№ 1706
гр. Варна, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500864 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 262427 от 25.02.2022 г., депозирана от С. Н. Н.,
чрез адв. В.Т. срещу определение № 260175 от 17.02.2022 г., постановено по гр. д. №
14402/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството, В
ЧАСТТА, по предявения от жалбоподателя иск за осъждане на ХР. Д. М. за заплащане на
сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди,
причинени от противоправни действия на ответника в имота на ищеца, изразяващи се в
изравяне на изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към
исковата молба, както и в отнемане на движими вещи на ищеца, като част от обща
претенция от 17062,07 лева, която е формирана, както следва: 12640 лева – за увреждане на
поземления имот, както и стойността на отнетите вещи, а именно: 717,48 лева - за два броя
отнети дървета орех на около 54 години /всяко на стойност от по 358,74 лева/, 139,72 лева -
за един брой отнето дърво слива на около 15 години, 142.53 лева – за един брой, отнето
дърво череша на около 15 години, 225 лева - за един брой дърво бор, отнето на около 15
години, 47.50 лева - за 10 броя, отнети бетонни оградни колове с размери 10х10х200 см., 714
лева - за 51 броя „Г“, отнети образни бетонни профили с размери 50х120х40 см., 105 лева за
един брой, отнета метална ограда с размери 3 м.-ширина и 1,70 м. – височина, 2123.85 лева -
за отнети 141,59 куб. м. глинеста почва, ведно със законната лихва за забава от 14.11.2015 г.
до окончателното плащане, на основание чл. 45 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за неуточненост на иска за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Сочи, че сумата от 12640 лева е заявена с
оглед на заключенията на СОЕ и СТЕ, назначени в досъдебното производство, доколкото
вещите лица са изчислили, че пазарната оценка на недвижими имот е 23 530 лева и
нанесената вреда е 10890 лева, предвид невъзможността същият да се ползва по
предназначение. Излага доводи за поясняване на начина на формиране на размера на
исковата претенция, както и за направата на искане за назначаване на СОЕ за определяне на
пазарната цена на имота, както и стойността на разходите за отстраняване на вредите.
1
Твърди, че след разрушаване на плодородния почвен слой имотът значително е намалил
пазарната си стойност. Сочи, че е претърпял значителни загуби от изкоренените плодородни
дръвчета и плодовете, които не е успял да ползва. Позовавайки се на съдебна практика,
намира, че писмените доказателства, приложени по прокурорските преписки следва да се
ценят в гражданското дело, наред с останалите събрани доказателства. Намира, че от
заключенията на СОЕ и СТЕ, назначени в досъдебното производство се установява, че
ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 17062.07 лева, които се
претендират частично в настоящото производство до размера на сумата от 10000 лева. Моли
за отмяна на определението.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ХР. Д. М., чрез адв. К.С.. В същия се
излагат доводи за правилността на обжалваното определение. Сочи, че въпреки
многократнитe указания на съда, ищецът не е уточнил как е формирана частичната
претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по пера за всяка една от
посочените суми. За правилен намира извода на съда, че определянето на размера на
претенцията по отношение на всеки един от елементите й има отношение към доказването
на всяка една от тях. Моли за потвърждаване на определението. Претендира разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр. д. № 14402/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е
образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от С. Н. Н. срещу ХР.
Д. М. за:
осъждане на ответника да отстрани причините за увреждането на собствения на ищеца
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 30497.205.280 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД -18-17 от 6.03.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Звездица, община Варна, област Варна, местност
„Орехчето“, с площ от 600 кв. м., като извърши необходимите действия за това, а
именно: да запълни направените от него изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на
скицата на имота, приложена към исковата молба, със земна маса и пръст и да изравни
нивото на терена, на основание чл. 109 ЗС;
осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди, причинени от противоправни действия на
ответника в имота на ищеца, изразяващи се в изравяне на изкопи в имота,
защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към исковата молба, както и
в отнемане на движими вещи на ищеца, като част от обща претенция от 17062,07 лева,
която е формирана, както следва: 12640 лева – за увреждане на поземления имот,
както и стойността на отнетите вещи, а именно: 717,48 лева - за два броя отнети
дървета орех на около 54 години /всяко на стойност от по 358,74 лева/, 139,72 лева за
един брой отнето дърво слива на около 15 години, 142.53 лева – за един брой отнето
дърво череша на около 15 години, 225 лева - за един брой дърво бор отнето на около
15 години, 47.50 лева - за 10 броя отнети бетонни оградни колове с размери 10х10х200
см., 714 лева - за 51 броя „Г“ отнети образни бетонни профили с размери 50х120х40
см., 105 лева - за един брой отнета метална ограда с размери 3 м.-ширина и 1,70 м. –
височина, 2123.85 лева – за отнети 141,59 куб. м. глинеста почва, ведно със законната
лихва за забава от 14.11.2015 г. до окончателното плащане, на основание чл. 45 ЗЗД,
както и
осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от противоправни действия
2
на ответника в имота на ищеца, изразяващи се в изравяне на изкопи в имота,
защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към исковата молба и
отнемане на гореописаните движими вещи, ведно със законна лихва за забава от
14.11.2015 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.
С разпореждане № 211337 от 19.11.2020 г., първоинстанционният съд е оставил без
движение исковата молба, като част от указанията касаят претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, а именно: за уточняване как е формирана сумата от
17062.07 лева, като посочи по пера всички имуществени вреди, които е претърпял.
В уточнителна молба с вх. № 287495 от 7.12.2020 г., ищецът е посочил, че
имуществените вреди да оценени в заключенията по СОЕ и СТЕ, назначени в ДП №
521/2015 г. по описа на IV РПУ – Варна, в общ размер на 17062.07 лева, от които са за
унищожаване на дървета- 2 бр. орехи, 1 бр. слова, 1 бр. череша, 1 бр. круша и 1 бр. бор –
1431.72 лева, за увреждане на имота – 12640 лева, за отнемане на 10 бр. бетонни оградни
колове, 51 бр. „Г“ образни колове, 1 бр. метална врата, 141.59 куб. кв. м. глинеста почва –
2990.35 лева.
С разпореждане № 263503 от 28.01.2021 г., съдът е указал на ищеца да отстрани
констатираната нередовност на исковата молба, като наведе твърдения колко изкопи на
земна маса са налице в имота, вследствие на действията на ответника, с каква ширина,
дължина и дълбочина са, къде точно са разположени с приблизителното им очертаване
върху скица на имота, за индивидуализиране на дръвчетата, както и започване на каква сума
се претендира за всяко едно от тях, за индивидуализиране на бетонните колове, „Г“
образните профили, металната врата, като се посочи по отделно стойността, която
претендира за тях, както и за отнетите 141,59 куб. м. глинеста почва.
С уточнителна молба от 9.02.2021 г., ищецът пояснява, броя, размерите и
местонахождението на изкопите, както и стойността на всяка една от движимите вещи.
С определение от 21.06.2021 г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да конкретизира как е формиран размерът на претенцията от
12640 лева за противозаконно увреждане на имота, като конкретизира в какво се изразяват
вредите, както и да обоснове правния си интерес от кумулативното заявяване на
претенцията си за задължаване на ответника да запълни изкопите и да заплати стойността на
изровените 141,59 куб. м. глинеста почва.
В депозираната уточнителна молба от 30.06.2021 г. е посочено, че при определяне на
размера на претенцията за вреди от 12640 лева, ищецът се е водил от заключенията по СОЕ
и СТЕ в досъдебното производство, както че следствие на противоправните действия
имотът е станал неизползваем повече от 5 г. Предвид липсата на възстановяване на
предишното положение, счита, че е налице интерес от предявяване на иска по чл. 109 ЗС,
както и на тези по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди.
С разпореждане № 279623 от 2.11.2021 г. /л. 88 от делото на ВРС/, отново е оставено
без движение производството по делото, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен
срок от съобщаването да отстраните нередовностите на исковата молба като конкретизира:
1/. как е формирана претенцията в размер на 12640 лева за противозаконното увреждане на
имота, като конкретизира в какво се изразяват вредите, 2/. да уточни как е формираната
общата претенция по чл. 45 ЗЗД за имуществените вреди от 10000 лева, заявена като
частична от 17062.07 лева, като посочи каква е частта, която претендира по всички заявени
пера. В разпореждането се съдържат и изрични указания относно последиците в случай на
неизпълнение на указанията. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на
ищеца на 24.11.2021 г.
В съдебно определения едноседмичен срок, изтичащ на 1.12.2021 г., С.Н. депозира
3
уточняваща молба с вх. № 303116 от 30.11.2021 г. В същата посочва, че още с първата
уточнителна молба е посочено, че сумата от 17062.07 лева е формирана на базата на
заключенията по СОЕ и СТЕ, назначени в досъдебното производство. В молбата отново са
повторени стойностите на движимите вещи, съдържащи се в молба от 9.02.2021 г. По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение от 12640 лева е посочил, че същата
е определена от заключенията по експертизите в досъдебното производство, съобразно
пазарната оценка на имота и изчислените вреди, доколкото след запълване на имота върху
него можело само да се строи и не би могло да се ползва по предназначение.
С обжалваното определение от 17.02.2022 г., първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото в частта относно предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, поради неизпълнение на дадените указания в съдебно определения
срок.
Въз основа на горните фактически обстоятелства, съдът формира следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай, исковата молба,
досежно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въпреки многократно
даваните от страна на първоинстанционния съд указания е останала нередовна, по смисъла
на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Ищецът е пояснил стойността по пера на всички
имуществени вреди, които твърди да е претърпял. В предоставения от съда срок, изтичащ на
1.12.2021 г., въпреки дадените указания с разпореждане № 279623 от 2.11.2021 г., за
уточняване как е формирана претенцията в размер на 12640 лева за противозаконното
увреждане на имота, като конкретизира в какво се изразяват вредите, ищецът не е отстранил
констатираната нередовност на исковата молба. Препращането единствено към
заключенията по СОЕ и СТЕ, назначени в досъдебното производство не би могло да се
счита за изпълнение на дадените указания. Това произтича от факта, че в настоящото
гражданско производство е необходимо ищцовата страна изрично да уточни как формира
размера на исковата претенция за сумата от 12640 лева, касаещи противозаконното
увреждане на имота. Посочването, че неоснователното въздействие на ответника е създало
пречки за използване на имота според предназначението му, както и че в заключенията в
досъдебното производство е изчислена пазарна стойност на имота от 23530 лева и вреда,
нанесена върху имота в размер на 10890 лева, не внасят яснота относно начина на
формиране на исковата претенция, както и за вида и характера на претендираните вреди.
Липсата на конкретизиране на твърденията относно фактите и обстоятелства, върху които се
обосновава исковата претенция, възпрепятстват съда да извърши проверка за допустимостта
на производството, както и за последващото произнасяне по същество на спора. Затова и
следва да се приеме, че въпреки положените усилия от страна на първоинстанционния съд
във връзка са даването на указания, в производството е останал неизяснен въпросът в какво
точно се изразяват вредите и какви по вид са последните, респ. каква част от тях се
претендират по частичния иск, предмет на производството.
На следващо място, въззивният съдебен състав намира, че ищецът не е изпълнил и
останалата част от дадените указания, като не е посочил изрично каква част от общо
посочения по всяко перо размер, претендира в настоящото производство от общо посочения
размер на претенцията от 17062.07 лева. Заявеното в уточнителните молби, че се претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000 лева, като част от 17062.07 лева, не
индивидуализира петитума на исковата претенция. Този извод следва от обстоятелството, че
ищецът изрично не е посочил с каква част от всяко перо е сезирал съда по предявения
частичен иск за заплащане на обезщетението за имуществени вреди, респ. каква част
претендира от всяка една от отнетите вещи от общия посочен размер за всяка една от тях, а
4
именно: 717,48 лева за два броя отнети дървета орех, 139,72 лева за един брой отнето дърво
слива, 142.53 лева – за един брой отнето дърво череша, 225 лева за един брой дърво бор
отнето, 47.50 лева за 10 броя отнети бетонни оградни колове, 714 лева - за 51 броя „Г“
отнети образни бетонни профил., 105 лева - за един брой отнета метална ограда, 2123.85
лева - за отнети 141,59 куб. м. глинеста почва.
С оглед на горното, доколкото в съдебно определения срок, изтичащ на 1.12.2021 г.
не са изпълнени в пълнота дадените указания с разпореждане № 279623 от 2.11.2021 г., то
следва да се приеме, че исковата молба в тази част е останала нередовна, поради което
същата подлежи на връщане, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че правилно производството по делото
е било прекратено от страна на първоинстанционния съд в частта относно иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, поради което обжалваният съдебен акт се явява
правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
Относно съдебно-деловодните разноски:
За настоящото производство разноски се дължат в полза на ХР. Д. М.. Същият
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което
представя доказателства за направата и списък по чл. 80 ГПК. Ето защо, в полза на ХР. Д.
М., следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер
на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260175 от 17.02.2022 г., постановено по гр. д. №
14402/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството В
ЧАСТТА, по предявения от С. Н. Н., ЕГН: ********** иск за осъждане на ХР. Д. М., ЕГН:
********** да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника в имота
на ищеца, изразяващи се в изравяне на изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скицата
на имота, приложена към исковата молба, както и в отнемане на движими вещи на ищеца,
като част от обща претенция от 17062,07 лева, която е формирана, както следва: 12640
лева – за увреждане на поземления имот, както и стойността на отнетите вещи, а именно:
717,48 лева - за два броя отнети дървета орех на около 54 години /всяко на стойност от по
358,74 лева/, 139,72 лева за един брой отнето дърво слива на около 15 години, 142.53 лева –
за един брой отнето дърво череша на около 15 години, 225 лева - за един брой дърво бор
отнето на около 15 години, 47.50 лева - за 10 броя отнети бетонни оградни колове с размери
10х10х200 см., 714 лева - за 51 броя „Г“ отнети образни бетонни профили с размери
50х120х40 см., 105 лева - за един брой отнета метална ограда с размери 3 м. - ширина и 1,70
м. – височина, 2123.85 лева - за отнети 141,59 куб. м. глинеста почва, ведно със законната
лихва за забава от 14.11.2015 г. до окончателното плащане, на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Батак“ № 8, ет. 2, ап. 8
да заплати на ХР. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************** сумата 300 лева
/триста лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му, с
5
частна жалба пред Върховния касационен съд, по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6