№ 4222
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110142081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Т.С.“ ЕАД е предявило искове по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „С**“
ЕООД за сумата от 161,35 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2018г.
– 31.03.2018г. по силата на писмен договор от 01.08.2014г. до имот на адрес : гр. С***, аб. №
**, ведно със законната лихва от 13.11.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 52,64 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 03.03.2018г. –
26.10.2020г., за сумата от 4,64 лева – цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.02.2018г. – 31.03.2018г. , ведно със законната лихва от 13.11.2020г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за
сумата от 1,10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 31.03.2018г. – 26.10.2020г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56450 по описа за 2020г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за небитови нужди за
процесния имот въз основа на сключен между страните писмен договор за продажба на
топлинна енергия. Разпределението на топлинната енергия в сградите - етажна собственост
се извършвало по системата на дяловото разпределение, извършвано през процесния период
от „Т***“ ЕООД. Ответникът не изпълнил задължението за плащане на сумите за топлинна
енергия в предвидените срокове, а именно след изтичане на 20 – то число на месеца,
следващ този, за който се отнася задължението.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който възразява, че е погасил
процесните задължения чрез плащане, извършено на 20.04.2022г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т***“ ЕООД, не е взело становище по
предявените искове.
С възражението за извършено плащане на претендираните задължения ответникът е
признал възникване на предявените права в претендираните размери. Ищецът е оспорил
погасителния ефект на извършеното плащане относно процесните задължения. Той се
позовава на това, че в платежното нареждане не е посочен конкретен абонатен номер, за
1
който се отнася плащането, поради което ищецът е отнесъл извършеното плащане по
следния начин : относно процесния аб. № 3** сума от 87,26 лева е отнесена в погашение на
задължение за м.01.2021г. и относно непроцесния аб. № 3** сума от 132,53 лева е отнесена в
погашение на задължение за периода м.01.2021г. – м.03.2022г.
Видно от приетото като доказателство платежно нареждане от 20.04.2022г. (л.68),
ответникът е платил на ищеца сумата от 219,79 лева с посочено основание „топлинна енер.
м.01.2018г. – м.03.2018г. „С**“ ЕООД, ЕИК 8**“. Действително в така посоченото
основание не е обозначен абонатен номер и при условие, че ответното дружество е титуляр
на повече от един абонатен номер при топлопреносното предприятие следва да се изследва
кое задължение е погасено. В случая съдът приема, че ответникът е упражнил правото си на
избор по чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД при наличие няколко еднородни задължения към ищеца да
заяви, кое от тях погасява. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в основанието за
плащане в платежното нареждане е посочен период на задължението за цена за топлинна
енергия, а именно м.01.2018г. – м.03.2018г., съвпадащ с процесния период. При това ищецът
е следвало да отнесе плащането в погашение на задължение на ищеца именно за сочения
период. Вместо това обаче ищецът е отразил плащането в погашение на задължения за
следващи периоди, без да се съобрази с обвързващия кредитора избор на длъжника да
посочи кое от няколкото еднородни задължения погасява. Не се твърди и не се установява
освен за процесния аб. № ** към датата на извършеното плащане да е било налично
непогасено задължение по друг абонатен номер с титуляр ответното дружество за сочения в
платежното нареждане период, а именно м.01.2018г. – м.03.2018г. След като от ответника е
упражнено право на избор да посочи кое задължение плаща, като индивидуализацията на
задължението следва от конкретно посочения период на непогасеното задължение, този
избор е обвързващ за кредитора – в този смисъл са задължителните разяснения съгласно т.1
от Тълкувателно решение № 3/2017г. по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
От горното следва, че процесните задължения са валидно погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса, което обстоятелство съдът следва да съобрази съгласно
чл.235, ал.3 ГПК, поради което исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. С плащането на
задълженията ответникът е признал исковете, но в същото време е дал повод за завеждане
на делото, след като не е платил процесните задължения в установените срокове. При това
няма основание за освобождаване на ответника от задължението за разноски – арг. чл.78,
ал.2 ГПК. При това на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство
общо в размер на 125 лева (държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1
НЗПП предвид ниската правна и фактическа сложност на делото) и за заповедното
производство – сумата от 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Т.С.” ЕАД, ЕИК 8**, със седалище и адрес на
управление: гр.С*** срещу „С**“ ЕООД, ЕИК 8**, със седалище и адрес на управление : гр.
С** за сумата 161,35 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2018г. –
31.03.2018г. по силата на писмен договор от 01.08.2014г. до имот на адрес : гр. С***, аб. №
**, ведно със законната лихва от 13.11.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 52,64 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 03.03.2018г. –
26.10.2020г., за сумата от 4,64 лева – цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.02.2018г. – 31.03.2018г. , ведно със законната лихва от 13.11.2020г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за
сумата от 1,10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 31.03.2018г. – 26.10.2020г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56450 по описа за 2020г. на СРС, 64 -ти състав.
ОСЪЖДА „С**“ ЕООД, ЕИК 8**, със седалище и адрес на управление : гр. С** да
плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК 8**, със седалище и адрес на управление: гр.С*** на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 125 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 75
лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието привлеченото на страната на ищеца трето лице
– помагач „Т***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка
: IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ
„Красно село”.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
На ответника препис от решението да се връчи на адрес : гр. София, ул. „Христо Белчев“
№ 2, ет.6, кантора № 23.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3