№ 690
гр. Бургас, 03.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120201038 по описа за 2024
година
Делото е висящо пред Районен съд Бургас за втори път след като с Решение
№1695/28.02.2024г. по КАНД № 2271/2023г. е отменено решение № 1080/02.11.2023г. по
АНД № 2800/2023г. на БРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството се води по повод жалба на М. И. К. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-000897/31.05.2023г., издадено от ВПД Началник
група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че е липсвало уведомяване за прекратяване на регистрацията. В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Е. от АК-Бургас, като
двамата излагат доводи във връзка с липсата на съставомерност.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. Ж.,
която моли за потвърждаване на постановлението. Депозирано е становище, с което се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендира заплащане на
юрисконсултско възнагражение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Между „*********- клон Бургас и М. И. К. бил сключен договор за финансов лизинг с
предмет лек автомобил марка „***“ с рег. № ***. На 05.05.2022 г. между лизингодателя (вече
с наименование ***) и К. бил сключен договор за покупко-продажба с предмет същия
автомобил при нотариус № 491, по силата на който К. придобила правото на собственост
1
върху автомобила. Съгласно чл. 144, ал. 4 ЗДвП Министерството на вътрешните работи и
Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната
превозни средства и сключените договори и извършеното прехвърляне е регистрирано с
преписка 649559-05.05.2022.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство
е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по поС.ния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел
продажба. Купувачът К. обаче не се явила в сектор Пътна полиция, за да пререгистрира
МПС, не подала заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения
срок от свое име, поради което и регистрацията на автомобила била служебно прекратена на
07.07.2022 г.
На 26.01.2023 г., около 07.40 часа, жалбоподателката управлявала горепосочения лек
автомобил в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров“ от кръстовище с ул. „Спортна“ към
кръгово кръстовище „Трапезица“, като била спряна за проверка от служители на Сектор
„Пътна полиция“. След справка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация,
поради което св. М. У.- служител Сектор „Пътна полиция“ съставил АУАН Серия АД №
285982/26.01.2023г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от
него. В последствие било депозирано възражение, в което К. посочила, че не е била
уведомена за прекратяването на регистрацията.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление от
09.05.2023 г. било отказано образуването на досъдебно производство, като било посочено, че
липсва субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. Въз основа на
прекратителното постановление на БРП, на 31.05.2023г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си К. е осъществила състава на нарушението по чл. 140,
ал.1, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП й наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
2
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се
предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО
санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС,
което не е регистрирано, като регистрацията на същото е била служебно прекратена на
07.07.2022 г. Посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.
Нарушението се осъществява чрез бездействие в определен срок като в случая се
установява, че от нотариуса е заявено предварително искане за промяна в регистрацията на
МПС с оглед извършената сделка като номера на заявлението на нотариуса е отразен и в
справка л. 21 при първото разглеждане на делото. По делото обаче липсва пълномощно за
нотариуса да заявява регистрация от страна на купувача, както и подписване на заявление от
жалбоподателката. Видно е, че нотариусът е изпълнил задължението да уведоми КАТ за
извършена сделка и именно въз основа на изпратено писмо, е започнал да тече срока на
жалбоподателката да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства по поС.ния адрес или адрес на регистрация на собственика.
Съгласно чл. 16, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. в случай че сделката е
извършена, от информационната система на Нотариалната камара към информационната
система на МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил
сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е
записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към
информацията за превозното средство (ПС). При сделка с ПС приобретателят може да заяви
пред нотариуса предварителна подготовка на свидетелство за регистрация, в случай че
превозното средство ще се регистрира в същата областна дирекция на МВР, където е било
регистрирано, и няма да се извършва подмяна на табелите с регистрационен номер и
промяна на данните за превозното средство. В този случай таксите за подаване на заявление
и издаване на свидетелство за регистрация на ПС се заплащат от приобретателя чрез
нотариуса. Съгласно чл. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. при всяка промяна в
регистрацията се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен
номер - по желание на собственика.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. при промяна в регистрацията
собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва
служебно и се подписва от него. Ал. 4 За промяна в регистрацията при изменение на
данните на собственика заявлението по ал. 1 може да бъде подавано по електронен път чрез
автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР с притежавания от
гражданина валиден квалифициран електронен подпис. При подадено заявление по този ред
органите по регистрация изпращат потвърждение или отказ до гражданина също по
електронен път.
В случая не се установи пълномощно за нотариус да заяви регистрация нито пък се
установи подписване на документи от страна на К. за регистрация, нито пък се установи К.
да е получила СРМПС съгласно актуалните данни, заявени от нотариуса.
Извършената от нотариуса заявка съгласно чл. 16, ал. 6 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. и чл. 144, ал. 5 ЗДвП касае предварителна подготовка на свидетелство за
регистрация, но не освобождава от задължение новия собственик да извърши регистрацията
на МПС. Този извод следва и от систематичното тълкуване на чл. 144, ал. 5 ЗДвП и чл. 145,
ал. 2 ЗДвП като в чл. 144, ал. 5 ЗДвП е предвидена възможност да се заяви предварително
3
изготвяне на СРМПС, но чл. 145, ал. 2 ЗДвП задължава приобретателя да регистрира в срок
до един месец придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по поС.ния адрес или адрес на регистрация на собственика.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от закона се осъществява чрез действие- управление на
МПС, което не е регистрирано, без значение причините за липса на регистрация. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП
– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП– служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име. В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето М.
К., която е следвало да го регистрира, но не го е сторила затова регистрацията е била
прекратена служебно, като не се установява собственикът да е уведомяван за това. За да е
налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било
извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството
за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са
предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., за разлика от другите случаи на служебно
прекратяване на регистрацията.
Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, жалбоподателката, управлявайки
собствения си автомобил, след като е знаела, че не е изпълнила това си задължение, е била
наясно с предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази
форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателката е осъществила
състава на вмененото й нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана административнонаказателната й отговорност, на посоченото основание. В
горепосочения смисъл е и съдебната практика- Решение № 767 от 17.07.2023 г. по к. адм. н.
д. № 774 / 2023 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 644 от
20.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 823/2023 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас,
Решение № 445 от 05.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 145 / 2022 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 464 от 25.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 495 / 2021
г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Решение № 290 от 24.02.2021 г. по к.
адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като съдът
няма възможност да я определи в по-нисък размер. Правният ред се основава на
4
презумпцията за знание на законите и добросъвестното им спазване от субектите, които,
осъществявайки дадена дейност, са длъжни да са запознати с правната й регламентация.
Така и управлението на МПС, което е източник на повишена опасност е подробно
регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го познава.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарушенията по ЗДвП не са
маловажни. Управлението на нерегистрирано МПС в достатъчна степен застрашава
обществените отношения, свързани с транспорта. Не се установяват изключващи
отговорността или вината обстоятелства, както и каквито и да е други обстоятелства, които
да изключват съставомерността на извършеното от К..
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на по 80 лв. за две съдебни инстанции или общо 160 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-000897/31.05.2023г., издадено
от ВПД Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на М. И. К.,
ЕГН: **********, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР Бургас сумата в
размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5