Определение по дело №233/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 133
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20223600600233
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Шумен, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно
наказателно дело № 20223600600233 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава ХХІІ от НПК.
С протоколно определение от 19.05.2022 год. по НОХД № 58/2022 год. Великопреславският
районен съд е прекратил съдебното производство по делото срещу Ш. Л.. З. на основание чл. 248,
ал. 5, т. 1 от НПК вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК като е върнал делото, ведно с
досъдебното производство на Районна прокуратура гр. Шумен за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Срещу така постановеното определение е депозиран протест от прокурор при Районна
прокуратура гр. Шумен – ТО В.Преслав. Счита същото за неправилно. Излагат се съображения, че
посочените от съда нарушения не са съществени, тъй като правно релевантната воля на прокурора
е изразена с необходимата категоричност, в надлежна процесуална форма и не буди съмнение кое
е обвиняемото лице срещу което е насочена, нито се нарушават негови права. Счита, че
изложената фактология е подробно изложена и кореспондира с правните изводи в обвинителния
акт. Направено е искане атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за
разглеждане на първоинстанционния съд.
Подсъдимият Ш. Л.. З. е изразил писмено становище по частния протест. Чрез своя
упълномощен защитник е депозирал възражение, в което застъпва тезата, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт липсват каквито и да е факти обуславящи съставомерността на деянието,
в извършването на което е обвинен. Поради което счита определението на съда за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивният съд като обсъди изложените съображения в мотивите на атакуваното
определение, направените оплаквания и доводи в протеста и становището в депозираното
възражение, счита определението на съда за законосъобразно и обосновано. Оплакванията в
протеста са неоснователни поради следното:
На 04.02.2022 год. в канцеларията на Районен съд гр. Велики Преслав е депозиран
обвинителен акт срещу Ш. Л.. З., ведно с приложено към него досъдебно производство № 4/2020
по описа на РУ на МВР В.Преслав, за което е образувано НОХД № 58/2022 год. по описа на ВПРС.
С разпореждане № 156 от 25.02.2022 година делото е насрочено за разпоредително заседание и за
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК. Разпоредителното заседание е проведено на
19.05.2022 год., в което с протоколно определение от 19.05.2022 год. по НОХД № 58/2022 год.
Великопреславският районен съд е прекратил съдебното производство по делото срещу Ш. Л.. З.
на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК като е
върнал делото, ведно с досъдебното производство на Районна прокуратура гр. Шумен за
1
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице
декларативно излагане на субективната страна на деянието без да са описани обективно
извършените от дееца действия. Констатирал е липса на конкретика, свързана с описване на
всички съставомерни факти в обстоятелствената част на обвинителният акт по отношение на З. и
на останалите непознати лица /посочени в обстоятелствената част на ОА като четири такива/. Това
е довело до непълнота относно извода за умишлена съучастническа дейност и до неяснота относно
елементите на субективната страна на престъплението, предвид обстоятелството, че обвинението е
по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Посочената непълнота на съставомерни факти относно
обективната и субективната страна на инкриминирано престъпно деяние, за което е било
повдигнато обвинение, съдът е приел за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до ограничаване процесуалните права на подс. З. и в частност на правото му на защита по фактите
в процеса.
Констатираните пропуски в обвинителния акт напълно се споделят и от настоящия
въззивен състав. Шуменския окръжен съд споделя тезата на Великопреславския районен съд, че
тези пропуски и несъответствия са съществени освен по посочените от него причини и поради
следното:
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК. В същият липсва
каквато и да е фактология, описваща конкретни действия на подсъдимия Ш. Л.. З.. В
обстоятелствената част на обвинителният акт, липсват каквито и да е факти, обуславящи
съставомерността на деянието от обективна страна, в извършването на което е обвинен
подсъдимият.
Безспорно предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са
разписани в разпоредбата на чл. 246 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба и
задължителни указания, съдържащи се в ТР № 2 от 07.10.2002 г., в обстоятелствената част на
обвинителният акт, прокурорът задължително трябва да посочи всички факти, обуславящи
съставомерността на деянието, време, място и начин на извършване, участието на обвиняемия в
осъществяването му и т.н. В конкретния случай, така изготвения обвинителен акт не съдържа
всички факти, касаещи съставомерните признаци на престъплението, в извършването на което е
обвинен подсъдимият. В него прокурорът не е посочил с какви точно действия З. е причинил в
съучастие, като съизвършител, на пострадалия средната телесна повреда, за която е предаден на
съд, като в обстоятелствената му част липсва описание на факти, от които да е видно конкретната
деятелност на обвиняемия по отношение на това пострадало лице.
Участието на З. е описано /макар и пестеливо/ касателно причинените на св. Х. телесни
увреждания – избиване на два зъба. Но за тях той не е предаден на съд. Не и по този обвинителен
акт. Относно причинените увреждания на пострадалия Х. участието на подсъдимия З. е неясно.
Посочено е само, че четиримата / най вероятно четиримата непознати за които са отделени
материалите/ „...започнали да удрят безразборно и многократно по тялото и главата “ Х., но
никъде не е описано какво е правил З. през това време. Независимо от това е прието от
обвинението, че в резултат на нанесения побой от З. (без да са посочени конкратни действия,
извъоршени от същия) и останалите, неустановени четири лица, е причинена средна телесна
повреда на пострадалия Х.. В тази връзка изложеното в частния протест за „недвусмисленост” на
извода за участието на подсъдимия в престъпна деятелност е предположение, а не фактическа
констатация.
2
Неяснота в обвинителния акт съществува и по отношение на субективната страна на
деянието, а именно субективния обединяващ момент на съизвършителствата - съществуване на
конкретен общ умисъл. В същият липсва посочване на факти за съучастническа дейност на
подсъдимия З. и четирите непознати лица. Така както са описани не става ясно от кои техни
действия е прието, че е налице съучастие и каква е тяхната форма на съучастие, както и от кои
обстоятелства се приема, че е налице. А описването и посочването на тези обстоятелства е
изключително важно, тъй като те формират и диспозитива на обвинението, както и вменената на З.
престъпна деятелност по чл.20, ал.2 от НК. И доколкото това е елемент от състава на
престъплението, следва да бъде описано и анализирано много подробно в обстоятелствената част,
с посочване на всички доказателства, които го обуславят. Поради което изобщо не се споделя
довода на представителя на ВПРП, че била ясна правно релевантната вола на прокурора. Ясно е
само, че се обвинява З., но въобще не е ясно защо и с какви доказателства. Липсата на конкретика,
свързана с описване на всички съставомерни факти в обстоятелствената част на обвинителният акт,
по отношение на З. и съответно на останалите четири непознати лица, относно умишлената
съучастническа дейност, води до неяснота относно елементите на субективната страна на
престъплението, предвид предявеното обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В тази връзка следва да се отбележи също, че фактологията може и да е установена, но не е
нито изложена подробно, нито кореспондира с правните изводи в обвинителния акт.
Декларативното излагане на субективната страна на деянието не е достатъчно и следва същото да
бъде изведено от обективно извършените от дееца действия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 по тълк.д. № 2/2002 на Общо събрание
на наказателната колегия на Върховен касационен съд – т.1, нарушенията свързани със събирането
на доказателствения материали не е съществено процесуално нарушение, с него не се накърняват
правата на страните и не води до връщане на делото на прокурора. Тези нарушения съдът следва
да отстрани сам по два начина – или като се изключат ненадлежно събраните доказателства от
доказателствения материал или като съдът сам извърши законосъобразно тези действия. Но
всички действия свързани с правото на защита на обвиняемия/подсъдимия или пострадалия са
съществени процесуални нарушения. Несъответствието между обстоятелствена част и диспозитив
и неяснотите в обвинителния акт представляват съществено нарушение. То пречи на обвиняемия
да разбере в какво точно е обвинен, кои доказателства и кои елементи от фактическия състав на
деянието доказват, как прокуратурата е достигнала до съответните изводи. Тези несъответствия и
пропуски възпрепятстват правото на обвиняемия да се защити адекватно. Ако приемем
противното - то отиваме в посока, при която се неглижират изцяло задълженията на прокурора,
като неговите задължения се прехвърлят изцяло на съда.
Следва да се отбележи, че в посоченият обвинителен акт са налични печатни и
граматически грешки. Посочени са правни квалификации като чл. 129, ал.12 от НК. Някои от
думите са изписани по начин, по който за значението на думата може да съди само от общия
смисъл на изречението. А това не е съвсем без значение, колкото и маловажно да изглежда на
някой. Обвинителния акт е лицето на обвинението, то е рамката в която се развива после
съдебното производство.
Поради което се споделят мотивите изложени от първоинстанционния съд в атакуваното
определение. Допуснати са процесуални нарушения, с което са засегнати правата на
обвиняемото/подсъдимото лице. Нарушението е отстранимо.
Ето защо протестът се явява неоснователен. Атакуваното определение ще следва да бъде
потвърдено.
Възззивния съд констатира, че в първоинстанционното производство са налични по два броя
от всеки от актовете, които е постановил или изготвил съда - разпореждания и протоколи от
съдебни заседания, като единия екземпляр е със саморъчните подписи на авторите, а другия е
генериран от електронната система на съда и е заверен от деловодител. Това е напълно ненужно и
освен, че води до разходи на съда, генерира и ненужно количество от листи по делото. Още
повече, че извличайки като отделно определение протоколното такова, системата му генерира
нов номер. При което един акт на съда е и с два различни номера. Когато не е образувано
електронно дело още в самото начало на производството и са налични документи, които не са в
3
електронен формат, съдебните актове и съдебните протоколи не могат да имат друга форма,
различна от формата, по която се провежда съдебното производство и следва да бъдат
постановени на хартиен носител и да носят саморъчните подписи на авторите.Това е напълно
достатъчно. Извлечените актове от електронното досие удостоверени с подпис на съответен
оправомощен служител се предоставят на страните по тяхно искане и не е необходимо отлагането
им към делото. В този смисъл са и указанията на постановените от ВКС разпореждания: № 181 от
09.10.2021 год. на съдия Лада Паунова, разпореждане № 171 от 01.10.2021 год. на съдия Мина
Топузова, разпореждане № 60099 от 22.11.2021 год. на съдия Емилия Василева, както и Заповед №
РД-0740 от 26.11.2021 год. на Административния ръководител на АС Варна.

В предвид на гореизложеното, Шуменския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава протоколно определение от 19.05.2022 год. по НОХД № 58/2022 год. на
Великопреславският районен съд, с което е прекратил съдебното производство по делото срещу
Ш. Л.. З. на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
като е върнал делото на Районна прокуратура гр. Шумен за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4