколкото в настоящия не е предявен обратен иск.
Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и характера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП е в съответствие
със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните
правила на ГПК.
В
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2554 от 29.09.2017г. на МВР –
гр. Аксаково, ищцата е посочена като едно от пострадалите лица с фрактура на
таз и контузия на глава. От представената с исковата молба епикриза,
издадена от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД- гр. Варна, където ищцата е транспортирана по спешност след
ПТП, на 29.09.2017г., както и от заключението на СМЕ, се установява, че същата е получила счупване на таза в областта на
лява тазобедрена ямка, което е обусловило
необходимостта от спешна оперативна намеса чрез извършване на открито
наместване на таза с вътрешна фиксация с метал.
Оперативната рана заздравява за около 12 – 14 дни, 30 дни е наложителен постелен режим, три месеца – движение с две патерици, без
натоварване на крайници, и след това ходене с една патерица с постепенно
натоварване и рехабилитация за възстановяване на мускулатурата на крайника в
продължение на още три месеца.
Освен фрактурата на таза, причинна връзка с процесното ПТП е установена и за получени от ищцата други
увреждания: разкъсно - контузна
рана на главата, контузия на главата и контузия на гръдния кош.
По въпроса за прогноза за възстановяване - според
вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза, при този вид фрактури
на таза, при които се ангажира ставната повърхност на тазобедрената става, не
настъпва пълно възстановяване на предишната функционална годност на ставата; в
резултат на фрактурата се развиват артрозни промени,
които нерядко налагат поставяне на изкуствена става; при натоварване и при
промяна на времето в увредената става се усещат болки, които се придружават с
ограничение на движението. Прогнозата се потвърждава от прегледа от вещото
лице, извършен две години след травмата: към м. 08.2019г. ищцата ходи с накуцване
с левия крак; болезнено ограничени са движенията в лявата тазобедрена става:
свиване – 80 градуса при норма от 125, ротация – 25 градуса при норма 45,
странично отвеждане – 25 градуса при норма 45.
За установяване характера и интензитета
на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред първоинстанционния
съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Р. Ю. И.
и Х. М. И., съответно дъщеря и зет на ищцата. Предвид родствената връзка и
такава по сватовство на свидетелите и пострадалото лице следва да се отчете
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от
преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се
базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие
между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, няма основание тези показанията да не се кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни
доказателства следва да се приеме за установено, че след изписването на ищцата Н.С.
от болничното заведение, същата, в продължение на три месеца е била само на
легло, с памперси, в пълна невъзможност да се движи и да се обслужва сама, като
е разчитала изцяло на грижите на своите близки за всички ежедневни нужди -
смяна на памперси, къпане, преобличане, хранене и др. Едва след третия месец
пострадалата е започнала да се придвижва с помощта на проходилка
и патерици. Към настоящият момент не е настъпило пълно възстановяване нито на
физическата травма / на таза/, нито от емоционалната травма. Вследствие на
преживеният стрес пострадалата проявява тревожност и емоционална лабилност при
пътуване, получава нервни пристъпи при качване в лек автомобил и при изникване
на спомен за случилото се.
Надлежно установените релевантни
факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата, степента,
характера и вида на уврежданията, продължителността на лечение, прогнозата за
липса на възможност за пълно възстановяване, получената психическа травма, и
всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и
обстоятелства, обосновават извод за
значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще
продължава да търпи като последица от процесното
пътно- транспортно произшествие.
Като съобрази всички надлежно
установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с
ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално –
икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения,
както и предвид обичайната съдебна практика
при определяне на обезщетения при деликт с подобен
характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния
съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата 90 000 лв.
По оплакване в жалбата за необоснованост на правния
извод на първоинстанционния съд във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Застрахователят „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД е релевирал своевременно, пред
първата инстанция, с отговора на исковата молба, поддържаното и в тази
инстанция защитно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, обосновано с твърдение, че при настъпване
на произшествието тя е бил без предпазен колан.
В
съдебната практика се приема, че съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия с вредоносния
резултат, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия (решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV
г. о., ГК). Установяването на съпричинителството е в
тежест на страната, която го твърди като доказателствената
тежест включва задължението за главно и пълно доказване на противоправното
действие/бездействие на пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия
вредоносен резултат.
От
приложеното към САТЕ копие на удостоверението за преминат преглед за
техническата изправност на автобус „Мерцедес Спринтер“
316 ЦДИ, рег. № ТХ7465АМ на 10.08.17г., се установява, че автобусът е клас „В“
и е бил годен за извършването на превоз на пътници /л. 225/. Съобразно
приложеното на л. 224 копие на свидетелството за регистрация , част І,
отбелязаната технически допустима максимална маса за този микробус е 3500 кг.
/F.1/. При това положение и според нормите на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „б“ и
ал. 3, т. 2 от ЗДвП, този микробус е превозно средство от тип М2.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
В
настоящия случай се установи, че автобус „Мерцедес Спринтер“
316 ЦДИ, рег. № ТХ7465АМ е бил оборудван за всичките си седящи места с обезопасителни колани, а ищцата и другите ѝ спътници
не са ги използвали към момента на настъпването на процесното
ПТП.
