Решение по дело №3441/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263115
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20211100503441
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

    №……

                                     гр. София, 10.10.2022 г.

                                         В И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІIІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

при участието на секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 3441 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В.П.А. срещу Решение № 77188 от 04.04.2020 г. постановено по гр. д. № 23300/2015 г. на СРС, 73-ти състав, с което е отхвърлен иска по чл.124, ал.1 ГПК на „Т.“ ЕООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ******** за признаване за установено, че не дължи на ответника „Ч.Е.Б. „АД, ЕИК********сумата от 10712,62 лв., представляваща задължение по чл.98, ал.4 ЗЕ въз основа на корекция на сметката за доставена ел.енергия за минал период 20.11.2014 г. до 17.02.2015 г. (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на периода, който е посочен като 25.02.2015 г. до 09.03.2015 г.), за което е издадена фактура № ********/25.02.2015г.

С решението е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.“ ЕООД / в насъстоятелност/, да плати на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 500 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като се позовава на съдебна практика, че до приемане на ПИКЕЕ през 2013 г., за да бъде направена корекция на сметка следва да бъде доказано реално потребената електрическа енергия, периодът за който е била потребена и неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване. Поддържа, че по делото не е доказано неправомерно въздействие от потребителя. Излага доводи, че е нарушен чл. 120 от ЗЕ, тъй като в конкретния случай СТИ бил разположен извън границата на имота на клиента, поради което всяко едно трето лице можело да достъпи електромера. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че  първоинстанционното решение е съобразено със съдебната практика по приложението на Закона за енергетиката след измененията, влезли в  сила след 16.10.2013 г. Констатиране е промяна в схемата на свързване, а корекцията е извършена съгласно ПИКЕЕ. Поддържа, че е налице законова делегация от ЗЕ към ДКЕВР за приемане на ПИКЕЕ във вида, в който са били приети и не са били отменени към момента на извършване на корекцията. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.06.2020 г. и е обжалвано в срок на 01.07.2020 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди и моли съдът да признае за установено, че не дължи на „Ч.Е.Б.“АД заплащане на сума за начислена електрическа енергия за имот с клиентски номер ******** и абонатен номер № ********в размер на 10 712,62 лева по фактура № ********/ 25.02.2015 г., за която е съставен констативен протокол № 1011793/ 17.02.2015 г.

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че корекционната процедура е извършена законосъобразно.

По делото не се спори, че ищецът е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 4, местност „Камбаните“, с абонатен №********, както и че между страните е налице облигационно правоотношение.

По делото се установява, че на 17.02.2015 г. е била извършена техническа проверка на електромера: нарушени са пломбата на щита на ел. таблото и пломбата на капачката на клемния блок на електромера; развити са винтовете на пластините, свързващи токовата и напреженовата бобини на фаза „R“ /първа/ и „Т“ /трета/ на клемния блок на електромера; пластините, свързващи токовата и напреженовата бубини на „R“ и „Т“ са дръпнати в дясно положение. Прекъсната е ел. връзката между токовата и напреженовата бубини на фаза „R / първа/ и Т /трета/. С еталонен уред е измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната през него ел. енергия  в момента на проверката. Грешката е минус 84,71 процента. Установена е промяна в схемата на свързване на изчервателната система. Гореописаното нарушение е резултат от нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства: констативен протокол № 1011793/ 17.02.2015 г., от свидетелските показания на Г.М., работещ като техник в ответното дружество, както и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С. М., което настоящият състав при преценката му по чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено.

По делото се установява, че въз основа на констативния протокол по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за периода 20.11.2014 г. – 17.02.2015 г./ период от 90 дни/ на стойност 10712,62 лева с ДДС. Корекцията е извършена по методиката на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ. Според заключението на вещото лице, преизчислението на сметката е извършено по действащите за периода на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР и по тарифни зони валидни за потребителя. Установява се също така, че електромерът е тип ZE312.08.OП0529037, година на производство 2013 г., клас на точност: 2, вид : трифазен, двутарифен, като до 2015 г. не е било необходимо да се извършва метрологична проверка.  Горните обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото, както и от заключението на съдебно-техническа експертиза, което е прието като неоспорено от страните.

Установява се също така, че ищецът е уведомен с писмо от 18.02.2015г., получено на 25.02.2015 г. за процесния констативен протокол.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

СРС е отхвърлил иска, като се е позовал на константната съдебна практика по въпроса, съгласно която потребителят отговоря по общите правила по чл. 183 ЗЗД, дори и при липсата на специални процедури за защита на потребителите, като тези, уредени в чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. Приел е, че обемът е реално доставен, а искът е неоснователен.

Решението на СРС е правилно като краен резултат.

По силата на чл. 86, ал. 1 т. 6 ЗЕ, чл. 98а, ал. 2 т. 6 ЗЕ (ред. след ЗИДЗЕ , обн. Дв., бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидено законово основание, крайният снабдител едностранно да коригира ел. енергия само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената енергия - решение № 118 от 8.09.2017 г. по дело № 961/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/16 г. на ВКС, II ТО. Чл.86, ал. 1 т. 6 ЗЕ изрично предвижда издаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза - е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, които предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на свързване, какъвто е и разглежданият случай, като извършената промяна в дадената хипотеза е довела до неотчитане на потребената от абоната електрическа енергия за обекта с грешка до минус 84,71 процента.

Действително с решение № 12897/01.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., влязло в сила на 08.11.2018 г. са отменени и последните четири разпоредби от ПИКЕЕ. Отмяната на норми от ПИКЕЕ (отм.) обаче няма обратно действие. Освен това според решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/18 г. на ВКС, III ГО и решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/18 г на ВКС, III ГО и след отмяната на част от ПИКЕЕ трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през процесния период.

Същият извод се споделя и в най-актуалната практика на ВКС в Решение № 50166/06.10.2022 г. по гр.д. № 4782/2021 г. по описа на ВКС, с което е прието, че след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /ПИКЕЕ/. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя при констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без оглед имало ли е виновно поведение на потребителя. Разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ, които са отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г., ако са били действащи за исковия период, следва да намерят приложение /отмяната им няма обратно действие/. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

В случая е установено нарушение в резултат от промяна схемата на свързване, довело до неотчитане на потребената електроенергия, съставен е констативен протокол, подписан и от орган на полицията по реда, предвиден в действащите за процесния период Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. При липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението.

От заключението на вещото лице инж. М. е видно, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия в размер на 10 712,62 лева е извършено съгласно методиката по чл.48, ал. 1 и ал.2 от ПИКЕЕ, действала към процесния период и по действащите за периода цени на ел. енергията, утвърдени от ДКЕВР.

Според решение № 118/18.09.2017 г. по дело № 961/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО и в Решение № 50166/06.10.2022 г. по гр.д. № 4782/2021 г., ВКС е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на потребителя при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2 т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.  

Твърдяното нарушение на чл. 120, ал. 1 ЗЕ в резултат от което според жалбоподателя всяко трето лице можело да осъществи достъп до СТИ в светлината на гореизложеното се явява неотносимо към предмета на настоящия спор, а освен това е и недоказано, доколкото не се установява от събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат възложени разноските пред СГС. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, на въззиваемия ответник се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева за въззивна инстанция. Въззивникът „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ на осн. чл. 77 ГПК вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за въззивното производство в размер на 214,25 лева.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77188 от 04.04.2020 г. постановено по гр. д. № 23300/2015 г. на СРС, 73-ти състав.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско вънаграждение пред СГС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** да внесе по сметка на СГС сумата в размер на 214,25 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ВРЪЩА делото на СРС за преценка необходимостта от провеждане на процедура по чл. 247, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280,ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.