Р Е Ш Е Н И Е № 260318
гр. Сливен, 15.12.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на първи
декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря А. В. като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 297 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал.
2 от СК, във връзка с чл. 45 и 76, ал. 9 от Закона за българските лични
документи.
В молбата си ищцата твърди, че с ответника са
родители на малолетните деца М. Б.Б. и Б.Б.Б. и двамата родени на *** г. в гр. Сливен.
Твърди, че с ответника
живели на семейни начала до 14.03.2016 г. в дома на родителите й в гр. С., кв.
„Д." бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. На 14.03.2016 г. ответника напуснал дома
им под предлог, че отива на работа и повече не се е върнал, от тогава няма никакъв
контакт с него. Изтъква, че сама полага грижи за децата си.
Твърди също, че има
възможност да пътува в чужбина, тъй като голяма част от роднините й живеят и
работят в Р Турция, а децата проявяват желание да ги посетят. Освен това децата
активно спортуват, отборите им организирано пътуват в чужбина за участие в
международни състезания. Децата желаят да участват в тези задгранични спортни
прояви, вече са на десет години и са изключително любознателни и интелигентни.
Намира, че следва да имат възможност да пътуват в чужбина, с оглед
запознанството им с близки и роднини, както и да участват в организираните
пътувания в чужбина в международни състезания, до ходят в чужбина на на екскурзии в чужбина, да се запознава с други култури.
Сочи, че до настоящия момент
децата не са напускали пределите на България, не са пътували и никога не са
притежавали паспорт, тъй като от 14.03.2016 г. няма никаква връзка е ответника,
за да получи съгласието му за издаване паспорти на децата и напускането им на пределите
на Република България.
Твърди също, че не може да
обясни на децата си, защо те като останалите им приятели и връстници, не могат
да пътуват в чужбина, но би искала да пътуват заедно и те с нетърпение очакват
първата им екскурзия зад граница.
Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да се замести липсващото съгласие на бащата
за подаване на необходимите документи за пътуване в чужбина, за издаване на
задгранични паспорти, на малолетните деца М. Б.Б. и Б.Б.Б. и двамата родени на *** г. в гр. С., придружавани от тяхната
майка С.М.С., както и от трети лица по нейна преценка. Моли съда да допусне
предварително изпълнение на решението.
При условията на чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник,
поддържа молбата и моли за уважаването й.
Ответникът не се явява. Представлява се от назначения особен
представител, определен с уведомително писмо с вх. № СД-02-08-12808/20.07.2020
г., който не се противопоставя да бъде уважена молбата на ищцата.
По делото е изготвен Социален
доклад от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ С., в
който е описано, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата се
полагат от майката, обследвани са жилищно битовите условия. Проведена е среща с
майката и децата, които споделят, че имат желание да пътуват в чужбина при
роднини, на екскурзии.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установена следната фактическа обстановка:
Правното
основание на предявения иск е чл. 123а, ал. 2 от СК във връзка с 76, т. 9 от
ЗБЛД. При разногласие на двамата родители и несъгласието на единия родител
детето да напуска страната, то тези въпроси могат да се решат след изслушване
на родителите.
От
представените удостоверения за раждане от *** *** на децата М. Б.Б. и Б.Б.Б. е видно, че и двамата
са родени на *** г. в гр. Сливен, с родители: майка С.М.С. и баща Б.Б. А.
От
приложеният изпълнителен лист от 23.02.2017 г. е видно, че майката упражнява
родителските права, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 160 лв.
От събраните
гласни доказателства по делото – свид. М.Р. – майка на ищцата и баба на децата
се установява, че ответникът е в неизвестност, отишъл на работа през
Съдът
констатира, че към настоящия момент бащата има адресна регистрация на
територията на Република България, но същият не може да бъде намерен на
обявения му постоянен и настоящ адрес, като не е известен и адрес в чужбина,
поради което е представляван в процеса от особен представител, назначен на
основание чл.47, ал.6 от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.127а СК,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. В случая ищцата моли съда да уважи молбата й и да се
произнесе с решение, с което замести липсващото съгласие на бащата за
издаването на международен паспорт на малолетните деца. По делото се установи
невъзможността съгласието за това да бъде получено от бащата, като видно от
данните по делото и от свидетелските показания, ответникът на 14.03.2016 г. е
отишъл на работа и от тогава е в неизвестност. Не е имал контакти с родителите
си, ищцата и децата. Предвид невъзможността ответникът да бъде намерен, същият
е представляван от назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, поради което в случая е невъзможно неговото изслушване по реда на чл.127а,
ал.3 от СК. При това положение, съдът намира, че горните обстоятелства следва
да бъдат решени от съда, като се съобразят най-вече интересите на децата, които
към настоящия момент са на 11 години. Отделно от това, в интерес на децата е и
възможността да посещават роднини в Република Турция, страни от ЕС, за да
придобият представа за културата на други държави, с цел обогатяване и
задоволяване на тяхната културни, образователни и интелектуални потребности,
като по този начин се разширява мирогледа и пътуванията им ще се отразят
благоприятно на тяхното цялостно развитие.
В тази връзка, съдът приема,
че в конкретния случай в интерес на малолетните деца е да притежават
международни паспорти, за да може да пътуват извън територията на Република
България. По тези съображения, съдът следва да постанови съдебно решение, с
което да замести липсващото съгласие на бащата, поради обективни причини, а
именно поради това, че от
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА
издаването на паспорти на малолетните деца М.Б.Б., с ЕГН ********** и Б.Б.Б., с ЕГН ********** и двамата родени
на *** г. в гр. С., с майка С.М.С., с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** 1-1, чрез адв.
Г. *** и баща Б.Б.А.,
с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване с. К, общ. Д., обл. К., чрез
назначения особен представител адв. В. Д. ***, заместваща съгласието на бащата Б.Б.А., с ЕГН ********** за издаването на
паспорт /задграничен/ и неговата подмяна при необходимост на малолетните деца М.Б.Б., с ЕГН
********** и Б.Б.Б.,
с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА малолетните
деца М. Б.Б.,
с ЕГН ********** и Б.Б.Б.,
с ЕГН ********** да напускат пределите на Република България и да пътуват
неограничен брой пъти в чужбина в Република Турция в страните членки на ЕС,
придружавани от своята майка и законен представител С.М.С., с ЕГН ********** ***, или друго упълномощено от нея лице,
считано от влизане в сила на настоящото решение.
Настоящото съдебно решение замества волята и съгласието на
бащата Б.Б.А.,
с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване с. К., общ. Д., обл. К., чрез
назначения особен представител адв. В. Д. *** за пътуване на децата М. Б.Б., с
ЕГН ********** и Б.Б.Б.,
с ЕГН ********** извън пределите на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: