Решение по дело №7877/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 28.04.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7877 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №65486 от 14.03.2019г., постановено по гр.д.№33787/2018год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, М.В. В.-Х.с ЕГН********** е осъдена да заплати на „Т.С.”ЕАД с ЕИК********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 165,82 лева- цена на доставена топлинна енергия в периода от м.май 2015г. до м.април 2016г. в имот с абонатен №018175, сумата от 56,06 лева- възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.май 2014г. до м.април 2016г., ведно със законната лихва от 28.5.2018г. до погасяването на задълженията, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 9,03 лева разноски по делото, като искът за цена на потребена топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 391,71 лева и за периода от м.май 2014г. до м.април 2015г.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за периода от 01.05.2014г. до 01.05.2015г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 30 дни от датата на публикуването на общата фактура за горепосочения период, издадена на 31.07.2015г. и публикувана на 15.08.2015г., следователно сумата ставала изискуема на 15.09.2015г., а исковата молба била подадена на 29.05.2018г.- преди изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в подадения в срок отговор на въззивнта жалба на ищеца оспорва същата като неоснователна. Излага съображения относно правилността на решението в обжалваната от ищеца част и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подадена и въззивна жалба от ответника срещу решението на СРС в осъдителната му част. Жалбоподателят- ответник твърди, че липсва облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а искът- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ищецът не е подал в срок отговор на въззивната жалба на ответника.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ . с влязло в сила определение о т14.11.2018г. на СРС исковата молба е върната и производството прекратено в частта по предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца:

В случая се касае за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и дали давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването им. Публикуването представлява покана за плащане. Следователно за месец април 2015г. плащането е станало изискуемо на 01.05.2015г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност за това плащане. Исковата молба е подадена на 29.05.2018г., но към този момент погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 01.05.2018г. Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2014г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2015г. и публикуването и на 15.08.2015г. не са обстоятелства, които спират или прекъсват давността.

Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му част.

По въззивната жалба на ответника:

Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се от представените писмени доказателства- нотариален акт и справки, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот о тдата, предхождаща процесния период. Следователно ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Ето защо и въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно и в тази му част.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. 

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №65486 от 14.03.2019г., постановено по гр.д.№33787/2018год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/