Определение по дело №245/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 403

гр. Варна, …21.07.2020 година

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д. № 245 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от адв.Ж.Янлъзов от АК-Варна, в качеството си на пълномощник на „Трейдфарма” ЕООД,  против определение на ВОС от 10.03.2020год. постановено в о.с.з. по т.д. № 2084/2019год. с което молбата съдържаща искане на жалбоподателя за възстановяване на срок  за подаване на отговор на искова молба е оставена без разглеждане, като просрочена. В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради  необоснованост и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила,  по изложени съображения. Оспорва извода на съда за просроченост на молбата, понеже пълномощниците на страната са получили книжата съответно на 26.02.и 27.02.2020год. Счита, че срокът не е започнал да тече на посочените дати, понеже в получените книжа е липсвало съобщение за пропускане на срока, каквото е изискването на чл.64 ал.3 ГПК.

Излага съображения, че на 02.03.2020год. следва да се приеме за начало на теченето на срока, понеже тогава, при извършено допълнително проучване на делото узнали за разпореждане, постановено от съда на 20.01.2020год.

Оспорва и извода на съда, че страната е напуснала адреса и исковата мволба и книжата следва да се считат за връчени на основание чл.50 ал.2 ГПК.Твърди, че страната не е напускала адреса на управление на ул.“Македония“№ 23 към 21.01.2020год. и е извършвал търговската си дейност имвенно на този адрес, в който винаги е имало поне двама служители в работното време на всички работни дни. За това счита, че направената грешна констататция от съдебния призовкар, за която стрланата не е могла да знае или предполага, за това че страната е напуснала адреса, се явява особено непредвидено обстоятелство, по смисъла на чл. 64 ал.2 ГПК.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и срокът за отговор  на исковата молба да бъде възстановен.

Насрещната страна „Пътно строителство“АД, чрез пълномощникът си адв. Б.К., изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита, че началният момент от който е започнал да тече срока за подаването на молба за възсатновяване на срок е 26.02.2020год., когато пълномощникът на ответника е получил препис отисковата молба и приложенията към нея.

Частната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество, същата е  неоснователна, поради следните съображения:

С определение № 376/04.02.2020год. по т.д. № 2084/2020год., съдът е изготвил доклад по делото, произнесъл се е по направените с исковата молба искания, разпределил е доказателствената тежест между страните и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 10.03.2020год.  Изрично в определението  съдът е посочил, че в срока по чл.367 ГПК, ответникът „Трейдфарма“ЕООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С молба вх.№ 6492/25.02.2020год., пълномощникът на ответника адв. Ж.Янлъзов е поискал да получи преписи от исковата молба и доказателствата към нея, като в края на молбата е отбелязал, че е получил същите /стр.63/. Предвид изложеното, следва да сеу направи извод, че на 25.02.2020год., както е отбелязано на молбата, или най-късно на 26.02.2020год., както сам твърди в частната жалба,  пълномощникът на ответната страна е получил писмените доказателства по делото.

Следователно, на посочената дата, страната е узнала от книжата, че е пропуснала срока да подаде писмен отговор на исковата молба. Това безспорно следва от цитираното определение на съда, в което съдът е направил констатация, че в в срока по чл.367 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. По повод на изразеното становище от пълномощника, че срокът не е започнал да тече, понеже не е получил съобщение за пропускането за срока, следва да се отбележи, че съдът не е длъжен да изпраща изрично съобщение за пропускането на срока. Това е така, понеже с оглед на диспозитивнато начало в процеса, право на страната е, да прецени какви процесуални действия да извършва, освен това, подаването или не на писмен отговор не е от значение за хода на процеса. В допълнение следва да се отбележи, че съобщението по чл.64 ал.3 ГПК, на която разпоредба се позовава жалбоподателя следва да се се счита за направено в случая с констатацията в доклада, че в указания в закона срок ответната страна не е подала писмен отговор /В този см. е и Решение № 108/22.02.2002год. на ВКС по ч.гр.д. № 58/2002год., ІV г.о./.   

За това, съдът намира, че с получаването на книжата на 26.02.2020год., страната е била уведомена зза пропускането на срока, респективно от тази дата е започнал да тече и едноседмичния срок за подаване на молба за възстановяването му по чл.64 ал.3 ГПК, като същият е изтекъл на 04.03.2020год. За това молба вх.№ 7929/09.03.2020год. на адв. Янлъзов, с която се иска възстановяване на срока за отговор на исковата молба, е подадена извън срока по чл.64 ал.3 ГПК и законосъобразно  съдът е оставил същата без разглеждане.

С оглед на твърдението в молбата за възстановяване на срок от 09.03.2020год. /стр.74/, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК, понеже дружеството не е напуснало адреса, следва да се отбележи, че тези твърдения са неотносими към производството за възстановяване на срок. Това е така, понеже  искането за възстановяване на срок е обосновано с твърдения за допуснати процесуални нарушения при връчването на исковата молба.  Твърдението за нередовно връчване на ИМ не попада в хипотезата на чл.64 а.2 ГПК, респективно не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК –Този извод е съобразен и с даденото разрешение в Определение № 408 от 1.08.2016год. на ВКС по ч.т.д. № 1471/2016год., ІІ т.о./. Възражението за допуснати процесуални нарушения, конкретно в слеучая изразяващи се в нередовно връчване на исковата молба не се преклудира и може да се направи по всяко време. Следва да се отбележи също, че твърдението за допуснати нарушения от съда при връчване на исковата молба, са обстоятелства, относими към преценката за правилността на решението на съда по същество. В допълнение, следва да се има в предвид, че преценката на съда относно извършеното призоваване, подлежи на промяна по см. на чл.253 ГПК. 

Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            С оглед на изложеното, съдът

           

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Варненски окръжен съд от 09.03.2020год. постановено в о.с.з. по т.д. № 2084/2019год., с което искането направено с молба вх.№ 7929/09.03.2020год. на адв. Янлъзов като пълномощник на „Трейдфарма” ЕООД,   за  възстановяване на срока за отговор на исковата молба на „Пътно строителство“АД гр.Добрич, е оставена без разглеждане.

            Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.