Р
Е Ш Е Н И Е
София, 16.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3885/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от Д.П.И., ЕГН **********,***,
против З.
“Л.И.„АД, ***, за сумата 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, и сумата 290, 60 лв. – претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 03.10.2015 г. до
окончателното им
изплащане и разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
В
исковата молба се твърди, че на 03.10.2015 г. около
09:30 ч. в гр. Казанлък, на кръстовището с бул. „23 ПШП“ и ул. „Индустриални“,
при управление на л.а. „БМВ 330И“, с per. № ********, водача П.А.А.нарушил правилата за движение по
пътищата, като блъснал извършващата маневра ляв завой велосипедистка Д.П.И.. В
резултат на реализираното ПТП са причинени телесни увреждания на
велосипедистката И..
По случая е образувано ДП №
1674/2015 г. по описа на РУП- Казанлък, пр.пр. № 3330/15 по описа на
РП-Казанлък. От техническа гледна точка е установено, че причина за настъпване
на процесното ПТП са допуснатите от водача Андреев нарушения. Ищцата заявява,
че съществува пряка причинна връЗ.а между деянието на виновния водач Андреев и
настъпилите общественоопасни последици – причинените й телесни повреди.
Ищцата излага, че, в резултат на катастрофата,
тя, която е на 70 години, е получила следните травматични увреждания: 1/контузия на тялото и крайниците 2/ фрактура на JI1, 3/ множество охлузвания и натъртвания по цялото
тяло. Веднага след инцидента тя е постъпила по спешност в
УМБАЛ „Проф. Ст. Киркович“, АД Стара Загора с болки в кръста и лявата китка,
силно ограничение в кръста, оток и палпаторна болезненост на лявата гривнена става,
болезненост и ограничена подвижност в лумбален отдел. Извършени са необходимите
клинични изследвания и консултации, приложено е лечение. Престояла е в
болницата 5 дни и е изписана с диагноза: contusion corporis et
extrimitates, fractura LI compressiva.
По – нататък в исковата молба
е отразено, че, в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП ищцата
е търпяла силни болки и много страдания, не се е чувствала добре физически и
емоционално. Фрактура на JI1 в областта на кръста е причинила трайно
затруднение на движението на снагата. Останалите натъртвания и
охлузвания по тялото и крайниците на пострадалата са й причинили интензивни
болки и страдания. Към датата на ПТП тя е била физически активна, напълно
самостоятелна, но травмата е променила обичайния й начин на живот, за дълго
време е следвало да спазва постелен режим, имала е нужда от помощта на блиЗ.ите
си, здравословното й състояние е влошено след инцидента.
За период не по-малко от шест месеца
пострадалата следва да носи торако-лумбален корсет, който причинява
допълнителни неудобства в обслужването. Към настоящия момент пълно
възстановяване не е настъпило, изпитва болки в наранените области, не може да
се придвижва самостоятелно, а стреса, който е преживяла при пътния инцидент ще
остане завинаги в нейното съзнание.
Във връЗ.а с проведеното
лечение от нейна страна в болницата е
заплатена сумата 290, 60 лв., съответно: - потребителска такса- 40,60 лв; -закупуването
на дорзо - лумбален корсет - 240,00 лв.; - 10,00 лв. изследване.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е
сключена валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по застрахователна полица
№ 22114002667162 със срок на действие 29.10.2014г. до 29.10.2015 г.
Ищцата е
представила писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни доказателства
и назначаване на съдебномедицИ.ка и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявените искове изцяло, като основателни и доказани,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по основание и размер, като недължим и прекомерно завишен.
0спорва описания в исковата
молба механизъм на станалото ПТП, както и наличието на причинно - следствена
връзка на претендираните неимуществени вреди с пътнотранспортното произшествие.
Оспорва също твърдението за
вина на водача на лекия автомобил, причинил катастрофата за настъпване на ПТП,
от което ищцата твърди, че са й причинени неимуществени вреди.
Алтернативно, в случай че бъде
прието от съда, че е налице виновно поведение на водача на лек автомобил „БМВ
ЗЗОИ“ навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
ищца, изразяващо се в неспазване на установеното в чл. 50 от Закона за движение
по пътищата задължение да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство, както и в неспазване на установеното в чл. 37, ал.1 от
Закона за движение по пътищата задължение при завиване наляво за навлизане в
друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Заявява, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно завишен и прекомерен,
предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
По същите съображения оспорва
по основание и размер и предявения иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди.
0спорва и претендираната
законна лихва, включително и началната дата, от която тя се претендира. Според
него началният момент на изпадане в забава на застрахования, който е причинил
вреди с деликт и моментът на изпадане в забава на неговия застраховател не
съвпадат, като според него нормата на чл. 84, ал.З от ЗЗД не следва да се
прилага.
Представя писмени и
гласни доказателства.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., и 290,
60 лв. – претърпени имуществени вреди, ведно със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 03.10.2015
г. около 09:30 ч. в гр. Казанлък, на кръстовището между бул. „23 ПШП“ и ул. „Индустриални“, е станало ПТП между л.а. „БМВ 330И“, с per. № ********, управляван от П.А.А.и ищцата, в качеството й
на велосипедист, при което са й
причинени травматични увреждания.
Не се спори по делото, че по случая
е образувано ДП № 1674/2015 г. по описа на РУП- Казанлък, пр.пр. № 3330/15 по
описа на РП - Казанлък. Към настоящия момент липсват данни за приключването на
посоченото ДП.
В хода на производството не спори
досежно обстоятелството, че към
момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на, л.а. „БМВ 330И“, с per. № ********
по з.п. № 22114002667162 със
срок на действие 29.10.2014г. до 29.10.2015 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера на исканото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който ответникът счита за
прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения
са изслушани и приети заключения на
СМЕ и САТЕ, кредитирани от съда като безпротиворечиви и съответстващи с доказателствата по делото.
От заключението
на приетата САТЕ се установява, че механизмът на станалото на 03.10.2015 г. ПТП
е следният:
На 03.10.2015г. около 0930
часа лек автомобил „БМВ 3301“ с ДК № ********, управляван от П.А.А., се движи в
гр. Казанлък по булевард „23™ пехотен шипченски полк“ с посока от изток на
запад.
По същото време велосипед „Балкан“,
управляван от ищцата, се движи по улица „Индустриална“ с посока от юг на север.
Велосипедът е достигнал северната лента на булевард „23™ пехотен шипченски
полк“, траекториите на автомобила и велосипеда се пресичат и е настъпил удар
между тях, като инициалният контакт за автомобила е в преден ляв калник, в
областта на след предна лява гума, за велосипеда - в предната гума. Към момента
на удара автомобилът и велосипедът са били в движение. Вследствие на удара
предната гума на велосипеда е отклонена по посоката на движение на автомобила,
тялото се е наклонило към автомобила, ударило се е в областта на предна лява
врата и е отхвърлено напред и в ляво и се е установило на терена на около 1 м.
южно от предна лява врата на автомобила. Автомобилът се е установил в покой на
около 1,5 м. след мястото на удара, в северната лента за движение.
Според
експертизата, мястото на удара се намира по дължина на пътното платно - в района на кръстовището между булевард „23™
пехотен шипченски полк“ и улица „Индустриална“, а по широчина на пътното платно
- в северната лента за движение, на около з метра южно от северния край на
платното за движение.
Участъкът от платното за
движение на булевард „23™ пехотен шипченски полк“ се намира под железопътен
прелез, с направление изток - запад, покрит с асфалтова настилка, надлъжен
наклон посока запад 0,02/0,4м, три ленти за движение, като южната лента е за
движение от запад на изток, средната и северната - за движение от изток на
запад. Южната пътна лента е с широчина 7 метра, средната - 3,40 метра,
северната - 3,60 метра. В североизточния край на улица „Индустриална“ е
монтиран пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство).
Вещото лице прави извода, че скоростта
на движение на лек автомобил „БМВ 3301“ с per. №
******** към момента на удара е била 18,5km/h, а от професионална гледна точка, предвид материалите
по делото, скоростта на движение на лек автомобил „БМВ 330i“ с
per.
№
********, преди настъпване на произшествието, е била от порядъка на 50km/h, а тази на велосипедистката – ищца - от
порядъка на 8km/h 2,22m/s.
По – нататък
в експертизата е отразено, че велосипедистката – ищца се е движила по път без
предимство и е навлязла в района на път с предимство., нямяа данни за наличие
на препятствия на пътното платно, ограничаващи видимостта на водача и тази на
велосипедистката, като последната е имала техническата възможност да възприеме
движещия се северната лента лек автомобил БМВ, да пропусне преминаването му,
след което да извърши предприетата маневра, извод, който е направен и по
отношение на водача на л.а. БМВ. Експертът прави извода, че ударът е бил
технически предотвратим за водача на л.а.
Разстоянието,,
на което се е намирал автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на
велосипедиста в района на северните ленти е 25,53 м., като опасната зона на
спиране на автомобила пи скорост на движение 50 км/ч е 27,59 м., а, от момента
на навлизане в района на кръстовището до момента на удара велосипедистката е
изминала 11,7 м.
От заключението на приетата и неоспорена СМЕ се установява, че вследствие
катастрофата ищцата е получила компресионно счупване на първи лумбалн прешлен и
контузия на лявата гривнена става. При нормално протичане на оздравителния
процес срокът за възстановяване при такава травма е 10 – 12 месеца, като при
личния преглед, извършен от вещото лице – лекар е установена болка при натиск в
областта на счупването и ограничен обем движение в кръста.
Вещото лице е прегледало и представените от ищцата фактури и е установило,
че направените разходи, отразени в тях, са във връзка с проведеното лечение..
