№ 2752
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211100511166 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 274 и чл. 577 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение от 01.07.2021. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването на нотариални действия по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на
обезпечителна заповед, с която на основание чл. 389 ГПК е допуснато
обезпечение на прдявените от „Ж. и б.и.“ АД искове с правно основание чл. 59
ЗЗД за сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, както и за сумата от 279,69 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за времето от 17.02.2020г. до 28.04.2021г., чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, находящ
се в град София, район „Възраждане“, ул. „****“ № ****, с идентификатор
68134.301.570.1.22, заедно с 3,6735 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж.
Жалбоподателят е уведомен за така постановеното определение на
03.08.2021г.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 05.08.2021г. частна жалба
от „Ж. и б.и.“ АД, чрез адв. С.Й. от САК, с пълномощно по делото, в която са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Жалбоподателят поддържа, че съдия по вписванията при СРС е отказал вписване
1
на възбрана върху недвижим имот, собственост на С.Д.П.-Й.. Твърди, че към
молбата за вписване е приложена в оригинал обезпечителна заповед от
09.06.2021г., издадена по гр.д. № 25099/2021г. по описа на СРС, 157 състав, с
която се допуска обезпечение на иск от частния жалбоподател срещу ответницата
С.Й., чрез налагане на възбрана върху описания в процесната обезпечителна
заповед имот. Навежда, че единствен довод за така поставения отказ на съдията
по вписванията съставлява липсата на съпроводително писмо, подписано от съдия
и деловодител на състава на съда, издал обезпечителната заповед, позовавайки се
на Заповед № АС-91 от 01.04.2009г. на Председателя на СРС и Заповед № 2707 от
10.08.2015г. на Председателя на СГС.
Поддържа, че в нито един нормативен акт не е предвидено изискване за
съответно прилагане от заявителя на съпроводително писмо при вписване на
наложена възбрана. Сочи, че изискването на чл. 24 от Правилника за вписванията
в случая е спазено, доколкото са представени заповед за налагане на
обезпечителна мярка и нотариално удостоверен препис от нея, внесена е и
държавна такса за вписване на възбраната. Навежда аргументи, че
гореспоменатите заповеди на административните ръководители на СРС и СГС са
актове с административен характер, не и нормативен такъв, поради което нямат
действие касателно страните в производството и съдията по вписванията. Моли се
за отмяна на обжалваното определение и даване на задължителни указания на
съдията по вписванията за вписване на наложената възбрана, съобразно
процесната обезпечителна заповед.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в
рамките на законоустановения едноседмичен срок и се отнася до подлежащ на
обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът
приема, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел,
че към представената от жалбоподателя молба за вписване в АВ на обезпечителна
заповед от 09.06.2021г. липсва приложено съпроводително писмо, подписано от
съдия и деловодител. С тези мотиви е постановен отказ за вписване.
2
Определението е неправилно.
Обезпечителна заповед издава съдът въз основа на определението за
допускане обезпечение на иска (чл. 395, ал. 3 ГПК), а легитимацията по молбата
за вписване на обезпечителната възбрана е за ищеца по обезпечения иск.
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на
които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са
посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени
в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е
въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в
изрично предвидените в него и закона случаи.
Съгласно чл. 23 ПВ вписването на възбраната се извършва по разпореждане
на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на
недвижим имот по реда на чл. 9 от същия правилник, като чл. 24 ПВ уточнява, че
при вписване на възбрана за обезпечение на иск се изисква заповедта за
налагането й и препис от нея, като е нормативно установено конкретното
съдържание на заповедта. В последната следва да съдържа описание на
недвижимия имот, който се поставя под възбрана, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от
ПВ, данните по смисъла на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ, на кредитора и длъжника,
размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, или указание, че
искът е за собственост на самия имот, както и номера на делото и датата на
заповедта, и от кой съд е издадена.
Както се посочва в мотивите на Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС
по тълк. дело №7/2012 год., ОСГТК (т. 6) основната цел на вписването е
осигуряване на публичност и противопоставимост, поради което на съдията по
вписванията не може да се възложи проверката на материалноправните
предпоставки за издаване на вписвания акт. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването
/като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и
заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е
допустимо да се разрешават правни спорове. Ако актът, чието вписване се търси,
страда от пороци , оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава
възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието му и при
наличие на правен интерес - да го атакуват. В този смисъл оповестяването
гарантира правата на трети, евентуално засегнати от постановяването му лица.
3
Отказът на съдията по вписванията може да се мотивира с довода, че актът не
подлежи на вписване, като непопадащ в изчерпателно посочените в чл. 4 ПВ
актове , по съображения за местна некомпетентност / чл.570 ал.1 ГПК, чл.7 ПВ /,
по съображения извлечени от формата на акта, изхождайки от наименованието му
или поради липсата на необходимо съдържание в две насоки : идентификация на
имота и идентификация на страните. Когато се касае за вписване на съдебни
актове, обаче, съдията по вписванията не може да мотивира и отказ, изводим от
формата и съдържанието, тъй като в правомощията му не е да е коректив на съда.
Изрично в мотивите към т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое
определение, то не може да бъде контролирано от съдията по вписванията.
Със заповед № АС-91 от 1.04.2009 г. на председателя на СРС е наредено
вписването на искови молби, на молби за изменение на иска и на определения за
прекратяване на производства, по които е вписана исковата молба, както и на
обезпечителни заповеди за налагане на възбрана върху недвижим имот и на
определения за отмяна на наложената възбрана, да се извършва въз основа на
нарочно съпроводително писмо, подписано от съдия. Съпроводителните писма да
се изготвят в 2 екземпляра, като оригиналът се изпраща на съдиите по вписвания
и се подрежда заедно с подлежащия на вписване акт, а копието остава по делото.
Същото е изводимо и от Заповед на Председателя на СГС № 2707/10.08.2015г. От
книжата по делото не се установява, съдът да е изпълнил това свое задължение.
При тези данни неизпълнението на предписанието за окомплектоване на
обезпечителната заповед в оригинал, ведно със заверен от нея препис, с нарочно
съпроводително писмо, се дължи не на неполагане на дължимата грижа от
страната по делото, а на неизпълнение на служебните задължения на съда да
изготви съответното съпроводително писмо.
Само със закон може да бъде въведено правомощие за материалноправна
проверка от съдията по вписванията, каквато за конкретната хипотеза – вписване
на възбрана, въз основа на съдебно допуснато обезпечение - няма. В този смисъл е
и постановеният диспозитив на т. 6 от ТР. След като само законова норма въвежда
изключения от правилото на чл. 32а ПВ, то недопустимо е и съобразяване на
вписването с акт на административния ръководител на СРС и/или СГС, още
повече, че същите са само от организационно за институцията на съда естество
/адресиран до съдиите, издаващи обезпечителни заповеди/ - в същия смисъл и
определение № 180 от 18.04.2018г. по ч.т.д. № 916/2018 г. ВКС.
4
Следователно що се отнася до чисто административното изискване,
установено в процесните две заповеди, а именно Заповед № АС-91 от 01.04.2009г.
на Председателя на СРС и Заповед на Председателя на СГС № 2707/10.08.2015г.,
според които за извършване на вписването е необходимо нарочно съпроводително
писмо от съдия, то може да бъде спазено, като съдията от първоинстанционния
съд издаде такова, доколкото в случая е налице валиден акт, въз основа на който
вписването следва да бъде извършено. Като не се е съобразил с тези принципни
положения, съдията по вписванията при СРС, е постановил незаконосъобразен
акт.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е
основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а
преписката следва да бъде върната на съдията по вписванията за предприемане на
действия по вписване на възбраната.
При съдебната отмяна на отказа на съдията по вписванията, възбраната ще се
счита вписана с поредност към момента на подаване на молбата до съдията по
вписванията (чл. 577, ал. 3 ГПК).
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1135 от 01.07.2021г. на съдия по вписванията при
СРС, постановено по молба /заявление/ с вх. № 46516 от 01.07.2021г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Софийски районен съд за
извършване на исканото вписване на обезпечителна мярка „възбрана“ по молба вх.
№ 46516 от 01.07.2021г. на Служба по вписванията – гр. София, издадена по гр.д.
№ 25099/2021г. по описа на СРС,157 състав, в полза на „Ж. и б.и.“ АД, по реда на
чл. 24 ПВ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6