О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 279
гр.Бургас, 23.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и трети януари
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №150 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1053/20.01.2019г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №3081 от 18.11.2019г., постановено по гр.д.
№6361/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков,
със седалище в гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ №46, да заплати на М.А.К.,
ЕГН:**********, съдебен адрес ***, чрез адв. С.К., сумата от 1843,00 лева /хиляда
осемстотин четиридесет и три лева/, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 265,41 часа за периода от 01.08.2016 г. до
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 01.08.2019г., до окончателното й плащане, както и
сумата от 396,00 лева /триста деветдесет и шест лева/, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Осъдена е Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София,
бул. „Княгиня М. Луиза“ №46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 73,72 лева /седемдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/ и сумата от 180,00 лева /сто и осемдесет
лева/ – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането
на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемата М.А.К., чрез пълномощника адв. С.К., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №150 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.