Р Е Ш Е Н И Е
№
................/14.10.2013г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ДИАНА ПЕТРОВА –ЕНЕВА
при
секретаря М.И., като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр.
дело №2082/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Г.П.В.
ЕГН ********** срещу решение №2167/08.05.2013г.,
постановено по гр. д. №12983/12 по описа на ВРС, 17-ти състав. Според
изложеното в жалбата, решението
е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в противоречие с доказателствата по делото и с
материалния закон. Жалбоподателят моли същото да бъде ЧАСТИЧНО отменено, а
негово място постановено ново, по силата на което съдът да реши спора между
страните, като приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправима
разстройство на брака между страните носи съпругата; да предостави
упражняването на родителските права, по отношение на роденото от брака дете П.Г.
В., р. на 22.06.2007г. на неговия баща- Г.В., като на М.В. бъде определен режим
на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 ч. в
събота, до 17,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск; майката да бъде осъдена да заплаща в полза на детето,
чрез неговият баща и законен представител месечна издръжка в размер на 80лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба,, платими до 5-то число на
месеца, за който се отнася. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез
пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, като излага
становище, че същата е неоснователна. Счита, че не са допуснати твърдените от
въззивника процесуални нарушения. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части. В с.з. писмения отговор се поддържа лично и чрез пълномощник.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Настоящото производство не е контролно -
отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искове на М.Д. В. с ЕГН ********** срещу Г.П.В. с ЕГН ********** за прекратяване на
брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство; предоставяне на
родителските права по отношение на роденото от брака дете П.Г.
В. роден на ***г. на майката;
определяне на режим на лични контакти с бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 9.00
ч. до 18.00 ч., един месец непрекъснато през лятото, както и три дни през
коледните празници, три дни през великденските празници, както и три дни преди
и след нова година, като бащата бъде осъден да заплаща месечна
издръжка на детето П. чрез неговата майка и законен представител в размер на
150 лева, ведно със законната лихва при забавено плащане; да бъде постановено
след развод ищцата да носи предбрачното си фамилно име – М.. Според изложеното
в исковата молба, страните са сключили граждански брак на 22.04.2007г., като от
брака си имат едно дете – П.Г. В., роден на ***г.
След сключване на брака им, ответникът започнал да се държи властнически, като
ревността му се засилвала и станала непоносима. Ограничил контактите на ищцата
с приятели, като всяко едно излизане прераствало в скандал. На 09.04.12г. след
като ищцата се прибрала у дома, съпругът й вдигнал скандал и упражнил физическо
насилие спрямо нея, като й нанесъл удари
по тялото и я дърпал за косата. След инцидента ищцата напуснала съпруга си и
отишла да живее при майка си. Детето останало да живее при бащата, който не
позволявал на майката да се вижда с него. Предвид изложеното, ищцата моли бракът да бъде прекратен поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство.
Ответникът оспорва твърденията на
ищцата, че се е държал властническа, проявявал ревност и ограничавал контактите
й с приятели, както и че е упражнил физическо насилие над нея. Твърди, че е
давал всичко от себе си за брака и семейството. Излага, че когато един ден през
м. март 2012г. се прибрал вкъщи след работа, установил, че съпругата му е
напуснала семейното жилище, като е оставила детето при него. Твърди, че от този
момент майката е виждала детето само няколко пъти, колкото сама е пожелала.
Излага, че съпругата му живее с майка си, която е идвала да взема детето в
нетрезво състояние, като в дома на баба му не го оставяли да спи. От два месеца
детето само отказвало да ходи там.
Ответникът предявява насрещни искови за прекратяване на брака по вина на
съпругата, която не полагала грижи за семейството и се дезинтересирала от
семейните си задължения; за предоставяне упражняване на родителските права по
отношение на роденото от брака дете при режим на лични контакти с майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето
от 9.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през
лятото, когато бащата не в платен годишен отпуск; за осъждане на майката да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80 лева; за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в на адрес гр. Варна, „Райко Даскалов” № 22.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от представения акт №329,
съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, страните са
сключили граждански брак на 22.04.2007г.
От приложеното удостоверение за раждане се
установява, че по време на брака, а именно на 02.07.2007г. се ражда детето П.Г. В..
От справка за трудови договори от ТД
на НАП гр. Варна е видно, че трудовият договор на М.Д. В. от 07.05.2012г. с
месечно трудово възнаграждение от 225 лева е прекратен на 04.09.2012г. Видно от приложения трудов договор, считано от
11.02.2013г. М.Д. В. е сключила трудов
договор с ЕТ „Пламен Иванов – МДИ 7” с основано месечно трудово възнаграждение
в размер на 450 лева.
От приложените служебни бележки се
установява, че детето П.Г.
В. посещава ЦДГ „Моряче” в
III a група, както и че е записано и посещава редовно занятията в школата по
български народни танци, организирана от „АТАПИС” ООД през учебната
2012/2013г., като таксата за участие е 28 лева. П. тренира и бойно изкуства в клуба на ЕТ „Тотев 47” и си
плаща редовно услугата.
От справка от Търговския регистър е
видно, че Г.П.В. е регистриран като ЕТ „Василеви 2009 – Г.В.”.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели в о.с.з., проведено на 19.02.2013г. пред ВРС -С.В.К., Д.Й. (майка на
ищцата), И.Б. и Г.Д. се установява, че страните са във фактическа раздяла от
април 2012г. и че от тогава отношенията им са се влошили. Показанията на посочените свидетели, съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани от страните факти и
брачни провинения, базират се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства. С оглед показанията на свидетелките К. и Й., които
кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът приема за установено, че
раздялата е настъпила непосредствено след скандал между съпрузите, след който
ищцата е имала синини по тялото си, както и, че
причината за това е проявяваната от ответника ревност.
Пред настоящата
инстанция е изготвен и приет нов социален доклад, изготвен от ДСП Варна. Според
изложеното в същия, резултатите от проведеното психологическо изследване
показват, че П. е контактен и има добро общо разбиране за нещата около себе си.
Той е силно емоционално привързан и към двамата си родители и се страхува от
раздяла с тях. Изпитва желание за по-голяма близост с баща си и продължава да
търси целостта на семейството. П. е в твърде тесни отношения на
взаимозависимост, както с родителите си, така и с роднините си от разширеното
семейство. Извършеното проучване установява, че към настоящия момент за
малолетния П. се полагат грижи от майката М. В.. Тя успява да задоволи напълно
неговите потребности. Детето има възможност да контактува пълноценно с бащата.
Отделът за закрила на детето счита, че са налице идентични положителни
предпоставки и за двамата родители. Съществува силна емоционална привързаност
на детето и към двамата родители. Безспорно всеки от тях проявява загриженост и
заинтересованост относно развитието на момчето. Притежават необходимите морални
качества, волеви, битов и финансов ресурс да му осигурят адекватни грижи.
Първоинстанционното решение, в
частта, с която което бракът между страните е прекратен на основание чл.49,
ал.1 от СК не е предмет на въззивната жалба, поради което доказателствата за
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между съпрузите
не следва да се обсъждат отново.
Настоящият
състав намира, че вина за разстройството на отношенията има мъжът. За да се
произнесе в този смисъл, съдът съобрази събраните гласни и писмени
доказателства. От изслушаните свидетелски показания, съдът приема за доказано
основанието, наведено като брачно
провинение от ищцата, изразяващи се в системни
прояви на необоснована ревност от страна на ответника /по делото не се
събраха доказателства ищцата да му е давала повод за това/, в някой случай
съпътствани с физическо насилие, които в крайна сметка са я принудили да
напусне семейното жилище.
Съставът
счита, че по делото са събрани доказателства, предвид които да се направи
безспорен извод за виновно поведение от страна на ищцата. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест в процеса, ответникът не доказа
наведените в насрещния иск брачни провинения на ищцата, а именно, че се е
дезинтересирала от семейните се задължения, че не е полагала грижи за
семейството и хигиената на дома.
По изложените
съображения, искането на въззивника съдът да приеме, че вина за разстройството
на брака имат само съпругата следва да бъде отхвърлено като неоснователно. В
тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено.
По искането за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът
съобрази следното:
Съставът на ВОС счита, че
родителските права по отношение на малолетния П. следва да се предоставят на
майката. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази преди всичко
интересите на детето, като взе предвид ниската възраст на детето и
необходимостта от ежедневни грижи и връзка с майката, както и обстоятелството,
че докато същото е било при баща си, последният
е ограничавал контактите на майката с него като е създавал затруднения
за нормалното общуване между детето и неговата майка. Видно от социалния
доклад, М. В. притежава необходимите морални качества, волеви, битов и финансов
ресурс да му осигури адекватни грижи. Тя успява да задоволи напълно
потребностите на детето, като то има възможност да контактува пълноценно и с
бащата.
По изложените съображения искането на въззивника да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете П.Г.
В., р. на 22.06.2007г., като на М.В. бъде определен режим на лични контакти
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 ч. в събота, до 17,00ч.
в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск; майката да бъде осъдена да заплаща в полза на детето, чрез неговият
баща и законен представител месечна издръжка в размер на 80лв., считано от
датата на подаване на исковата молба,, платими до 5-то число на месеца, за
който се отнася, следва да бъде отхвърлено.
Предвид напълно съвпадащите изводи на
двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид неоснователността на
въззивната жалба, въззиваемата страна има право да и бъдат присъдени
направените във въззивното производство разноски.
С оглед представения списък по чл. 80 ГПК, доказателствата за заплатения адвокатски хонорара, и като взе предвид направеното
в с.з. възражение за прекомерност, както и фактическата и правна сложност на
делото съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира, че въззивникът
следва да заплати на въззивамата разноски в редуциран размер от 650.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2167/08.05.2013 г.,
постановено по гр. дело №12983/2012 г. по описа на ВРС, 17-ти състав в ЧАСТТА,
с която е обявено, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има
СЪПРУГЪТ; упражняването на
родителските права по отношение на детето П.Г. В., роден на ***г., е предоставено на майката М.Д. В. с ЕГН **********, като е ОПРЕДЕЛЕНО МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му при майката на адрес гр.
Варна, бул. „Република” № 7; определен е режим
на лични отношения на Г.П.В. с ЕГН ********** с детето П.Г. В., като бащата е осъден да заплаща на непълнолетното си дете П.Г. В., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител М.Д. В. с ЕГН
********** *** месечна издръжка в размер на 150 лева, ведно със законната лихва
при забавено плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г.П.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.Д. В. с ЕГН ********** *** сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв. на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: