Решение по дело №146/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесет и шести февруари 2020г., в състав:

               

                                           Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Светла Великова

с участието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №146 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба на Д.С.Д. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 300лв.

В исковата молба  се твърди, че с влязло в сила решение на Старозагорски районен съд по нахд. № 2790/2017г. е отменено НП № 4723/31.08.2017г.  издадено от Главен инспектор „Мониторинг”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ срещу Д.С.Д.. Твърди се, че оспорването на наказателното постановление ищецът, е направил, при ангажиране на адвокат, за което на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 300лв.. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 300лв.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на иска. Моли за отхвърляне на иска.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за основателност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа  и правна страна следното:

Искът при съобразяване на точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма.

Разгледан по същество искът е основателен.

 

Видно от представените доказателства по нахд №2790/2017г. на Старозагорски районен съд и к.адм.н.д. №27/2018г. на Административен съд Стара Загора с решение №91/13.04.2018г. постановено от касационен състав на Административен съд Стара Загора по к.адм.н.д.№27 /2018г. е оставено в сила решение № 755/08.12.2017г. на Старозагорски районен съд по нахд. № 2790/2017г., с което е отменено НП № 4723/31.08.2017г.  издадено от Главен инспектор „Мониторинг”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ срещу Д.С.Д..

По делото пред Старозагорски районен съд ищецът е представляван от адв. Д.В. / видно от протокол от 13.11.2017г. по нахд №2790/2017г. на Старозагорски районен съд /. Търсената като вреда в настоящото производство сума е заплатена в брой видно от датата пълномощното от кочан приложено на стр.10 от съдебната преписка по нахд №2790/2017г. на Старозагорски районен съд. Извежда се извод, че възнаграждението на адвоката е заплатено преди приключване на делото пред Старозагорски районен съд.

Тези факти се констатират от договора за правна защита и съдействие приложен по нахд №2790/2017г. на Старозагорски районен съд, както и от представените доказателства в хода на производството по настоящото дело, поради което съдът ги намира за установени. От приложените по настоящото дело доказателства се извежда извод, че ищецът е имал възможност и е заплатил адвокатското възнаграждение и, че същото е отчетено от адвоката като приход.

Налага се извод за доказаност на настъпването на имуществената вреда и на нейният размер.

При постановяване на настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 11903 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров и Решение № 12906 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров. и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на  чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в цитираните в настоящото решение тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага извод, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което причинените от наказателните постановления вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на  чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Исковата претенция се явява основателна и следва Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ да заплати на Д.С.Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 4723/31.08.2017г.  издадено от Главен инспектор „Мониторинг”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ.

По направеното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на отменителното решение – 13.04.2018г. до окончателното й изплащане, настоящия съдебен състав съобрази решение № 1961/12.02.2019г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. №10946/2017г. с докладчик съдия Светлана Борисова; решение № 9676/24.06.2019г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. № 3506/2019г. с докладчик съдия Аглика Адамова и решение № 15424/13.11.2019г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. № 610/2018г. с докладчик съдия Юлиян Киров.

При съобразяане на цитираните решения на ВАС и чл.44 от Закона за нормативните актове, съдът намира за основателен иска за присъждане на лихва върху главния иск от датата на подаване на исковата молба  - 14.01.2020г..

Направените разходи за адвокат са основателни и доказани в производството по ЗОДОВ и представляват имуществени вреди, върху тях се дължи законова лихва. Дължи се обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗОДОВ. Съгласно уредбата в процесуалните закони - чл. 78 ГПК и чл.143 АПК, съдебните разноски, които включват и заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна. Съдебните разноски представляват парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна.
Разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди. Претендираните пред настоящата инстанция имуществени вреди произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление и след като не могат да се претендират и присъдят в това производство, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД. Според посочената разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая – от 14.01.2020г.

 

Направено е искане от процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело. Съдът съобрази, че към исковата молба са приложени доказателство за внесена държавна такса, пълномощно на адв. В. и два Договора за правна защита и съдействие, първият от които от дата 14.01.2020г. и вторият от 25.02.2020г.. Съдът констатира, че договорът за адвокатска защита и съдействие от 25.02.2020г. съдържа в себе си договорена сума за водене на настоящото дело, като е посочено и, че тази сума е заплатена от ищеца в деня на подписването на договора. Съдът намира, че така съставеният договор не представлява доказателство за извършено плащане на посочената в него сума. Така съставеният договор не представлява по съдържанието си първичен счетоводен документ обосноваващ извод за извършен разход. Доказателство за извършен от ищеца разход е вписването на получената, съответно предадена на адвоката сума в договор за правна защита и съдействие от кочан, доказателство за банков превод или друг документ съдържащ реквизитите на платежен документ съгласно изискванията на Наредба Н-18 на МФ. До приключване на устните прения по делото не е представено доказателство за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство на адвокат по настоящия спор. С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени доказаните като сторени разноски в размер на 10 лева, от които държавна такса - 10лв..

 

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ да заплати на Д.С.Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 4723/31.08.2017г.  издадено от Главен инспектор „Мониторинг”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба 14.01.2020г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ да заплати на Д.С.Д., разноски в размер на 10 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: