Р Е Ш Е Н И Е № 92

гр. Видин 02.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Видинският районен съд, наказателна колегия в публичното

заседание на втори март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Даниел Ц.

при секретаря П.Въткова и в присъствието на прокурора Кайзеров, като разгледа докладваното от съдията Ц. ЧН дело № 118 по описа на Съда за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП- Видин от 03.02.2021 г. за задължително настаняване и лечение на лицето Д.В.Ц. *** с ЕГН: **********.   

          Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

          Процесуалният представител на предложеният за настаняване  заяви в с.з., че Ц. следва да  бъде настанен в психиатрично заведение и че това ще е в негов  интерес.                

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           Д.Ц. е настаняван многократно В ДПБ-Карлуково за лечение, като първата му хоспитализация датира още от 2008 г. От тогава същият е диагностициран с Параноидна шизофрения. В следващите години предложеният за задължително настаняване и лечение не приемал редовно предписаната му терапия, като се държал агресивно с близките си – неговата дъщеря и настойник – свид. Д.П. и  съпругата му – свид. М.Ц.. Установено бе в хода на съдебното следствие,  че освидетелстваният чупил  покъщнина,  не желаел да приема предписаните му лекарства, като заплашвал със саморазправа дъщеря си и съпругата си. Известни са случай, когато Ц. се е разхождал гол извън жилището си, като освен това изхвърля боклука през терасата на жилището си. П. и Ц. свидетелстват, че  Д.Ц. не полагал никаква лична хигиена, живеел в нечистотии, като приютявал и бездомни лица в жилището си. Същият отказвал да се храни, като криел оставяната от близките му храна в шкафове, която в последствие се разваляла.

         Налице е влошаване на психическото състояние на Ц., като видно от заключението на изготвената  съдебно - психиатрична експертиза, както и от разпита на експертите в с.з., същият страда от Параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, с което представлява опасност за себе си и за околните. Експертите предлагат Ц. да бъде настанен на задължително лечение при стационарни условия. Установи се, че при болния са налице трайни психически увреди в резултат на психичното му заболяване, като вследствие на това последният може да извърши и обществено - опасни действия или такива, които да са опасни за неговото здраве. Според заключението на  експертизата, при болния не е налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира, че е необходимо да се назначи служебно такова, което да изразява информирано съгласие за лечението на болния.

           Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните свидетели – Д.Д.П. – негова дъщеря, М.С.Ц. – негова съпруга,  становището на д-р. В.К. от с.з. проведено на 16.02.21 г., както и от заключението на  съдебно - психиатричната експертиза,  която съдът намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

            Между така събраните доказателства няма противоречия  същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра.

             При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Д.Ц..

             Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на освидетелствания, а именно,  същия страда от заболяване, посочено в чл.146, ал.1,т.1 от ЗЗ - т.е. , лицето е психично болно с установено сериозно нарушение на психичните функции – Параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит с което представлява опасност най-вече за себе си, а така също и за околните.                 

             При това положение Съдът намира, че Ц. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ гара Карлуково за срок от три месеца.

             На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, Съдът назначава Д.Д.П. - негова дъщеря, която да изразява информирано съгласие за лечението на Ц..

              Воден от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              НАСТАНЯВА Д.В.Ц. *** с ЕГН: **********. за задължително лечение в ДПБ - гара Карлуково  при форма на лечение – стационарно за срок от три месеца, считано от влизане на решението в сила.

              На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, Съдът назначава Д.Д.П. - негова дъщеря за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Д.Ц..

              Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от съобщението му до страните, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

 

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ :