Решение по дело №152/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт [населено място] в качеството му на пълномощник на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България“ №55, срещу Решение №65/05.12.2024г. по АНД №162/2024 г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №767340-[рег. номер] от 29.04.2024 г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“, [населено място] в ГД „Фискален контрол“, с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за извършени нарушения по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №Н-18/, на основание чл. 185, ал. 5, изр. второ от ЗДДС, вр. ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Настоява, че в отклонение на чл. 42, т.3, предл второ от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл. трето от с.з., както в АУАН, така и в НП, не е посочено мястото на извършване на нарушението. Твърди, че са били налице предпоставките за сключване на споразумение по чл. 54 г, ал.2 от ЗАНН, като въпреки направеното от касатора искане в тази посока, наказващият орган не е направил постъпки за това. Намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – началник Отдел „Оперативни дейности“, [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представеното по делото писмено становище от главен юрисконсулт Н., оспорва подадената касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел обосновани правни изводи. Претендира присъждане на разноски в това производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд – Свищов и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:

На 11.01.2024 г. в 11:00 часа от служители на НАП е извършена проверка на търговски обект – магазин БИЛЛА 706, находящ се в [населено място], пл. „С.“ №2, стопанисван от „БИЛЛА“ ЕООД, като при проверката е установено, че разчетната касова наличност от дневния оборот Интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност тип BMLF-WWS 000706, одобрена със Свидетелство на БИМ №261.01 AS, работеща в магазин №706 в [населено място], с идентификатор на системата: BMLF 000706 била в размер на 3 386,43 лева, което било видно от изваден отчет „Наличност Касиер“ Г. (22), служебен бон №8877/11.01.2024 г./11:14:01 ч. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 3 213,95 лева, съгласно изготвен опис на парични средства от И. И. Г. – отговорник каси в обекта. Установената отрицателна разлика в касовата наличност била в размер на 172,48 лв. Прието е, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба/сторно операции, да отбележи всяка промяна на касова наличност чрез операция „служебно изведени“ суми и е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Описано е, че нарушението е извършено повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, като за същото нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. било издадено НП №717771-[рег. номер]/10.08.2023г., влязло в сила на 11.09.2023г., с което жалбоподателят бил санкциониран. Прието било, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

От въззивния съд е прието, че безспорно е установено разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията на фискалното устройство е налице нарушение на разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Направен е извод, че правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС. Наказанието е наложено в минимален размер, поради което не е налице възможност за изменение на размерът му. На последно място е посочено, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН във връзка с осъщественото нарушение, тъй като то не разкрива признаци на по-леко нарушение в сравнение с други такива от същия вид. По тези мотиви.

Постановеното решение от Районен съд – Свищов е правилно.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Въззивният съд е достигал до правилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него НП. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа са посочени дата и място на нарушението, подробно са описани – самото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. При това положение, не се споделят възраженията на касатора за нарушения на чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото описанието на нарушението в АУАН и НП е направено по начин, който не затруднява дружеството да разбере повдигнатото му административно обвинение, къде и кога е извършено деянието, съставляващо административно нарушение.

Не представлява претендираното от касатора съществено процесуално нарушение факта, че административнонаказващият орган не е приел предложението на дружеството за сключване на споразумение и прекратяване на административнонаказателното производство. Отказът за сключване на споразумение не засяга правата на дружеството по начин, налагащ отмяна на последвалия отказа санкционен акт. Вярно е, че нормата на чл. 58г от ЗАНН въвежда алтернативен ред за приключване на административно наказателното производство по диференцирана процедура, като предложение за такова може да се прави от наказващия орган и от нарушителя. При приключване на производството по този ред нарушителят (който прави признание на нарушението, но пък ускорява производството, започнало с акта за установяването му), може да бъди санкциониран с глоба, респ. имуществена санкция, която се редуцира в повечето случаи с 30%. Няма обаче, нормативно предвидено задължение за наказващия орган да сключи споразумение, доколкото установеният режим е договорен и зависи от волята на страните. По тази причина законодателят е предвидил хипотеза – когато не бъде постигнато споразумение /чл. 58 г, ал. 14 от ЗАНН/.

На последно място, установеното при проверката е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., съгласно която извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Правилно е отчетено от наказващия орган, че не се касае за извършване на продажби, поради което нарушението не води до неотразяване на приходи. Без значение за съставомерността на деянието е фактът, че не е ощетен фискът, не са укрити приходи или не е избегнато облагане с данък. Във връзка с цитираната разпоредба, не намира законова опора и възражението на касатора, че касовата наличност в търговският обект е една величина, независимо от броя на фискалните устройства. Несъмнено, законодателят обвързва касовата наличност с конкретно ФУ, като е ирелевантно обстоятелството, дали въпросните фискални устройства са в една сграда/търговски обект или не.

По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от ответника по касация деяние от нормалната за този вид нарушения, поради което не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за формално нарушение без вредоносният резултат да е елемент от състава на нарушението.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на Национална агенция за приходите – [населено място] искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати в полза на НАП – София сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 65/05.12.2024 г. по АНД № 162/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България“ №55, да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.