Решение по дело №907/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Р. А., гр. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адвокат К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000590/25.08.2023 г. на С. Г. Т., мл. автоконтрольор при ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – С. Г. Т., мл. автоконтрольор при ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 23-0367-000590/25.08.2023 г. на мл. автоконтрольор при ОДМВР-Пловдив, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, на В. А. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като са отнети свидетелство за управление на МПС № *********; свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели № [рег. номер]. Посочено е, че на 25.08.2023 г., около 21.53 часа, в гр. Пловдив, на бул. „България“ на кръстовището с ул. Победа“ посока [улица], А. е управлявала личния си лек автомобил „Опел Астра“, рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества – амфетамин, измерено с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000, с фабричен номер ARKF 0023. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 1060967/25.08.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване и е образуван ЗМ 539/2023 г. по описа на 03 РУ-Пловдив.

По делото са представени и приети като доказателства АУАН серия GА, № 1060967/25.08.2023 г.; Резолюция № 23-1030-м0000253/13.09.2023 г. на началник група в ОДМВР-Пловдив, с която административнонаказателното производство е прекратено с оглед наличието на данни за извършено престъпление от А.; протокол за сервизна проверка на Дръгтест 5000; талон за изследване № 111579; лист за преглед на пациент и справка за нарушител/водач. Към делото са приобщени и отговори от началника на Спешното отделение и от химик в Специализирана химична лаборатория към „УМБАЛ-Пловдив“ АД, в които е посочено, че А. е дала кръв и урина, но не става ясно за какъв вид изследване трябва да послужат пробите. Посочено е, че резултатите от взетите в Спешното отделение проби не са известни на персонала на УМБАЛ Пловдив, тъй като пробите се транспортират до независими лаборатории за изследване от екипи на МВР, а резултатите се получават от самите пациенти или по служебен път.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. директорът на ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и служителите, заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ към отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, мл. автоконтрольор при ОДМВР-Пловдив е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Административният орган правилно е приложил относимите и приложими материалноправни норми. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е управлявала посоченото в заповедта МПС, след като е употребила амфетамин. Наличието на наркотични вещества е установено по несъмнен начин, чрез техническо средство – Дрегер Дръгтест 5000, с фабричен номер ARKF 0023, което е отчело резултат от изследването – наличие на амфетамин. Ето защо, съдът приема, че несъмнено в случая е била нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, която регламентира забраната на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. С това свое действие жалбоподателката е извършила нарушение на ЗДвП, за което се прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Неоснователни са изложените в жалбата и в представено писмено становище доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. В настоящия случай следва да се има предвид целта на приложената ПАМ - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение, а при така установеното наличие на наркотични вещества, то се налага незабавно предприемане на тази мярка. Налице са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, доколкото е установено по делото нарушение по ЗДвП, за което същата е предвидена. Процесната мярка е приложена при спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателката. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в съответствие със същата. Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява ППС под въздействие на наркотични вещества, което безспорно обуславя необходимостта от прилагане на ПАМ, за да се преустанови това поведение.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателката не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000590/25.08.2023 г. на С. Г. Т., мл. автоконтрольор при ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване.