РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Царево, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на ИЛ. П. СТ. с ЕГН **********, представлявана
от адв. Й.В. П. от САК, със служебен адрес гр. С.**** против Наказателно
постановление № ОА-136/10.10.2016г. на Кмета на община Царево, с което за
нарушение на чл.14 т.6 от Наредбата за опазване на обществения ред и
околната среда /НООРОС/ на община Царево, й е наложена глоба в размер на
100.00 лева на основание чл.47 ал.1 от НООРОС. В жалбата се излагат
доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, както и съображения за допуснати нарушения на
процесуалния закон, поради което се иска отмяна на наказателното
постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в
с.з.
АНО, редовно уведомен, се представлява в с.з. от надлежно
упълномощен процесуален представител –ю.к. Д., която моли атакуваното
НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
1
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 26.08.2016г. около 01:20 часа в с. Варвара, община Царево, в
заведение „Родерик“ актосъставителят М. И. е приел, че с действията си
жалбоподателя И.С. на длъжност **** е допуснала е допуснал озвучаване на
откритите площи на бара след 23:00 часа, с които си действия е нарушила
разпоредбата на чл.14 т.6 от Наредбата за опазване на обществения ред и
околната среда /НООРОС/ на община Царево, съгласно която се забранява
озвучаване на открити площи на заведение за открито хранене и развлечение,
разположени в жилищни зони и курорти за времето между 23:00 и 07:00 часа,
поради което съставил против същата Акт за административно нарушение №
114/26.08.2016г., подписан без възражение от нарушителя.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено атакуваното НП, в
което фактическата обстановка и деянието са описан по същия начин, дадена
е същата правна квалификация и с което на жалбоподателя е наложена
санкция „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.47 ал.1 от НООРОС .
На НП е отбелязано, че е влязло в законна сила на 06.12.2016г. на
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата е подадена по пощата на
12.09.2018г., видно от датата на пощенското клеймо върху пощенския плик .
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмените доказателства по АНП, приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното следствие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП.
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения
от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва
това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая
оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето
не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са
изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да
се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва
отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес
за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има
2
значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно
чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил
опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва
да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му
пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е
обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва
отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй
като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за
събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-
дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП, че нарушителят не
е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е
било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно
връчено. Това е така, защото, за да е приложима нормата на чл. 58 ал.2 от
ЗАНН освен, че следва да има отбелязване, че лицето е търсено, но лицето не
е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе
липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма
съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в
НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му
на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че
адресът на лицето е неизвестен. Нещо повече, доколкото органът разполага
достъп до националната база данни „Регистър население“ то регистрираният
от лицето адрес или липсата на такъв може лесно да бъде проверено. Съдът
намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно
за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса, още повече, че такъв
начин на връчване не е измежду изброените в ЗАНН и НПК. Видно от
приложените известия за доставяне, на няколко пъти Български пощи са
удостоверили, че „пратката е непотърсена“, както и един път че, адресатът се
е преместил“. От тези отбелязвания няма как да се да се приеме, не само, че
адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов, неизвестен никому,
адрес. При това положение не може да се обоснове извод, че
препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено",
осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е
3
намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да
бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът се е
преместил" предпоставя наличието на нов адрес, на който адресатът се е
преместил и който адрес несъмнено следва да бъде проверен по надлежния
ред чрез справка в НБД и едва при липсата на регистриран такъв, може да се
приеме, че новият адрес на лицето е никому неизвестен. В горния смисъл
изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси-
например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно
к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело
№ 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.;
Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда
;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд –
Варна и много други. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП
не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните
предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на подаването на жалбата,
поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена.
Последната е депозирана пред РС-Царево по пощата на 12.09.2018г., видно от
датата на пощенското клеймо върху пощенския плик, след случайно узнаване
за издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по преписката за
редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 14 ал.6 от Наредбата, не се допуска озвучаването на
открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в
жилищни зони и курорти, за времето между 23:00 и 7:00 часа, а правното
основание на което е наложена санкцията - чл.47 ал.1 от Наредбата
предвижда, че се наказват с глоба в размер от 10 до 3000 лева, физическите
лица за нарушения на разпоредбите на тази наредба.
В Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) се
4
регламентират обществените отношения в областта на шума в околната, като
съгласно чл.1 т.1 в неговия обхват попадат и локалните източници на шум.
Според § 1 т.4 от ДР на ЗЗШОС, „локални източници на шум“ са
търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други,
разположени на територията, определена като урбанизирана територия по
Закона за устройство на територията. Процесното заведение - заведение
„Родерик“, находящо се в с. Варвара, община Царево, попада в дефиницията
за локален източник на шум, съответно и в обхвата на ЗЗШОС.
В нормите на чл.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЗШОС, е разграничена
уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни
актове, като ал.5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от
домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с наредби
на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление
и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл.З,
ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе
регламентация само относно конкретно визираната категория шум - този
предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради.
В този смисъл, извън законовата делегация остава правомощието на
общинския съвет за регламентация с местна наредба на категорията шум,
предизвикан от локален източник на шум, респ. не е налице хипотезата на
чл.8 от ЗНА. В този случай, с оглед нормата на чл.15, ал.З от ЗНА и при
констатираното противоречие на Наредбата със ЗЗШОС, следва да намери
приложение по-високия по степен акт, а именно закона.
Съгласно чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, не се допуска озвучаването на открити
площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони
и курорти, за времето между 23:00 часа и 07:00 часа. Видно от описанието в
съставения АУАН, процесното заведение в село Варвара е от открит тип, в
близост до жилищни сгради, като озвучаването е констатирано в забранен от
закона период от време.
Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС, актовете, с които се установяват
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица,
определени от компетентните органи по чл. 17-21 от ЗЗШОС, съответно, с чл.
37 от ЗЗШОС е възложена компетентност за издаване на наказателни
постановления по този закон на органите по чл. 17 - 21 от закона. Извън този
5
кръг остават кметовете на общини. Правомощията на кмета на общината по
този закон са уредени в чл. 22, като видно от т. 4 - кметът упражнява контрол
за спазване изискванията на чл.16а от закона. Вярно е, че като орган,
упражняващ контрол по приложението на закона, кметът би бил компетентен
да издава наказателни постановления на основание общата норма на чл.47
ал.1 б.“а“ от ЗАНН, но в случая, специалния закон го е изключил от кръга
лица с правомощия за издаване на наказателни постановления по ЗЗШОС,
видно от нормата на чл. 37 от закона. В този смисъл, прилагайки ЗЗШОС,
следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено от
некомпетентен орган, което е основание за неговата отмяна.
При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се
присъди направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева, съгласно представения по делото договор за правна помощ от
02.06.2022г. с отбелязване, че договореното възнаграждение е изплатено на
процесуалния представител при подписването на договора. Доколкото от
страна на АНО липсва възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение, то същото следва да с присъди
в претендирания му размер от 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ОА-136/10.10.2016г. на Кмета
на община Царево, с което на ИЛ. П. СТ. с ЕГН **********, представлявана
от адв. Й.В. П. от САК, със служебен адрес гр. С.***, за нарушение на чл.14
ал.6 от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда
/НООРОС/ на община Царево, й е наложена глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл.47 ал.1 от НООРОС.
ОСЪЖДА Община Царево със седалище и адрес на управление
гр.Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36 ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. П. СТ. с ЕГН
**********, сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото
за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК
6
на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7