Решение по дело №145/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  31.07.2019 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  първи юли през хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д.С.И. с ЕГН ********** *** К.” № …., чрез адв. Н.П. ***, защитник на нарушителя срещу Наказателно постановление № 19-0271-000262 на ВПД Началника на РУ гр. Харманли при ОДВМР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.3, пв.1 от ЗДвП   и  чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя  са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП и административни наказания „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП

 В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, а констатациите в АУАН били необосновани, като липсвало конкретно изложение на обстоятелствата свързани с нарушение. В тази насока се излагат конкретни съображения в подкрепа на наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ гр. Харманли при ОДВМР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован  се явява лично и чрез упълномощения си представител – адв. Н.П. *** заявява, че поддържа подадената жалба с изложените аргументи в нея. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган  РУ гр. Харманли при ОДВМР - Хасково, редовно призовани не изпращат представител и не се представлява, като същия не е взел становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 18.03.2019г. в 23:35 часа в гр. Симеоновград по ул. „Пейо Яворов” в посока ул. „Раковска” нарушителят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с per номер Х4571КВ собственост на Сашо И. Ташев ЕГН********** като е нарушил ПЗ Б-2 (СТОП) поставен на ул. „П.Яворов” на кръстовището образувано с ул. „Гагарин”. Водачът след подаден сигнал за спиране със „ Стоп – палка” по образец на МВР и фенер не спира плавно в най-дясната част на платното за движение или на оказаното от служителя на МВР място, а ускорява скоростта и продължава по ул. „Раковска”, с което осуетява извършването на полицейска проверка. Описаните по-горе нарушения са квалифицирани от административно-наказващия орган,както следва: като нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП -не съобразява поведението си с пътния знак  Б2 за което му е наложена глоба от 20 лв. на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр. 1 от ЗДвП, като нарушение по чл. 103  от ЗДвП- не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните органи, за което по реда на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наказан с глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 За извършените нарушения е съставен  АУАН сер. АА, Акт № 127843 от 18.03.2019г.Този акт е съставен в присъствие на нарушителя Д.С.  И., свид. С.А.Т.. Актът е прочетен, предявен на нарушителя И., като в същия е отбелязано, че последния  няма възражения по него. Възражение по чл.44, ал.1 ЗАНН не са депозирани  в рамките на законоустановения срок.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от приетите  писмени  доказателства по делото:  фиш серия АА акт №12/843 от 18.03.2019 г. , НП №19-0271-000262/27.03.2019 г., издадено от Началник ВПД на РУ Харманли към ОДМВР Хасково; препис на Заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на министър В. Р., както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля  С.А.Т. на длъжност „ старши  полицай „ ООР при ПУ Симеоновград при РУ - Харманли и свид. Я.Г.Я., мл. автоконтрольор в РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково относно обстоятелствата, изложени в АУАН, по отношение на които първият от тях  има преки и непосредствени впечатления, поради което съдът възприема показанията им като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Макар и опосредени, тъй като не е бил очевидец на случилото се, показанията на свидетелят Я.Г.  Я., също следва да бъдат кредитирани с доверие като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал относно събитията, разиграли се на процесната дата, както и относно обстоятелствата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.      

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

 

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложенето на процесуалния и материалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, в НП следва да е точно и ясно описано нарушението, датата, мястото,  където е извършено, както и обстоятелствата, при които  е  извършено и  доказател-ствата,   които го потвърждават.  

При извършената въззивна проверка настоящият състав констатира, че атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобраз-но, тъй като в производството за установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание е допуснато съществено нарушение на ЗАНН, досежно задължителните реквизити на АУАН и НП. Това е така, защото актът за установяване на административно нарушение е издаден в нарушение на изискванията на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа дата и място на извършване на нарушението. В  АУАН и  атакуваното НП е налице  противоречие, досежно мястото на нарушението. В АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочено следното: На 18.03.2019г. в 23:35 часа в гр. Симеоновград на ул. „ Раковска”, нарушителят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с per номер Х4571КВ собственост на С.И. Т.ЕГН********** *** в посока ул. „Раковска” и е нарушил ПЗ Б-2 (СТОП) поставен на ул. „Пейо Яворов” на кръстовището образувано с ул. „Гагарин”. В НП мястото на извършване на нарушението е посочено по идентично, както в АУАН. Съгласно разпоредбата на  чл.6, т.1 от ЗДвП е  регламентира задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. За това нарушение се сочи, че е извършено в гр. Симеоновград на ул. „ Раковска”, от една страна, а от друга  след като нарушителя е управлява  в гр. Симеоновград по ул. „Пейо Яворов” в посока ул.” Раковска” лек автомобил „Фолксваген Голф” с per номер Х4571КВ собственост на С. И. Т. ЕГН-********** нарушава знак  ПЗ Б-2 (СТОП) поставен на ул. „П.Яворов”, т.е. деянието е довършено в момента и на мястото на което нарушителят не е спрял на ПЗ Б-2 (СТОП), който е обаче е поставен  на ул. „П.Яворов” в гр. Симеоновград , а не на ул. „Раковска” в същия град. Видно е, че в случая е налице съществено разминаване в мястото на  нарушението, което  води до неяснота и объркване. Конкретното посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може конкретното място на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

По отношение на второто нарушение по чл.103 ЗДвП 

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103, пр. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Водачът след подаден сигнал за спиране със „ Стоп – палка” по образец на МВР и фенер не спира плавно в най-дясната част на платното за движение или на оказаното от служителя на МВР място, а ускорява скоростта и продължава по ул. „Раковска”, с което осуетява извършването на полицейска проверка. Съдът намира, че не се доказа по безспорен начин жалбоподателя да е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, като за този извод съдът обсъди показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече тези на св.С.  А.Т., който е полицейски служител и е подал „Стоп” палка, по утвърден образец и светлинен сигнал за спиране на МПС. От показанията на свидетеля по акта се установява,че същият  в гр. Симеоновград на кръстовището на ул. „Гагарин” на кръгово движение е подал „стоп” палка по образец и фенер, нарушителят не е спрял и е продължил движението си  по ул. „ Раковска”. Не се  събраха нито писмени, нито гласни доказателствени средства нарушението да е извършено на посоченото място в АУАН и НП, а именно: на ул. „Раковска” в гр. Симеоновград.

С оглед тези съображения съдът възприема подадената жалба за основателна, доколкото не се доказа от обективна  страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателя по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП  вр. чл.103, предл.2 от ЗДвП, като атакуваното с нея НП по пункт №2 бъде отменено в същата част.

Мотивиран така, Харманлийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0271-000262 от 27.03.2019г. на ВПД Началника на РУ гр. Харманли при ОДВМР - Хасково, с което на Д.С.И. с ЕГН ********** *** К.” № …, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.3, пв.1 от ЗДвП   му е наложено  административни наказания „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание  чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                           Съдия: