Решение по дело №2300/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Атлант Билдинг“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителите К. С. Н. и Н. М. Н., чрез адвокат С. Н., БАК, против решение № 187/12.10.2023 г., постановено по АНД № 384/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-2300162/15.06.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от същия кодекс му е наложена „имуществена санкция”, в размер на 1 600 лв.

Като касационно основание се сочи неправилно приложение на материалния закон и се твърди липса на извършено нарушение, по аргументи, че не е налице трудово правоотношение, а гражданско такова, поради което не е и дължимо както изпращане на уведомление до НАП, така и връчването му на работника. Счита се, че изводите на съда, не кореспондират с голяма част от доказателствата. Твърди се, че установените на място работници били наети за извършването на конкретна работа за час-два с уговорено възнаграждение от 20 лв., за което бил наличен сключен граждански договор, както и, че не са налице съществените елементи на трудовото правоотношение. Поддържа се още, че процесната хипотеза е подведена под неправилната правна норма, като за приложението на чл.63, ал.2 от КТ било необходимо да е налице сключен трудов договор. Сочи се, че такъв трудов договор бил оформен след проверката, като това било провокирано именно от органите на ДИТ при извършената проверка на 25.04.2023 г. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на НП. В условията на евентуалност се иска изменение на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил НП № 02-2300162/15.06.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], с което на „Атлант Билдинг“ ЕООД, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 600 лв.

За да постанови своя акт районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че лицето Х. А. М. бил допуснат от работодателя „Атлант Билдинг“ ЕООД до работа на 25.04.2023 г., около 13,00 часа и осъществявал трудови функции в обекта на контрол преди да му е предоставен един от документите по чл.63, ал.1 от КТ – заверено от съответната ТД на НАП копие от уведомлението за сключен трудов договор.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

В конкретния случай Х. А. М. е бил установен да полага труд на 25.04.2023 г. – подравняване на терен/обратен насип. Пред контролните органи е представен трудов договор, сключен с лицето на същата дата и съответно регистриран в НАП на тази дата. При тези факти, правилно е установено, че на посочените дата и място Мустафа е полагал труд като работник строителство, съгласно сключения трудовия договор, но преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се потвърждава от представените писмени доказателства – трудов договор № 24 от 25.04.2023 г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Съгласно представения трудовия договор Мустафа е постъпил на работа в деня на сключването му – 25.04.2023 г., като именно в този ден е и бил установен да полага труд – подравняване на терен/обратен насип.

Не може да доведе до друг извод представения в хода на съдебното производство пред РС – Несебър договор за възлагане на работа от 18.04.2023 г., тъй като този договор не е бил представен на проверяващите, нито при проверката, нито в хода на административнонаказателното производство. Дори да се приеме, че този договор действително е бил сключен на 18.04.2023 г. дата, предхождаща датата на проверката – 25.04.2023 г., то самият факт на сключване на трудов договор на същата дата вменява на дружеството, но вече в качеството на работодател по трудов договор, да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.

На следващо място по делото се установява, че от „Атлант Билдинг“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Н. на 12.05.2023 г., т. е. седмица след връчването на АУАН № 02-2300162 от 05.05.2023 г. е подадено Предложение за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение № 02-2300162 от 05.05.2023 г., до Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, регистрирано с вх. № 23061264 от 12.05.2023 г. Със същото, за извършеното административно нарушение е предложено, на дружеството „Атлант Билдинг“ ЕООД, да бъде наложена имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като е заявено, че деянието, за което е съставен АУАН на дружеството, е извършено при наличие на обективна отговорност и същото съставлява административно нарушение.

С оглед установените по делото факти, касационният състав намира за правилен извода на районния съд за извършено от „Атлант Билдинг“ ЕООД нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Неоснователно е оплакването, че необосновано наложената санкция е над минималния размер. Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв. В конкретния случай имуществената санкция е определена в рамките на близък до предвиденият от закона минимален размер, поради което настоящият съдебен състав, намира, че наложената санкция е законосъобразна.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80 лв. за касационната инстанция, определена по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/12.10.2023 г., постановено по АНД № 384/2023 г. по описа на Районен съд Несебър.

ОСЪЖДА „Атлант Билдинг“ ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.