РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Монтана, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500283 по описа за 2021 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 16.06.2021г. ,
постановено от РС Лом по гр. дело № 1274/2020г. , в частта , с която съдът е приел, че С.
ЦВ. Н. не дължи на ЧЕЗ Е я АД гр. С сумата 7861.20 лева по споразумителен протокол от
17.08.2020г. по заявление 001031208807/13.08.2020г. с №239900114907, съставляващо
задължение за клиентски номер № 300253160096, като погасено по давност на основание чл.
111,б.“в“ от ЗЗД , както и в частта , с която в тежест на ЧЕЗ Е Б АД са възложени за
плащане разноски и държавна такса .
С въззивна жалба ЧЕЗ Е я АД гр. С чрез пълномощника си юрисконсулт Свилен
Трифонов твърди неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част с
искане за отмяната му и постановяване на ново по същество на спора , ведно със законните
последици . Поддържа наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда , както и
неправилно незачитане действието на споразумителния протокол , имащ характер на
признание на дълга и сключена между страните спогодба .
Въззиваемата страна С. ЦВ. Н. не взема становище по делото , като не е подал
писмен отговор на жалбата и не се явява в съдебно заседание .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона , приема следното:
1
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С решение на районен съд Лом от 16.06.2021г. , постановено по гр.дело № 1274/
2020г. по описа му съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че С.
ЦВ. Н. не дължи на Ч Е Б АД вземането за сумата от 7861,20 лева по Споразумителен
протокол 17.08.2020г. по заявление 001031208807/13.08.2020г. с №239900114907,
съставляващо задължение за клиентски номер № 300253160096, като погасено по давност
съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД , отхвърлил е като неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено , че С. ЦВ. Н. не дължи на Ч Е
Б АД вземането за сумата от 11711,05 лева по Споразумителен протокол от 17.08.2020г. по
заявление 001031208807/13.08.2020г. с №239900114906 , като е разпределил между страните
разноските по делото с оглед изхода му и е осъдил Ч Е Б АД на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати по сметка на РС[1]Лом държавна такса в размер на 314,45 лева , както и С.
ЦВ. Н. на същото основание да заплати по сметка на РС[1]Лом държавна такса в размер на
468,44 лева и 100 лева разноски , платени от бюджета на съда .
Така постановеното решение е валидно .
В обжалваната част, с която е уважен предявения от С. ЦВ. Н. отрицателен
установителен иск , решението е допустимо постановено по иск с правно основание чл.
124,ал. 1 от ГПК.
Разгледано по същество решението на ЛРС в обжалваната част е и правилно .
В тази част решението е постановено от първостепенния съд при правилно
установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа
обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените
фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния
съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална
възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът
С. ЦВ. Н. е потребител на електрическа енергия, доставяна от „Ч Е Б “ АД и страните се
намират в облигационни правоотношения по сключен при общи условия договор за
продажба на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Л , ул. хххха № х клиентски
номер 300253160096. На 13.08.2020г. ищецът е депозирал пред ответното дружество
заявление по образец, с което е поискал разсрочване на дължими от него суми за
консумирана електрическа енергия за клиентски номер 300253160096 по финансова
причина без в заявлението да е конкретизиран период и стойност на задълженията .
По това заявление на 17.08.2020г. са подписани два споразумителни протоколи ,
условно наречени по делото Протокол 1 и Протокол 2 , като за задълженията по Протокол 1
с постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявения отрицателен
установителен иск , а относно задълженията , обективирани в Протокол 2 искът е уважен ,
2
която част от първоинстанционното решение е предмет на въззивен контрол за правилност.
В така наречения протокол 2 страните са се споразумели за следното :
Потребителят признава задълженията по посочени фактури за консумирана
ел.енергия без посочване на конкретен период, която не е платена по клиентския номер
300253160096 в размер на 7861.20 лева –главница и дължима върху тази сума лихва за
периода от падежа до плащането . В табличен вид в споразумението са посочени само дати
на общо 67 фактури , всички с дата 01.05.2010г. и дата на падеж 30.04.2010г. , като четири
от фактурите са с дата 13.08.2020г. и дата на падеж 02.09.2020г. , като срещу всяка фактура е
посочена стойност на неплатен остатък. В т. 2 на този споразумителен протокол е поето
задължение за заплащане дължимата главница на 12 броя вноски , първите 11 вноски по 10
лева месечно, а последната, дължима на 12.07.2021г. е в размер на 7751.20 лева , задължение
за заплащане с първата вноска лихва за просрочие върху главницата по т. 1 , както и на
12.07.2021г. да заплати дължимата лихва за периода от датата на сключване на
споразумителния протокол до датата на плащане . В т. 3 е посочено, че при неизпълнение на
задълженията по т. 1 и т. 2 ел.захранването ще бъде преустановено на следващия работен
ден след неиздължаването без за това да е необходимо отправянето на отделно писмено
предизвестие .
Така сключеното между страните споразумение правилно е прието от
първостепенния съд като спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД , вид договор , с който
страните прекратяват един съществуващ спора или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки .
Като договор спогодбата подлежи на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД с оглед
установяване действителната обща воля на страните , като отделните уговорки следва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла , който произтича от
целия договор , с оглед целта на договора , обичаите в практиката и добросъвестността.
Изхождайки от клаузите на така сключената спогодба следва извод за признаване от
страна на потребителя задължения за главница по фактури без същите да са
индивидуализирани с номер и дата на издаване, доколкото номера на фактури не са
посочени , а датата на издаването им е една и съща , като е поето и задължение за плащане
на лихва върху признатите суми за просрочие. От приетата без оспорване от страните в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
задължения за главица, цена на доставена и неплатена ел.енергия по фактури с посочените в
протокола дати не съществуват , като фактури с такива дати не са издавани . От
експертизата може да се направи извод , че сумите по Протокол № 2 всъщност съставляват
начислени лихви за забава в общ размер от 7474.45 лева за издадени в периода 31.01.2001 г.
- 31.08.2006 г. фактури с падежи от 28.02.2001г. – 20.10.2006г., предмет на Протокол № 1.
Изразената в Протокол № 2 воля на потребителя е за признаване задължения по посочени
фактури за консумирана и незаплатена ел.енергия без да е посочен период на тези
задължения и след като по делото е установено, че описаните в протокола с дати фактури
не са издавани и стойностите , формиращи общ дълг от 7861. 20 лева не представлят
3
задължения за консумирана ел.енергия по фактури , а реално са лихва за забава без яснота
за периода , за който е начислена такава, то следва извод, че не е налице признание за
дължимост на вземане , представляващо лихва за забава . Не е налице и валидно изразена
воля за отказ от изтекла погасителна давност . Такъв би бил налице само ако длъжникът
като знае същността на правото си трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от
съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не
желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично
задължение, било само за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от
погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност и вид
парични задължения. Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно
изразена воля за самото съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната
давност. При преценката на едно изявление като отказ от изтекла погасителна давност,
следва да се държи сметка за неговото конкретно съдържание, а от подписаното
споразумение подобен извод не може да се направи. От подписания между страните
споразумителен протокол № 2 не следва извод, че потребителят , несъмнено по слабата
страна в правоотношението по доставка на ел.енергия, е съзнавал, че задълженията в общ
размер 7861.20 лева представляват лихва за забава по фактури с падежи от 28.02.2001г. –
20.10.2006г., за които е изтекла към 17.08.2020г. , предвидената в чл. 111,б.“в“ от ЗЗД
тригодишна давност . Предвид изложеното, съдът приема, че с подписания между страните
споразумителен протокол № 2 не е налице от страна на потребителя недвусмислено
признание на конкретен дълг, така и отказ от давност. Няма основание да се приеме, че със
съгласие за разсрочване, ответникът е изразил воля да не се ползва от погасителната
давност.
При липса на валидно изразена воля за признаване задълженията за лихви за
просрочие и отказ по чл. 113 от ЗЗД за изтекла погасителна давност, то правилно с
обжалваното решение съдът е приел, че обективираното в протокол № 2 задължение от
7861.20 лева , установено по делото като лихва за забава по фактури с падежи 2001г.-2006г.
е погасено по давност съгласно чл. 111,б.“в“ от ЗЗД и като такова е недължимо .
Правилно с обжалваното решение в тежест на жалбоподателя на основание чл. 78,ал.
6 от ГПК е възложена за плащане държавна такса по уважения иск, тъй като ищецът е бил
освободен на основание чл. 83,ал. 2 от ГПК от задължение за плащане на такси и разноски.
Неправилно на основание чл. 78,ал. 6 от ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати по
сметка на съда държавна такса и разноски . Разпоредбата на чл. 78,ал. 6 от ГПК предвижда
основание за възлагане на държавната такса и разноските на противната страна , когато
делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на такива. При неблагориятен
изход на спора за лицето , освободено от заплащане на такси и разноски , то не дължи
такива в полза на бюджета на съдебната власт . В тази част на решението обаче липсва
подадена жалба, поради което и въззивният съд няма основание да коригира неправилното
приложение на чл. 78,ал. 6 от ГПК по отношение на ищеца.
4
При този изход на въззивното производство искането на жалбоподателя за разноски е
неоснователно, а въззиваемият не е направил искане за присъждане на такива .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Лом № 15 от 16.06.2021г. , постановено
по гр.дело № 1274/2020 г. по описа на същия съд в обжалваната част, с която е признато за
установено, че С. ЦВ. Н. не дължи на ЧЕЗ Е АД, вземането за сумата от 7861,20 лева по
Споразумителен протокол 17.08.2020г. по заявление /13.08.2020г. с № , съставляващо
задължение за клиентски номер № като погасено по давност , като ПРАВИЛНО .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5