Вещото
лице - медицински специалист сочи, че ако е имало поставен обезопасителен
колан от ищцата, ограничителят на силата на колана намалява риска от
наранявания на пътниците в горната част на тялото. Същевременно, следва да се
съобрази, че според САТЕ ударът между двете МПС е бил челен с концентрация в
лявата предна част на микробуса, при която след деформациите е получена и
ротация и едновременно транслация на всеки от автомобилите наляво около
вертикалните им оси. Телата на пътниците са били подложени на отрицателно
ускорение към момента на сблъсъка като посоката на скоростта на движението им
следва да е било напред и надясно. Предпазните колани според експерта намаляват
около 25 пъти отрицателното ускорение. Това следва да означава, че същите не го
изключват, нито пък могат да гарантират пълното предпазване от травматични
увреждания в долната част на тялото. Наред с горното, получената най-тежка
травма от ищцата е на нивото на таза – място, което не е в такава степен
предпазено при правилно поставен предпазен колан. Според експерта, изготвил
заключението по САТЕ, при предпазните колани е налице спирачно устройство,
което препятства саморазхлабването му, а обтегачът
компенсира хлабината, за да лежи той плътно до човешкото тяло. При удар
предпазните колани се разтеглят от натоварването, а при рязък удар – коланът
става негоден и следва да се подмени.
С оглед
на всичко гореизложено съдът намира, че поведението
на делинквентите, което се субсумира
от реализирани нарушения на ЗДвП,
е предизвикало в по – голяма степен настъпването на ПТП и причиняването на
телесни увреждания на ищцата, поради което следва да се приеме квота на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице
в размер на 40%. По – висок процент на съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан би имало основание да се определи при
неимуществени вреди, обусловени от по– тежки травми в областта на корема и над
това ниво, но в случая съществена част от определеното обезщетение и обуславяща
неговия размер е фрактурата на таза, за която травма няма прогноза за пълно
възстановяване.
След
редукция на определеното обезщетение по чл.
52, ал. 2 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице
сумата, която се дължи от застрахователя на ищцата за обезщетяване на
претърпени от нея неимуществени вреди е 54 000 лв., ведно със законната
лихва.
Приложимата
норма за определяне на момента, от който се дължи от застрахователя законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице /по см.
на чл. 478, ал. 1 от КЗ/, предявило пряк иск против застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по реда
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е тази по чл. 497 от КЗ по арг.
от нормата на чл. 505 от КЗ. Това е така, защото нормата на чл. 497 от КЗ се
намира в дял ІІ, гл. 48 на КЗ и се явява специална по отношение на нормата на
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, цитирана в нормата на чл. 493 от КЗ, която определя
единствено застрахователното покритие по тази застраховка.
Съобразно
приложимата норма, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок /който съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ не може да е по-дълъг от 3 месеца от
предявяването на застрахователната претенция/ считано от по-ранната от двете
дати:
1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3;
2.
изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В настоящата хипотеза не се установи от застрахователя да са давани
допълнителни указания до заявилия претенцията относно представянето на
допълнителни доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. При това положение
законната лихва върху дължимото обезщетение се дължи, считано от изтичането на
3-месечен срок от предявяването на застрахователната претенция – или от
26.04.2018г.
Поради противоречие в
крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора,
първоинстанционното решение подлежи на отмяна в
частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 30 000лв. до 54 000лв., като се постанови друго
съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част
решението на ДОС по съществото на спора подлежи на потвърждаване.
По въпроса за
отговорността за разноски за първа и въззивна
инстанции
Искания за присъждане на съдебно -
деловодни разноски за всяка от инстанциите са направени от процесуалните
представители на двете страни. С оглед резултата от въззивното
обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищцата
репариране на направените в производството пред двете инстанция разноски
съразмерно с уважената част от иска – 5035.50 лв. за първа инстанция, и 1840
лв. за въззивна инстанция. Ищцата носи отговорност за
направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и вр. ал. 8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 100 лв. за първа инстанция и 60 лв. за въззивна
инстанция / част от юрисконсултско възнаграждение/.
След компенсация на насрещните задължения за разноски и приспадане на
присъдената сума с решението на ДОС ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата 4 992.50 лв.
На основание чл. 77 ГПК застрахователят дължи и държавна такса в размер на 300лв. по сметка на ВнАпС, която поради пропуск не е събрана авансово.
Съгласно чл. 78,
ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 162/03.12.2019г., постановено по т. д. №
320/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявените от Н.О.С. ***, срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата
24 000 лв., представляваща разликата над 30 000 лв. до
54 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2017г., виновно причинено
от водача на автомобил „Пежо“ Тх 5561 ХА, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, ведно акцесорната претенция
за законовата лихва, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на Н.О.С. ***, **********, сумата
24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лв./, представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило
на 29.09.2017г., виновно причинено от водача на автомобил
„Пежо“ Тх 5561 ХА,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.04.2018г. до окончателното погасяване на задъжението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 4 992.50 лв. / четири хиляди деветстотин
деветдесет и два лева и петдесет ст./, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за първа и въззивна
инстанции съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/03.12.2019г., постановено по т. д. №
320/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД– гр. София, ЕИК
*********, в качеството на третото лице помагач на страната на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД.
ОСЪЖДА ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, държавна такса по въззивна жалба
вх. № 463/17.01.2020г. в размер на 300 / триста / лв., на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.