Решение по дело №48/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 170
Дата: 3 юни 2020 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20201800500048
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 03.06.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       Председател: Дора Михайлова

                                                                       Членове:1. Евгения Генева

                                                                                  2. Росина Дончева

при участието на секретаря Теодора Вутева

разгледа докладваното от Генева гр.д. № 48/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.И.Т. ответник по гр.д. № 2366/2018г. на БРС-против решение № 251/09.10.2019г.,с оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и искане за отмяната на решението и отхвърляне на предявените срещу жалбоподателя искове.“Алтернативно“ се иска обезсилване на решението като недопустима ,без посочване на аргументи.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на атакуваното решение.Претендира съдебни разносик пред въззивната инстанция в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира същата за процесуално допустима,но неоснователна.

Делото е образувано по искова молба вх.№ 8448/27.12.2018г. на М.П.Ц. с ЕГН ********** ***,с която са предявени срещу Т.И.Т. с ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно основание чл.42,ал.1,б.“б“ и „в“ от ЗН ; чл.108 ЗС; чл.537, ал.2 ГПК.Ищецът твърди,че е  единствен наследник на сестра си Ц. П. Ц. с ЕГН **********,починала на 22.10-.2010г.Ответникът бил наемател на процесния апартамент .. във вход „.“ ,на ет.. в ж.к.С. в гр.Б. по договор,сключен с наследодателката  и отказал да освободи имота след нейната смърт,въпреки нотариалната покана, а така също отказал да плаща наем на новия собственик-ищеца,след като заплатил първата месечна вноска.Обявил саморъчно завещание в своя полза, и се снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Ищецът претендира обявяване на завещанието за нищожно,тъй като не е написано и не е подписано от Ц.,не е посочено мястото на съставянето и в края на текста липсва дата и подпис.Следователно,документът е неавтентичен и не поражда права за ответника като частен диспозитивен документ,обективиращ едностранна сделка.На второ място,в него се съдържа волеизявление в смисъл,че единственият мотив на завещателката е заветникът да се грижи за нея до края на живота ѝ-в противоречие с безвъзмездния характер на завещанието.

В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете,като по отношение на допустимост е оспорил ревандикационния иск и искането за отмяна на констативния нотариален акт, а по отношение на основателност е оспорил и иска за обявяване нищожност на завещанието.Твръди,че е наемател от 2007г. заедно с малолетното си дете и от самото начало полагал грижи за наемодателката си и направил ремонт,които действия представлявали плащане на наемната цена в натура.Ц. твърдяла,че от 2000г. до 2008г. отношенията с нейния брат-ищецът- били лоши.През пролетта на 2008г. тя предложила на брат си да му прехвърли апартамента срещу гледане и издръжка,но той отказал и я „упътил в старчески дом“,което дълбоко я обидило.След смъртта й на 22.10.2010г. разпходите по погребението в размер на 500 лв. се поделили между ищеца и ответника.До момента на препдявявване на иска ответникът жимвеел в имота непрекъснато и несмущавано,без собствеността му да е била оспорена.Имотът бил придобит на осн.чл.79,ал.2 вр.чл.70 ЗС,в случай че се приемело,че завещанието е нищожно.

В определението по чл.140 ГПК съдът правилно е обявил за безспорно,че ищецът е наследник на Цветкова,че последната е била собственк на процесния апартамент и че ответникът е бил наемател и го владее до момента.Законосъобразно е разпределена доказателствената тежест като на ответника е указано да докаже наличието на изискванията за валидност на завещанието,както и че владее имота на правно основание,включително периода и предпоставките на давностно владение, а в тежест на ищеца е да докаже ,че е собственик като законен наследник.Ищецът е представил договора,по силата на който наследодателката е станала собственик на процесния апартамент,а така също удостоверение за наследници.В с.з. докладът е допълнен с уточнението,че следва да се докаже давностно владение през 10-годишен период,тъй като нищожното завещание не е „годно правно основание“, обуславящо качество на „добросъвестен владелец“.Ищецът е инициирал процедура за оспорване на завещанието и ответникът е представил документа в копие и оригинал, при което съдът констатирал съответствието им.Не е изготвена съдебно-почеркова експертиза на документа ,тъй като такава е извършена по повод прокурорска преписка,инициирана от ищеца,и същата е приобщена към доказателствения материал без възражения на последния.Съгласно експертна справка № 61/12.09.2011г. и експертна справка № 38/25.03.2011г.,изготвени по пр.пр.№ 303/2011г. на РП-Ботевград,ръкописният буквен и цифров  текст върху документа е положен от Ц. Ц.Съдът е уважил доказателствените искания на страните,с изключение на искания за отговор от ответника на въпроси като неотносими,както и представено писмо от наследодателката до наследника в подкрепа на добрите им отношения и документи за платени данъци и такси-като неотносими и ненужни.Изслушани са ангажираните от  свидетели.Свидетелката П. установява,че от лятото на 2007г. до момента ответникът с дъщеричката си живее в имота и е правил ремонт.От същия момент до смъртта си Ц. П. живяла в село Д.,където била подпомагана, а след влошаване на здравето ѝ през последната година - обгрижвана от майката на ответника,която и носела храна,палела печката и пр.,дори организирала погребението ѝ.Многократно Ц. заявявала ,че ще се отблагодари на Т. за грижите,полагани от него и близките му.Свидетелят Л. Л. установява,че освен доставяне на храна,ответникът и майка му са водили Ц. в болница.Ответникът сменил тапетите на жилището и направил ремонт на банята,от които Ц. останала доволна,отбелязвайки,че имотът и подобренията ще станат собственост на ответника.

Съдът е обявил за нищожно на осн.чл.42,б.“в“ ,предл.1 от ЗН саморъчното завещание от …………..г.,обявено с протокол от …………….г. акт № .,том п.,дело №., рег.№ ../……………..г. на нотариус 408 Татяна Филчева,вписано с рег.№ ../…………..г.,с мотиви,че изразеният в завещанието мотив противоречи на безвъзмездния характер на сделката.Този извод е обоснован ,тъй като всички писмени и гласни доказателства/изричния текст“Завещанието правя с цел този човек да се грижи за мен до края на живота ми“ и показанията на свидетелите/.От правна страна изводът е съобразен със закона и константната съдебна практика.Съдът е уважил ревандикационния иск,тъй като ищецът е доказал,че е собственик по наследство,докато ответникът не е придобил имота въз основа на нищожното правно основание,нито по силата на давностно владение,тъй като от смъртта на Петкова  на 22.10.2010г. до дата на предявяване на иска 27.10.2018г. не е изтекъл 10-годишният срок по чл.79,ал.1 ЗС.Тези изводи са обосновани-свидетелските показания категорично установяват ,че до смъртта на Петкова ответникът е държал апартамента за собственицата и е започнал да го „свои“едва след смъртта й.От правна страна изводите са съобразени с разпоредбите на ЗС и на задължителната  съдебна практика относно сроковете на добросъвестно и и недобросъвестно владение.съдът е отменил на осн.чл.537,ал.2 ГПК констативния нотариален акт за собственост,придобит на основание саморъчно завещание и № .,том п.,рег.№ ,дело № ./г. на нотариус 408 Татяна Филчева с мотиви,че това е законна последица от уважаване на иска  за собственост срещу лице,в полза на което е издаден констативен нотариален акт.Този извод е правилен и законосъобразен.

Предвид изхода на делото съдът правилно е изчислил и присъдил на разноски така,както са направени,без редукция,с мотиви,че възнаграждението,платено на адвоката на ищеца,не надхвърля значително минималния размер и е значително по-ниско от адвокатския хонорар,платен от самия ответник.

По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено като валидно,обосновано и законосъобразно от материално-правна и процесуално-правна гледна точка.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение, заплащането на което в брой е удостоверено с договор.За сведение -въззивникът е заплатил за въззивното производство адвокатски хонорар в размер на 1570 лв. съгласно приложения договор.

Водим от горното,съдът

                                   Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 251/09.10.2019г. на РС-Ботевград по гр.д. № 2366/2018г.

ОСЪЖДА  Т.И.Т. с ЕГН ********** с адрес ***,да заплати на М.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***,у. „С. Н.“ № .,ет..,ап…,съдебни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

                                                                                  Председател:

                                                                                  Членове:1.

                                                                                                          2.