№ 119503
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110127786 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
полза на заявителя „Финансцентър“ ЕООД, с която длъжницата С. К. К. да
бъде задължена да плати на дружеството 2065,50 лева - вземане по запис на
заповед, издаден от длъжницата на 24.09.2019 г., с падеж на 08.02.2024 г.
Въз основа на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК съдът е изискал от заявителя да заяви
дали записът на заповед обезпечава договор за потребителски кредит, и ако е
така - да представи текста на същия. С молба с вх. № 226679/10.07.2024 г.
заявителят е представил такъв договор, по който на длъжницата е получила
800 лева и е дължала да върне главница и лихва общо 1011,30 лева. Към тази
сума обаче е добавена съгласно т. 11.3 от договора и неустойка, която се
дължи, ако длъжницата не осигури обезпечение на кредита. Тъй като на
практика обезпечаването на кредита се превръща в условие за изплащане на
сумата от 800 лева, то без приемане на тази „неустойка“ кредитът не би бил
отпуснат при договорните условия, поради което съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
същата е следвало да представлява част от „общия разход по кредита“ и да се
включи в размера на ГПР. Като не е направил това, заявителят с голяма степен
на вероятност е изчислил грешно годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита, а съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - т. 51 и 55 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България , това
означава, че на договора липсва реквизит и има съществен риск записът на
заповед да служи за покритие на недължимо вземане, тъй като при липса на
реквизит на договора същият е нищожен и съгласно чл. 23 ЗПКр потребителят
1
дължи връщане само на полученото, без лихви, такси и други разноски.
Следователно, ако съдът издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа
на записа на заповед, който обезпечава размера на всички такси и неустойки
по кредита, доколокото въз основа на тази заповед започва веднага
изпълнение срещу имуществото на длъжника, има сериозен риск в нарушение
на чл. 7 от Директива 1993/13/ЕИО да се допусне от държавен орган
неравноправни клаузи в потребителски договор да имат ефект срещу
потребителя. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - т. 30 - 32 от
Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти Би Ай банк България, това
не се допуска от правото на Съюза, поради което заявлението следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение с вх. №151590/09.05.2024 г., подадено
от „Финансцентър“ ЕООД.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Финансцентър“
ЕООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на
41,25 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис да се
връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2