Р Е Ш Е Н И Е
№
1014
03.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 935 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С*, бул. ***, представлявано от С*. П* и К*. К*, чрез адвокат Г*, против Община Бургас, представлява от Кмета Д* Н*, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 644, 54 лева, представляващо изплатено от дружеството обезщетение, сумата 1117,20 лева, представляващо мораторна лихва, начислена за периода от 09.01.2015 година /датата на плащане на обезщетение/ до датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 3 644, 54 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На ***.2013 година в град Бургас, на кръстовище ул. „*****“, е реализирано произшествие при което МПС с марка „****“ с рег.№ ***, собственост на П* И* И* и управлявано от него, попада в необезопасена неравност на пътното платно. Съгласно съставения от органите на КАТ протокол за ПТП № ***** причините за произшествието се дължат не необезопасена неравност на пътното платно. За посочения автомобил е сключена застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № **** и след направена оценка на щетата е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 644, 54 лева. В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, излага довод, че на основание чл.213, ал.1 от КЗ и чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата след изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. Ищецът излага, че с уведомително писмо ответника Община Бургас била поканена да изплатена застрахователното обезщетение, но поради това, че не били предприети действия в изпълнение на твърдяното задължение е предявен посочения иск. На основание чл.86 от ЗЗД ищецът, чрез процесуалния си представител, претендира заплащане и на лихва в размер на 1117, 30 лева за периода от 09.01.2015 година /датата на падежа за плащане/ до датата на подаване на исковата молба – 09.01.2018 година.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок ответникът Община Бургас, чрез процесуален представител, е дал писмен отговор, в който е оспорена основателността на иска за което са изложени подробни фактически твърдения и е отправено искане за отхвърляне на претенциите.
Ответникът, чрез представляващ, посочва, че не е доказан механизма на ПТП. Твърди, че по делото не са представени доказателства за състоянието е натовареността на пътното платно, широчината му, скоростта на движение на конкретното МПС и възможността при управление със съобразена скорост и повишено внимание от страна на водача да се предотврати настъпилото произшествие. На следващо място ответникът посочва, че не е доказан размера на претърпените вреди. По отношение на приложени към исковата молба писмени доказателства посочва, че не са събрани по реда на чл.208 от ГПК, не са годни доказателства, за което излага подробни доводи. Конкретизира, че от представените с исковата молба документи не става ясно в какво се изразява самото увреждане на гумите и джантите и предявеният иск не е индивидуализиран по размер в петитума на исковата молба.
Ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи оригинал на документ , който да доказва, че към момента на ПТП е била налице валидно сключена застраховка със заплатена поредна застрахователна премия за съответния период. Счита, че при липса на надеждни доказателства за навременно плащане на съответната премия следва да се заключи, че спрямо ищеца не са се осъществили всички необходими елементи за суброгиране в обема от права, които притежава удовлетворения кредитор.
Ответникът твърди, че предявените искове не са индивидуализирани по размер в петитума на исковата молба.
В писмения отговор е изложен довод, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи изчерпателно фактите и обстоятелствата, с които обосновава исковата си претенция , за да се индивидуализира съдържанието на твърдяното право. Счита, че в конкретния случай ищецът не е направил това в пълнота, а липсата на конкретни обстоятелства, които са станали причина за настъпване на ПТП и от които да се направи безспорен извод за причинителя на вредата ще доведе до невъзможност по безспорен начин до си докаже и самата претенция. Посочва, че фактори в случая са: избора на определено поведение на водача на автомобила, липсата на определеност на препятствието /широчина, дължина, височина, форма/, които са от приоритетно значение за определяне на връзката между вещта и настъпилия вредоносен резултат. Относно основателността на иска ответникът, чрез процесуалния си представител, излага следното:
На първо място излага правен довод, че не са налице предпоставките по чл. 50 ЗЗД за ангажиране отговорността му. По отношение на протокола за ПТП излага, че от този документ не става ясно какви са характеризиращи препятствието белези, което затруднява значително определянето на механизма на увреждането. На следващо място посочва, че съставителят не е присъствал на място по време на настъпване на процесното ПТП, т.е. не е имал възможност за лично възприятие, както и на обстоятелствата, предизвикали произшествието. Конкретизира, че протоколът не установява причинно – следствената връзка между твърдяното бездействие за отстраняване на повреди от пътното платно и настъпилите вреди. Счита, че тъй като констатациите не са преки, а механизмът на произшествието е възпроизведен въз основа на заявеното от водача, протоколът не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че с цитираното доказателство не могат да се установят безспорно обстоятелствата при които е настъпило ПТП, включително действителната скорост на движение на автомобила, размера на препятствието /ширина, дължина, дълбочина, наръбеност на материята/ и факта, че твърдените вреди върху МПС са в резултат именно на преминаване през това препятствие. Посочва, че по делото липсват доказателства относно състоянието и натовареността на движението на пътното платно, широчината на същото, скоростта, с която се е движил автомобилът и възможността при управление със съобразена скорост и повишено внимание от страна на водача на МПС да се предотврати настъпилото произшествие, евентуално нарушение на правилата за движение по пътищата .
В писмения отговор е изложено, че в конкретния случай застрахователят, в нарушение на собствените си общи условия, е платил без правно основание, защото застрахователен риск не е бил носен при случай на виновно поведение на застрахования, който не е спазил правилата за движение по пътищата, тъй като в противен случай инцидент не би настъпил. Ответникът счита, че вината за допуснатото ПТП е изцяло на водача на автомобила, който е шофирал със скорост, несъобразена с пътната обстановка, атмосферните условия и знаците за движение по пътищата.
Ответникът излага, че оспорва размера на претенцията за заплащане на главница като прекомерен.
На следващо място ответникът е поискал по
делото да бъде конституиран като трето лице – помагач на неговата страна
дружеството, на което въз основа на договор за обществена поръчка е възложено
извършването на дейности ремонт на улични, пътни и тротоарни настилки на
територията на Община Бургас, в който е включен и участъка, в който е
настъпилото ПТП, описано в исковата молба. Твърди, че с договор за възлагане на
обществена поръчка изпълнител е „ХИДРОСТРОЙ“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: град В*, район ****, представлявано от Н* К* П*. Срещу
посоченото дружество Община Бургас предявява обратен иск с искане
ответникът да бъде осъден да плати на Община Бургас, представлявана от Кмета, в
случай на уважаване на иска по повод който е образувано настоящото дело, на
следните суми: сумата 4 776,74 лева, от която сумата 3 659, 54 лева,
представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за причинени
щети на лекия автомобил и 1117, 20 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху застрахователното обезщетение за периода от 09.01.2015 година
до датата на подаване на исковата молба – 09.01.2018 година, както и законна лихва върху главницата за
периода от датата на завеждане на иска до датата на окончателното плащане.
Предявена е и претенция за заплащане на разноските, направени по делото и
адвокатско възнаграждение.
С
определение от 08.06.2018 година като трето лице - помагач на страната на
ответника е конституирано посоченото дружество.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът по насрещния иск е дал писмен
отговор. Отправено е искане за отхвърляне на претенцията, тъй като към датата
на ПТП няма възлага с договора на пътно ремонтни дейности за посочения в
исковата молба участък. На следващо място е посочено, че по обратния иск не са
ангажирани доказателства за възражения от страна на възложителя, поради което
по смисъла на чл.264 от ЗЗД работата се счита приета. Излага подробни доводи за
неоснователност на предявената претенция за присъждане на разноските, направени
по водене на делото от ответника, предвид чл.78, ал.10 от ГПК. При условията на
евентуалност е направено възражения за прекомерност на всяка претенция за
присъждане на разноски, направени по водене на делото.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява.
В
съдебно заседание ответникът по иска поддържа становището, дадено в писмения
отговор.
В
съдебно заседание третото лице – помагач и ответник по обратния иск не изпраща
представител. В писмено становище от негово име са изложени подробни фактически
и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения обратен иск.
Предявеният иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ е допустим.Съгласно тази норма с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
Предявеният обратен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и е за неизпълнение на договорно задължение.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед приложимия материален закон, се установява следното от фактическа и правна страна:
Автомобилът с марка „*******“ с рег.№ *** е собственост на П* И* И* и е управлявано от него към дата ***.2018 година. На посочената дата, при десен завой на кръстовището бул. „****“ попада в необезопасена дупка и поврежда два броя гуми с джанти. Тези факти се установяват от приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № ****, съставен от мл. автоконтрольор при КАТ. За посочения автомобил е сключена застраховка с дружеството – ищец с вид „Автокаско“ със застрахователна полица № ******* с срок на действие от 02.04.2012 година до 01.04.2013 година,
По молба на водача на МПС е била заведена щета № ***** при ищцовото дружество. Съставен е ликвидационен акт и е прието, че щетите са в размер на 3 644, 54 лева. За плащането на тази сума по сметка на сервиза, извършил ремонта, за което е издаден приетата като писмено доказателство по делото фактура от 27.05.2013 година, издадено от Евосервиз Тандер ЕАД е представен и фискален бон.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено се установява, че предвид извършваната маневра в кръстовището скоростта не е била повече от 15км./ч. Вещото лице, след оглед на място, е посочил, че има на ул. „***“ , непосредствено до платното на ул. „****“, има видими следи от ремонта на пътната настилка, указващи за наличие на някаква деформация в по – ранен период. Експертът посочва, че обстоятелството, че деформацията е оставала скрита до последния момент за видимостта на водачите, завиващи към ул. „*******“, ги е поставяла в обективна невъзможност да направят коригираща маневра с цел избягване преминаването през деформацията. В тази връзка е приел, че деформацията е могла да се избегне само от живущите в този район като водачи, които са имали предварителна информация за нейното местоположение. За останалите водачи избягването на това препятствие на пътното платно е случайност по мнение на вещото лице.
Предвид установеното от протокола за ПТ и заключението на вещото лице, обсъдени по – горе, настоящият състав приема, че увреждането по автомобила е в пряка причинно - следствена връзка с наличното тогава на пътното платно препятствие, индивидуализирано и в исковата молба. Следва да бъде посочено, в тази насока, че възражения на ответника от писмения отговор за неспазване правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил са неоснователни.
При този изход от спора настоящият състав приема, че е налице фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД и на основание чл. 31 от ЗП Община Бургас е материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск. С плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на пострадалия на основание чл.213 от КЗ /отм/.
По отношение на размера на вредите настоящият състав взе предвид заключението на вещото лице, в което е посочено, че паричния размер на щетата, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие /18.03.2013 година/ е в размер на 2551, 18 лева. Изчислението е направено като взето предвид, че вредата, съгласно признатото от застрахователя, е се изразява в увреждане на два броя джанти. Посочено е, че съгласно фактурата от сервиза, както беше посочено по – горе, е в размер 3 644, 54 лева. Към датата на ПТП автомобилът е с шестгодишна експлоатация, а съгласно методиката на застрахователя джантите овехтяват с 30 % след третата година. При тези констатации вещото лице дава заключение за размера на щетите. Според настоящия състав приложение следва да намери тълкуването на закона, дадено в Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., ТК, съгласно което „
При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.” При това положение настоящият съдебен състав приема, че главният иск за присъждане на главница е основателен до пълния предявен размер.
При това положение следва да бъде разгледан предявения евентуален иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
По отношение на претенциите за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
В решение № 89 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 985/2009 г., I т. о., ТК,, е прието, че ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането. Посочено е, че това е момента на възникване на спорните правоотношения и законът не предвижда определен срок за изплащане на процесното обезщетение, което се претендира на основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.), а не като задължение от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, приложение в случая намира общата разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК: Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК. При това положение настоящият състав приема, че ответникът изпада в забава след като бъде поканен и в случая това следва да бъде датата на подаване на исковата молба пред Софийски районен съд /преди изпращане на делото по подсъдност на Бургаски районен съд/ на 22.01.2018 година, тъй като по делото липсват доказателства приложеното регресна покана до Община Бургас да е получена.
При това положение настоящият състав приема, че претенцията за присъждане на лихва за забава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на обратния иск срещу третото лице помагач на ответника, който е с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Видно от приложения по делото препис от договор между Община Бургас, като възложител, и „ХИДРОСТРОЙ“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В*, *******1, представлявано от Н* К* П*, представляващ договор за обществена поръчка, наответника по обратния иск е възложено извършването на дейности ремонт на улични, пътни и тротоарни настилки на територията на Община Бургас, в който е включен и участъка, в който е настъпилото ПТП, описано в исковата молба – ж.к. „*****“, поради което това възражение е неоснователно. Съгласно т. V.6 от договора изпълнителят се задължава при констатиране на наличие на дупки и неравности по настилките при извършване на регулярни проверки, да уведоми незабавно писмено възложителя и да предприеме действия по ремонтирането им след писмено възлагане от страна на възложителя. Това възражение е въведено като предмет на спора от ответника по обратния иск. В конкретния случай обаче от името на дружеството не са представени доказателства за това, че като изпълнител е констатирал наличието на дупка на посочения участък от пътното платно и уведомяване за това на възложителя по договора. При това положение настоящият състав приема, че липсата на писмено възлагане от Община Бургас при липса на доказателства за констатиране на това обстоятелство и предприемане на посочените действия от страна на изпълнителя за неоснователно. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан.
Предвид отхвърляне на акцесорния иск, предявен срещу ответника, съдът не следва да се произнася по основателността на обратния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно на уважената част от иска. Разноските са в размер на 196,38 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Предвид направеното от ответника по обратния иск възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение с основание чл. 78 , ал.5 от ГПК следва да бъде извършена преценка за съответствие на уговореното възнаграждение с размера на минималното адвокатско възнаграждение и евентуално фактическата и правната сложност на делото. Определено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатският хонорар е в размер 564,37 лева. При това положение настоящият състав приема, че възнаграждение по договора, което както беше посочено, е в размер на 400 лева е неоснователно. Общият размер на разноските е 596, 38 лева.
Съответно на уважената част от исковете, които са с общ предявен размер от 4 776, 74 лева и съдът приема за доказана претенция в размер на 3 659, 54 лева, следва в тежест на ответника да бъдат присъдени разноски в размер на 456,89 лева. Тези разноски следва да плати и третото лице – помагач, ответник по обратния иск, в случай, че задължението бъде погасено от Община Бургас.
Съответно на отхвърлената част от исковете на ответника следва да бъдат присъдени разноски.Разноските, направени от ответника са в общ размер на 196,38 лева държавна такса по обратния иск, 150 лева платено възнаграждение за вещо лице, и 150 лева юрисконсултско възнаграждение /съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.78, ал.8 от ГПК/. При това положение ищецът, при предявен размер на претенциите от общо 4 776, 74 и отхвърлен размер от 1117,20 лева дължи на ответника разноски в размер на 116,09 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Д* Н*, с адрес: град Бургас, ул. „*******, да плати на „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С*, бул. „***, представлявано от С*. П* и К*. К*, чрез адвокат Г*, сумата 3 659,54 лева /три хиляди шестстотин петдесет и девет лева, петдесет и четири стотинки/, представляващо изплатено от дружеството обезщетени по щета № **** за МПС с марка „****“ с рег.№ *****, собственост на П* И* И*, за претърпени материални щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 18.03.2013 година, находяща се на кръстовището на бул. „*** – ул. „***“ в град Бургас, договор за застраховка „Автокаско“ със срок на валидност на застраховката 02.04.2012 година до 01.04.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.012018 година до окончателното й плащане, както и сумата 456,89 лева /четиристотин петдесет и шест лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ХИДРОСТРОЙ“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град В*, район *** представлявано от Н* К* П*, да плати на Община Бургас, представлявана от Кмета Д* Н*, с адрес: град Бургас, ул. „****, на основание договор за обществена поръчка, с който е възложено извършването на дейности ремонт на улични, пътни и тротоарни настилки на територията на Община Бургас от 2012 година сумата 3 659,54 лева /три хиляди шестстотин петдесет и девет лева, петдесет и четири стотинки/, при положение, че сумата бъде платена от Община Бургас, представлявана от Кмета Д* Н*, с адрес: град Бургас, ул. „**** на „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С*, бул. „***, представлявано от С*. П* и К*. К*, обезщетени по щета № ***** за МПС с марка „***“ с рег.№ ***, собственост на П* И* И*, за претърпени материални щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 18.03.2013 година, находяща се на кръстовището на бул. „****“ – ул. „***“ в град Бургас, договор за застраховка „Автокаско“ със срок на валидност на застраховката 02.04.2012 година до 01.04.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.012018 година до окончателното й плащане, както и сумата 456,89 лева /четиристотин петдесет и шест лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С*, бул. „***, представлявано от С*. П* и К*. К*, за осъждане на Община Бургас, представлявана от Кмета Д* Н*, с адрес: град Бургас, ул. „***, да му плати сумата 1117,20 лева /хиляда сто и седемнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща лихва, начислена върху главницата от 3 659,54 лева /три хиляди шестстотин петдесет и девет лева, петдесет и четири стотинки/, присъдена с настоящото решение, начислена за периода от 09.01.2015 година до 09.01.2018 година.
Решението по делото е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - „ХИДРОСТРОЙ“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Варна, район * ул. „***, представлявано от Н* К* П*.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е