По делото беше прието съдебно
решение от 22.01.2018 г. по а.н.д. № 661/2017 г. на РС, г. Казанлък, частично
изменено с решение от 17.04.2018 г. на СО Стара Загора, 3-ти наказателен с-в по в.а.н.д.
№ 1037/2018 г., с което водачът
на л.а. „БМВ 330И“,per. № ******** П.А.А., ЕГН **********, е
признат за виновен за това че на 03.10.2015
г. в гр. Казанлък, движейки се по бул. „23 ПШП“ е нарушил правилата на ЗДП и по
непредпазливост е причинил на ищцата, в качеството й на велосипедист, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото и напречния израстък на
първи поясен прешлен, довели до трайно затруднение движенията на снагата –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като е
освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а му е наложено
административно наказание глоба в размер 1 000 лв.
При постановяване на решението си съдът е приел съпричиняване от страна на
пострадалата.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищцата е поискала и съдът е допуснал до
разпит двама свидетели.
Свидетелката Е.К.познава от 10 години сина на ищцата, оказвала й е помощ
при възстановяването й след катастрофата. Знае за станалия инцидент, видяла я е
непосредствено след изписването от болницата. Всеки ден е пътувала от своето
село за да й помага. Заявява, че ищцата е пиела силни обезболяващи, защото е
изпитвала болки, била е разсеяна, пиела е много лекарства редовно, включително
калций заради счупването, лежала е по цял ден. През цялото време е била с
корсет, нуждаела се е от масаж, за да не атрофират мускулите.
Свидетелката твърди, че се е грижела за нея около шест месеца, а сега тя
вече е възстановена, но е прегърбена, не може да се грижи за себе си, изпитва
страх, трудно й е да пазарува, има болки, а трябва да се грижи за болния си
съпруг. Преди е била самостоятелна и оправна, а сега изпитва страх, не може да
кара колело. Свидетелката и досега продължава да ходи и да й помага, още повече
че е студентка и безработна.
Свидетелят П.Г.е син на ищцата. Видял я е веднага след катастрофата, в
Бърза помощ, в безпомощно състояние, на носилка. Гледал е стреснато и му е
обяснила, че е била блъсната от кола. Стенела е и е охкала. Била е пет дни в
болницата в Стара Загора, постоянно на легло, с катетър, трябвало е да носи
корсет. Свидетелят я е посещавал почти всеки ден, когато е имал възможност. Той
заяви, че майка му след инцидента не е същият очевк, а преди това не е имала нужда
от чужда помощ, не може да стои седнала дълго време, има стрес от коли, има
болки в кръста, не може да се навежда като нормален човек.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 03.010.2015
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чийто водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Вещото лице
изчерпателно посочва причините за настъпването на катастрофата. Това се
установява, освен от влязлото в сила решения на наказателния съд, и от приетата
САТЕ.
В резултат на
станалото ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, довели до болки и
страдания, доказани по своя характер и интензитет – както от заключението на
приетата съдебно медицИ.ка експертиза, така и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, посочени от ищцовата страна.
Причинените вреди
са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил не бе опровергана, а се доказва и по реда на чл. 300 ГПК. Съдът
приема наличие на съпричиняване от страна на пострадалата ищца по отношение на
вредоносния резултат, при наличие на съпричиняване на катастрофата и счита
възражението на ответната страна в тази връзка за основателно при съотношение
30 % за ищцата към 70 % за водача на лекия автомобил БМВ.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата и необходимото за
възстановяването й време, отчитайки и наличие на съпричиняване в посоченото по
– горе съотношение.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са
причинени вреди, които са изисквали и оперативна намеса и все още не са
отшумели напълно, наложили са и прилагане на лечение с обезболяващи и са й
причинили неудобство, като за дълъг период от време, като за около два месеца болките са били с по –
интензивен характер. Понастоящем е налице възстановяване на Антова, т.е.
отшумяване на болките, но все още това възстановяване не е в пълен обем.
Като съобрази всичко изложено по – горе досежно понесените и доказани
болки и страдания на ищцата вследствие катастрофата, при наличие на съпричиняване в съотношение
30 % - 70 %, съдът приема, че справедливото обезщетение, което тя следва да
получи е 49 000 лв. и за тази част искът следва да бъде уважен, като
основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер 70 000 лв. -
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претенцията за
имуществени вреди следва да бъде уважена в пълния размер – за сумата 290,60 лв.,
като изцяло основателна и доказана.
Върху посочените
суми следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 03.10.2016 г., до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на повереника на ищцата адв. П.К.
– 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 38 ЗА, с ДДС.
С оглед изхода на
спора на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 450
лв. на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.„АД, *** да заплати на Д.П.И.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя в размер на сумите: - 45 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, и - 290, 60 лв. – претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от 03.10.2015 г. до
окончателното им
изплащане
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата
до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗК
“Л.И.„АД, да заплати на адв. П.К.,*** адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 2 000 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Д.П.И. да заплатят на ЗК “Л.И.„АД адвокатско възнаграждение в размер 450 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: