№ 61
гр. Плевен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200504 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ на
„***“ ЕИК *** – гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. на осн. чл.
187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за дижението по пътищата
(ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и
петстотин лева) лева за това, че на 11.11.2020г. в 16:06часа е установено
нарушение №В3Е91СС0АВ964501Е053041F160A3403 с ППС ВЛЕКАЧ *** с
рег. № *** с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща
технически допустима маса на състава 40000 в Община Долни Дъбник за
движение по път 1-3, км. 100+471 с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС чатично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство
№40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
1
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №**********
на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В
депозираната по делото молба, съдържаща писмено становище вх.
№1241/14.01.2025г. от пълномощника на жалбоподателя – адв. П. Х. от ВТАК
се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен. Като основен аргумент в подкрепа на твърдението си посочва
разпоредбата на чл. 2 &7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга m електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО
и Решение на СЕС по дело С-61/23 година. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна се представлява от юрк. Х.К., която ангажира
становище, според което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Моли съда да присъди в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало с издаване
на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“
против ЕТ „***“ ЕИК *** – гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. за
това, че на 11.11.2020г. в 16:06часа е установено нарушение
№В3Е91СС0АВ964501Е053041F160A3403 с ППС ВЛЕКАЧ *** с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически
допустима маса на състава 40000 в Община Долни Дъбник за движение по път
1-3, км. 100+471 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС чатично не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
2
има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената. Нарушението е установено с устройство №40222,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.
Горната фактическа обстановка е изложена в обжалвания електронен
фиш, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП
и се подкрепа от приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№**********, Тристранен договор, Приложение към тристранен договор,
Фактура №**********, справка собственост на автомобили, 2 броя снимков
материал, известие за доставяне, копие от протокол за установяване годността
за приемане на дооборудването на съществуваща контролна точка.
Съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
Видно от установената по делото фактическа обстановка е че за
процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, а не че няма
никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с
размера на санкцията, като не е отразена информация за размера на
дължимата, но неплатена пътна такса. В същото време в санкционната норма
законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави
невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка
с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера
на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
3
Във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя
относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и
дело С-61/2023 г., образувано попреюдициално запитване, отправено с
определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД№ 997/2022 г. на Административен
съд - Хасково, съдът е спрял производството по НАХД №11768/2023г.до
произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание "Имуществена санкция" във фиксиран размер от 2500,00 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира,
че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран
размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна
колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г.относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата,
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
4
естество.
С оглед гоеизложеното, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН в полза
на ЕТ „***“ ЕИК *** – гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 550,00 лева, който
размер съдът намира за съответстващ на фактическата и правна сложност на
делото и поради това направеното възражение за прекомернтост на
заплатеното възнаграждение се явява неоснователно..
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата пътищата
№********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕИК ***
– гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. на осн. чл. 187а, ал.2, т.3 във
вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за дижението по пътищата (ЗДвП) е наложена
имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лева) лева
извършено на 11.11.2020г. нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, установено с
устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км.
100+471.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 63д ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ да заплати на „***“ ЕИК *** гр.Велико Търново,
представлявано от С.П.К. сумата от 550,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5