РЕШЕНИЕ
№
гр.
Луковит, 20.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на
втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 332 по
описа за 2019., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Н.М.Р. с ЕГН ********** *** против
Наказателно постановление № 11-0001170/15.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 1
от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.
3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т.
1 вр. ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно
постановление и се моли за отмяна му.
Жалбоподателят взема участие в съдебно заседание чрез
пълномощника адв. Р.М., която поддържа жалбата. В писмени бележки навежда
подробни съображения за нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - директора на ДИТ -
Ловеч взема участие в съдебното заседание лично. Оспорва жалбата. Представя
писмени бележки, в които навежда съображения за нейната неоснователност, респ.
за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за
потвърждаването му.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 10.07.2019 г. служители на ДИТ - Ловеч,
сред които В.П.Ц. на длъжност "ст. инспектор", извършили проверка в
обект - магазин, находящ се в гр. Луковит, улС.*, експлоатиран от
собственика - жалбоподателя Н.М. С. При
проверката била изискана и не била представена документация по оценяване на
риска за здравето и безопасността, която да обхваща работните места, работното
оборудване и помещенията на експлоатирания от жалбоподателката обект. Последната
заявила, че такава оценка въобще не е изготвяна. Това обстоятелство /че не е
изготвена оценка на риска/ жалбоподателката отразила и в т. 16 от попълнената
от нея идентификационна карта. При
проверката бил съставен и протокол за оглед, в който е отразено, че не е
изготвена оценка на риска, не са изготвени протоколи от измервания фактори на
работната среда и ел. безопасност, както и че в обекта е заварена собственика Н.Р..
С писмо, получено от жалбоподателката
на 12.07.2019 г. /видно от известие за доставяне/ последната била поканена да
се яви на 31.07.2019 г. в ДИТ - Ловеч за съставяне на АУАН за нарушение по
ЗЗБУТ.
На посочената дата - 31.07.2019 г.
жалбоподателката не се явила и св. В.П.Ц. в отсъствие на нарушителя при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, и в присъствието на свидетелите И.Д.Б. и В.И.В. въз основа на констатациите
от проверката съставила АУАНН № 11-0001170, в който отразила, че Н.М.Р., в
качеството си на физическо лице, работещо за своя сметка, е извършила нарушение
на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като
към 10.07.2019 г. не е извършила оценка на риска за здравето и безопасността,
включваща работните места, работното оборудване и помещения, в експлоатирания
от лицето обект - магазин в гр. Луковит, улС.*. Актосъставителят е приел, че с
това си деяние жалбоподателката е нарушила чл. 3, т. 2, т. 3 и т.
4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал.
5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
По реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН
чрез кмета на Община Луковит АУАН е предявен на жалбоподатеката и подписан от
последната на 11.09.2019 г. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя не
са постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 413,
ал. 1 от КТ на жалбоподателката, в качеството й на физическо лице, работещо за
своя сметка, е наложена глоба в размер на 500 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени
доказателства, подробно описани в съдебния протокол, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя В.П.Ц., която
потвърждава фактическите констатации в акта, свидетелите по съставянето на акта
И.Д.Б. и В.И.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е
съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни длъжностни
лица съгласно чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ.
Съдът
напълно споделя доводите наведени от процесуалния представител на жалбоподателя
и изтъкнатите аргументи го мотивират да счете, че НП е незаконосъобразно, тъй
като в производството при налагането на административната санкция е допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
За да е гарантирано
правото на защита на наказаното лице, от съществено значение е наказващият
орган да е посочил точната и правилна правна квалификация на нарушението.
Затова и в НП между словесното описание на нарушението, правната му
квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно единство,
за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и за да може
да упражни правото си на защита в пълен обем. В случая това не е спазено.
С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката по чл. 413, ал. 1 от КТ в качеството й на
физическо лице, работещо за своя сметка за това, че към датата на проверката не
е извършила оценка на риска за здравето и безопасността, включваща работните
места, работното оборудване и помещения, в експлоатирания от лицето обект
"Магазин" в гр. Луковит, улС.*.
Както в АУАН, така и
НП, като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал. 5 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.
Разпоредбата
на чл.16 ал.1, т.1 от ЗЗБУТ изисква, при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да оценява рисковете за безопасността и здравето на
работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични
вещества и препарати и организацията на работните места.
Разпоредата
на чл. 16, ал. 5 от същия закон вменява на лицата,
работещи сами за своя сметка или в съдружие с други, задължение да правят
оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат
необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
При
сравнение на двете разпоредби очевидна е разликата както в разписаните
задължения, така и в техния техния адресат.
Редът,
начинът и периодичността на извършване на оценката на риска, според чл. 17 от ЗЗБУТ,
се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра
на здравеопазването - НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска.
В
разпоредбата на чл. 3 от цитираната
наредба са посочени факторите, които следва да обхване оценяването на риска,
като в т. 2, т. 3 и т. 4 са посочени работното
оборудване, помещенията и работните места, а разпоредбата на чл. 4, ал. 1
посочва, че оценката се извършва от работодателя.
В
случая в описателната част и диспозитива на НП е посочено, че жалбоподателката
е физическо лице, работещо за своя сметка, а същевременно като нарушени са
посочени законови разпоредби, вменяващи задължения на работодателя - чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал.
1 от Наредба № 5.
От
друга страна не са събрани доказателства, които да налагат извода, че
жалбоподателката Н.Р. може да се квалифицира като работодател по смисъла на §1,
т. 1 от ДР на КТ, а от там и като нарушител на посочените нарушения по чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал.
1 от Наредба № 5.
Същевременно
като привръзка към чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ е посочена и разпоредбата на
чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ, вменяваща задължения на лицата, работещи сами за своя сметка да
правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да
предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
Налице
е противоречиво и неясно описание както на нарушението, така и на нарушените
законови разпоредби. При така изброените
в НП като нарушени множество правни норми, противоречащи си една на друга, не
става ясно какво нарушение е приел АНО да е извършила жалбоподателката и в
какво качество, а оттам и коя е приложимата санкционна норма.
Съдът изцяло споделя изложените в този смисъл доводи на
процесуалния представител на жалбоподателката в представените писмени бележки.
С
оглед на гореизложеното съдът намира проведеното административнонаказателно
производство като незаконосъобразно на процесуална основа. Изложените до тук
процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушават основните функции на
акта /обвинителна/ и наказателното постановление /наказваща/, както и са довели
до накърняване правото на защита на жалбоподателя, свързана с възможността му
да разбере в извършване на какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, за да може да организира и
реализира в пълна степен защитата си. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С
оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски в процеса. Присъждането на такива е поискала единствено жалбоподателката
чрез процесуалния си представител, който е направил искане в писменото
становище за присъждане на разноски сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие. В последния
е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено при сключване
на договора на 21.01.2020 г. заплащане на 50 лева, а останалите са платими до
31.03.2020 г. Съдът приема, че е доказано реално заплащане само на 50 лева,
доколкото не са представени доказателства за заплащането на остатъка от
уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-0001170/15.10.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на Н.М.Р.
с ЕГН ********** *** на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 1
от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.
3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т.
1 вр. ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище гр. Ловеч, бул. България № 10 да
заплати на Н.М.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 50 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: