Определение по дело №1245/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 7056
Дата: 5 юли 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247050701245
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 7056

Варна, 05.07.2024 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА - , в съдебно заседание на 05.07.2024 г. 13:20 ч., в следния състав:

Съдия: ИВАНКА ИВАНОВА
   

При участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа дело 1245/2024 г. докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

На поименното повикване в 13,20 часа се явиха:

 

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Е. С., редовно призован, явява се лично.

ОТВЕТНИКЪТ М. Н. П. Н. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

От процесуалните представители е постъпило писмено становище от 28.06.2024 г. за не даване ход на делото, поради недопустимост на жалбата, изразено е становище по съществото на спора с искане за присъждане на разноски.

С.: Може ли да поискам постановяване на решение поради тяхно отсъствие.

Съдът: Института на неприсъствено решение не се прилага в АПК.

С.: Те твърдят, че жалбата е просрочена. Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че следва да докладва делото

Производството е по реда на Глава Х от АПК.

Делото е образувано по жалба на С. Е. С. против Изричен отказ с изх. № 99-Н-С-184/2024 от 29.04.2024 г. на министъра на правосъдието, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ за извършване на необходимото действие – връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела чрез съдебна поръчка до Министерство на правосъдието на Норвегия.

Съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като производството е недопустимо.

Съдът намира, че процесното писмо с рег. № 99-Н-С-184/2024 г. от 29.04.2024 г. на МП от директора на дирекция МПСЕВ е уведомително по своя характер и не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото не обективира отказ на компетентния орган да извърши определени фактически действия по смисъла на Хагската конвенция от 15.11.1965 г.

Съгласно чл. 3 от Конвенцията, молбите за връчване, изготвени от надлежен орган в съответствие със законите на молещата държава, се отправят до нейния Централен орган, който от своя страна предприема действия за препращането им до органа на замолената държава по чл. 2 или чл. 18 от Конвенцията. В Република България компетентни да съставят и изпращат молби за връчване по Конвенцията са съдилищата, органите на съдебното изпълнение и нотариусите. Със Закона за ратифициране на Конвенцията (обн., ДВ, бр. 83 от 21.09.1999 г.) МП е определено да изпълнява функциите на Централен орган за Република България и в съответствие с чл. 3 до 6 от Конвенцията да получава и дава ход на молбите за връчване, подадени от български и чуждестранни органи, като съблюдава спазването на съответните резерви и декларации, направени както от България, така и от другите договарящи държави по Конвенцията. Съгласно чл. 29, т. 9 и 11 от Устройствения правилник на МП, дирекция МПСЕВ подпомага министъра на правосъдието във връзка с осъществяването на правомощията му по отношение на екстрадицията и трансфера на осъдени лица и във връзка с молби за правна помощ на съдебни и следствени органи, прокуратури и съдебно-изпълнителни служби; оказва методическа помощ на компетентните органи по международните съдебни, следствени и прокурорски молби за правна помощ и по поръчки по изпълнителни производства, а така също поддържа информация за международната правна помощ по граждански дела и по наказателни дела. Изпълнявайки функциите на Централен орган, МП подпомага методически българските компетентни органи във връзка с изготвяне и изпращане на молби за връчване, но не може да им дава указания за предприемане на определени действия, напр., а в конкретния случай РС-Варна е единствено компетентен да прецени необходимостта от изпращане на молба за връчване в чужбина на съдебни книжа и предприеме съответните действия за това. МП не би

могло да препрати за изпълнение молба за връчване на документи по реда на Конвенцията, ако тя не е изготвена от компетентен български или чуждестранен орган.

И тъй като в действащото в Република България законодателство не е предвиден ред за сезиране на Централния орган по Хагската конвенция от страна на страните по съответните съдебни, досъдебни и изпълнителни производства, представляващи своеобразни „частни“ съдебни поръчки. В този смисъл не е налице и норма, която да вменява на министъра на правосъдието задължението по искане на страна по образувано съдебно производство (гражданско, наказателно или административно) да сезира компетентния да заяви съдебна поръчка съд, пред който делото е висящо, по искане или усмотрение на участник в производството, какъвто е случая по бракоразводно гр. дело № 9660/2018 г. по описа на РС - Варна с ищец С. С..

2.2. На второ място, тъй като за жалбоподателя С. към датата на получаване на писмо рег. № 99-Н-С-184/29.04.2024 г. на МП и подаване на жалбата - 10.05.2024 г. не е бил налице правен интерес да иска от страна на административния орган да връчи процесната искова молба на ответника по гр. дело № 9660/2018 г. в Норвегия, а следователно не разполага и с правен интерес да оспорва отказ за връчване на въпросните съдебни книжа. Този извод следва от факта, че въпросното гражданско дело № 9660/2018 г. по описа на РС - Варна е било прекратено на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК с Определение от 22.01.2019 г., публикувано на страницата на РС - Варна в секция „Справки по дела - Съдебни актове“.

При липса на висящ гражданскоправен спор, отнесен пред съответния местно и родово компетентен съд, както и при липса на разпореждане за връчване на съответните съдебни книжа от страна на този съд, за жалбоподателя не е възникнало право нито да иска връчване на процесната искова молба и уточнителните към нея молби и писмени доказателства, нито да оспорва непроцедирането на МП по неговото искане.

Предвид изложеното, следва жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК.

При изложеното е основателно искането за присъждане на разноски на АО - Министъра на правосъдието за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП в размер на 200 лв. предвид на фактическата и правна сложност на делото и изготвените две писмени становища от юрисконсултите на министерството.

Воден от горното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 и 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от жалбоподателя С. Е. С..

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АД№ 1245/ 2024 г. по описа на АдмС - Варна.

ОСЪЖДА С. Е. С. [ЕГН] от гр. Варна, 9 000, [улица], **** да заплати на Министъра на правосъдието направените по делото разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 7-дневен срок от съобщаването му на ответната страна, а за жалбоподателя – от днес. След изготвяне на протокола, същият да се изпрати по електронната поща на жалбоподателя.

 

Съдия: ИВАНКА ИВАНОВА
   
Секретар: Галина Георгиева