Р Е Ш Е Н И Е
№…............../05.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19759 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.В.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу К.Р.К.,
ЕГН **********, и Д.Ж.К., ЕГН **********,***,
пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
новообразуван имот № ***по ПНИ на местност „Ментеше“, землище гр. Аксаково, одобрен със заповед №
РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на Област Варна, с площ
от 575 кв.м, вид територия: населени места, начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи: имоти № ***– улица на Община Аксаково, № ***–
двор на Д.Й.С.и др., № ***– двор на Община Аксаково, № ***– двор на
наследниците на К.Я.Г., както
и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на съставения в полза на ответника К.К. нотариален акт № ***г. на нотариус при ВРС.
По твърдения в исковата молба, с т. 1 от решение № 8478/07.04.1997 г.
на Поземлена комисия - Аксаково е възстановено правото на собственост върху
нива с площ от 6 дка в землището на гр. Аксаково, местност „Ментеше“,
попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, на наследниците на К.Я.Г., сред които и
ищцата М.В.А.. За тези наследници по помощния кадастрален план към ПНИ е
отреден и записан стар имот № ***,
който попада в процесния в НИ № ***с площ 575 кв.м по ПНИ на местност „Ментеше“, одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от
20.09.2010 г. на областния управител на Област Варна. Посоченият новообразуван
имот не може да бъде възстановен на правоимащите, тъй
като е записан на ответника К.К. – бивш ползвател,
трансформирал правото си на ползване в право на собственост на основание § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ по време на брака му с ответницата Д.К..
Ищцата оспорва правото на собственост
на ответниците върху процесния имот. Поддържа, че не е било предоставено
валидно право на ползване, а дори да е предоставено такова, ползвателят не е
имал право да изкупи имота, тъй като не отговаря на условията за това,
регламентирани в § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновава правния си интерес
от предявяването на иска с твърдения, че за землището на гр. Аксаково няма
предходни планове на земите, включени в ТКЗС към момента на кооперирането им,
нито изработени помощни кадастрални планове, по които да се идентифицират
имотите на старите собственици към момента на решенията на поземлената комисия,
поради което с постановеното решение на ПК-Аксаково не е приключила процедурата
по възстановяване на земите, попадащи в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, респ.
наследниците на К.Я.Г. не биха могли да се легитимират като собственици на процесния
имот преди издаването на съответната заповед на кмета на Община Аксаково по
реда на ЗСПЗЗ.
С допълнително
становище пояснява, че посочването само на съседи на имота в решението на
ПК не индивидуализира достатъчно същия, предвид липсата на предходен план.
Относно оспорваното право на ответниците за трансформация на предоставеното
право на ползване по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ пояснява, че ответникът К.К. не е живял постоянно в гр. Аксаково, в чието землище се
намира процесният имот, както и че броят на жителите на гр. Варна, като
критерий за придобиване правото на собственост по този ред, следва да бъде
преценявана към момента на възникване на правото на изкупуване, а именно към
1992 г. Оспорва възможността за придобиване на имота от ответниците по давност,
като поддържа, че най-рано давността е започнала да тече от одобряването на ПНИ
за местността – 20.09.2010 г., и до датата на исковата молба изискуемият
10-годишен давностен срок не е изтекъл.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените
искове и за отмяна на съставения в полза на ответника К.К.
нотариален акт № ***г.
В открито съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния й представител адв. Д.А., поддържа исковата
молба. По повод релевираните в отговора възражения допълва, че с решението на
ПК от 1997 г. реституираният имот не е
индивидуализиран в достатъчна степен, вкл. липсва предходен кадастрален план на
имотите на старите собственици към момента на кооперирането им и съответен
номер на имота по него. Счита, че такъв не представлява помощният кадастрален
план от 2008 г., който не е самостоятелен, а се приема и одобрява заедно с ПНИ,
съответно едва с одобряването на последния през 2010 г. е можело да се установи
кои новообразувани имоти попадат в обхвата на имотите на старите собственици и
последните да се снабдят със скица за имота, както и да защитят правата си.
Намира, че защитата им е по исков ред, предвид наличието на граждански спор,
поради което не е било налице основание за обжалване на ПНИ. Поддържа още, че
съдебното решението по адм.д. №
634/1996 г. на ВОС, с което е признато правото на ответника Кр.
К. за придобиване на собствеността върху ползвания имот по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ и е
определена оценката му, не може да й бъде противопоставено,
доколкото касае административно производство, в което изобщо не са изследвани
пречките за закупуване на имота, и освен това тя не е била страна по него.
Поддържа искането по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК,
като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена
защита излага правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на
исковата молба, в който излагат становище на недопустимост на
предявените искове поради липсата на правен интерес, тъй като процедурата по
възстановяване на процесния имот е приключила с постановеното решение на ПК-
Аксаково, което съгласно ТР № 1/1997 г. на ОСГТК на ВКС има конститутивно
действие и съдържа всички индивидуализиращи белези на имота, регламентирани в
чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 79 от 17.09.1996 г.). Аргументират
недопустимостта на отрицателния установителен иск още с твърдения, че ищцата би
могла да защити правата си в пълен обем чрез осъдителен иск, доколкото имотът
се владее от тях.
По същество оспорват исковете като неоснователни. Поддържат, че
са придобили правото на собственост върху процесния имот в режим на СИО въз
основа на упражнено право на изкупуване на имота по § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка твърдят, че с удостоверение № 104 от 13.03.1989 г.
от ИК на ОбНС - с. Аксаково, издадено на основание
ПМС № 26/1987 г. и Решение № 13 от 31.01.1989 г., на ответника К.Р.К. е
предоставено право на ползване върху хавра от 600
кв.м в землището на с. Аксаково, м. „Ментешето“ при
граници: Д.С., К., В.К., път, като с влязло в сила решение от 20.01.1997 г. по
гр.д. № 634/1996 г. на ВОС е признато правото му за придобиване на
собствеността върху ползвания имот и е определена оценка за площ от 575 лв. в
размер на 16 301 лв., която е заплатена по сметка на Община Аксаково на
09.04.1997 г., по време на брака им. Твърдят, че за имота е издадена скица № ***г.
от Община Аксаково и в полза на бившия ползвател е издаден констативен
нотариален акт за собственост № ***г. Излагат, че ПНИ за м. „Ментеше“, землище гр. Аксаково, е одобрен със Заповед №
РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на областния управител на област Варна и същият не
е обжалван в частта му за процесния имот, поради което е влязъл в сила, след
което процесният НИ е трасиран и на 10.12.2012 г. ответникът К.К. е въведен във владение.
В условията на евентуалност
поддържат, че имотът е придобит от тях по силата на изтекла в тяхна полза
10-годишна придобивна давност, считано от 25.11.1997 г.,
евентуално – считано от 03.06.1999 г., когато са се снабдили с констативния
нотариален акт. В тази връзка твърдят, че имотът е обработван и
поддържан от тях с грижата на добри стопани и с намерение за своене, като същият е облагороден с трайни насаждения и
владението е било непрекъснато и несмущавано. Считат, че предвид снабдяването им с нотариален акт за собственост на
имота не е било необходимо издаването на
заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влизането в сила на ПНИ не е
релевантен за обособяването на обекта на реституция, нито за определяне на
началния момент на давността.
С тези аргументи молят за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител
адв. Н.Х., поддържат депозирания отговор. Допълват,
че решението на ПК от 1997 г. е такова по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и има конститутивно действие, че със същото е индивидуализиран в
достатъчна степен имотът при действащата към този момент редакция на чл. 14
ЗСПЗЗ от 1996 г., респ. с влизането му в сила е приключила реституционната
процедура и ПНИ отразява вече придобити права, а не ги създава. В тази връзка се позовават
на обстоятелството, че не са налице изменения старите имотни граници на имотите са интегрирани в помощния кадастрален
план и ПНИ без изменения, респ. ищцата е могла да се снабди със скица на имота,
по която да бъде индивидуализиран същият, с каквато скица са се снабдили те
през 1999 г. във връзка с издаването на КНА в тяхна полза. По същество поддържат, че са придобили право на собственост по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, като едва
след влизане в сила на съдебното решение на ВОС през 1997 г. за тях е
възникнало правото за изкупуване на имота, съответно намират за приложима
редакцията на разпоредбата към този момент, а не към приемането й през 1992 г.
Поддържат, че към 1997 г. гр. Варна е бил с по-малко от 300 хиляди жители,
поради което условието имотът да е на повече от 30 км. от град с такъв брой
население следва да бъде преценявано спрямо друго населено място. Представят
списък на разноски по чл. 80 ГПК и правят възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
решение № 8478 от 07.04.1997 г. на ПК с. Аксаково (л. 7 и сл.), издадено на
основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, със същото е възстановено
правото на собственост на наследниците на К.Я.Г. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на посочените имоти, сред които и нива от 600 дка, шеста
категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. Аксаково в местността „Ментеше“ при граници (съседи): Я.К., Т. С., Н. П., Б. и Н. К.,
като имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ (т. 1 от
решението). В решението е отразена забележка, че за издаване на констативен
нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните
размери на имота.
От приложеното
удостоверение за наследници изх. № 96/17.02.2016 г. (л. 9 и сл.) се изяснява,
че К.Я.Г. е починал през 1928 г., като е оставил за законни наследници
преживяла съпруга И.К., починала впоследствие през 1967 г., и шест деца – М. Н.,
Т. А., Н.Т., Я.Я., П. Н. и Б. Я., всички починали
след родителите им и наследени от техните съпрузи, деца и внуци. В частност,
дъщеря им Т. А. е починала през 1974 г. и наследена от съпруга й Н.А., починал
през 1983 г., и две деца Н.Г.и К.А.. Последният е починал през 2007 г. и
наследен от преживялата му съпруга М.А. (ищца по делото) и дъщеря Д. А..
От приобщения протокол
№ 13 от проведено на 31.01.1989 г. заседание на ИК на ОбНС
с. Аксаково (л. 77 и сл.) и протокол от 27.01.1989 г. на Комисията към него (л.
89 и сл.) се установява, че е взето
решение да се предоставят по ПМС № 26/1987 г. земи на работници, служители и пенсионери,
сред които и 600 кв.м в с. Аксаково, м-ст „Ментеше“ на ответника К.Р.К. (т. 34 от протокола на
Комисията).
Въз основа на
решението е издадено удостоверение № 104/13.03.1989 г. на ИК на ОбНС – с. Аксаково (л. 75), с което е предоставено право на
ползване на К.К. върху хавра
в размер на 600 кв.м, находяща се в землището на с. Аксаково, м-ст „Ментешето“, при граници:
ползватели Д.С., К., В.К. и път.
От приложената молба
от 21.05.1992 г. (л. 73) се изяснява, че ответникът К.К.
*** с искане за оценка на предоставения му за ползване имот, който е без
постройка, но с направена овощна градина (лозе) и други подобрения.
Видно от приобщеното
влязло в сила на 20.03.1997 г. решение от 20.01.1997 г. по гр.д. № 634/1996 г.
на ОС-Варна (л. 72), със същото е отменен отказът на кмета на Община Аксаково
от 20.06.1996 г. да признае правата на К.К. за
придобиване право на собственост върху ползваната на основание ПМС земя, задължен
е кметът да изпълни процедурата по закупуване от К. на 575 кв.м земя в
землището на с. Аксаково, местност „Ментешето“ и е
обявена оценка на тази земя в размер на 16301 лв.
От приложеното
платежно нареждане от 09.04.1997 г. (л. 71) се установява, че оценката е
заплатена на посочената дата, към която К.К. е бил в
граждански брак с втория ответник Д.К., сключен на 29.01.1984 г., видно от приложеното
удостоверение от 20.01.2020 г. от Община Варна (л. 29).
Приобщен е и
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по параграф 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ № ***г. на нотариус при ВРС (л. 69), с който К.К.
е признат за собственик на място с площ от 575 кв.м. в м-ст
„Ментешето“, землището на с. Аксаково, при граници:
от две страни път, В.К.и Д.С., индивидуализирано в скица № ***г., издадена от
Община Аксаково (л. 70).
Видно от приложения
протокол № 247/09.11.2012 г. (л. 67), по молба на К.К.,
легитимиращ се като собственик по силата на издадения в негова полза
констативен нотариален акт, е извършено трасиране, означаване и координиране на
границите на ПИ *** по ПНИ на м-ст „Ментеше“, землище на гр. Аксаково, с площ 575 кв.м.
Въз основа на
протокола и на основание чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ, на 10.12.2012 г. К.К. е въведен във владение на имот № 00182.***с площ 575
кв.м. по влезлия в сила ПНИ, одобрен със заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г.
на областния управител на област Варна, за което е съставен протокол за въвод във владение (л. 66).
От приобщеното писмо
от Общинска служба по земеделие – Аксаково от 10.01.2020 г. (л. 135) се
изяснява, че в ОСЗ не е налице план на имотите на старите собственици в
местност „Ментеше“ към момента на кооперирането им в
ТКЗС, ДЗС, тоест към 1858 г. или в по-ранен период от време, нито е изработен
помощен кадастрален план, като индивидуализацията на имотите е извършвана чрез
анкета по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ.
От приложеното
удостоверение № 6/14.01.2020 г., издадено от Община Аксаково (л. 136), се потвърждава
обстоятелството, че за м-ст „Ментеше“,
землище Аксаково, няма налични планове преди одобряването на ПНИ за територията.
От неговото съдържание се изяснява още, че със заповед № 116 от 11.05.2016 г.,
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на
собственост на наследниците на К.Я.Г. върху НИ № ***по ПНИ, новообразуван от ползвателски имоти по ПКП към ПНИ от ПИ № ***и ПИ № ***, като
процедурата по възстановяване не е приключила, тъй като не е извършен въвод във владение, респ. не е издадена скица на имота.
Видно от приложеното
писмо от 02.12.2020 г. от НСИ (л. 137), към 31.12.1996 г. населението на гр.
Варна е 300 413 души, а към 31.12.1997 г. – 298 571 души.
Ангажиран от ответната
страна е и договор от 05.05.1988 г. (л. 166), сключен
между В.М., като наемодател, и К.К. – наемател, за
отдаване под наем на стая в собствен на наемодателя имот в с. Аксаково, ул. „***.
От приетото заключение
на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. С.К. (л. 154 и
сл.) се установява следното: кадастралната карта и кадастрални регистри на
землището на гр. Аксаково са одобрени със заповед № РД-19-96/15.01.2018 г. на ИД на АГКК и според КК процесният
поземлен имот се индивидуализира с идентификатор ******и е записан в
кадастралния регистър като собственост на К.Р.К. съгласно Н.А.№ ***г. Предходен
план за територията е ПНИ на м.“Ментеше“, одобрен със
Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областен управител на област с
административен център гр. Варна, който е интегриран в КК без изменение и
според който имотът е идентификатор № ***, също записан на К.К.. ПНИ е изработен върху кадастралната основа на Помощен
кадастрален план, който е комбиниран план между План на старите имотни граници
на поземлените имоти преди колективизацията и Кадастрален план на м. „Ментеше“. Процесният поземлен
имот с идентификатор ******по КК, идентичен с ПИ 00182.***по ПНИ, изцяло попада
в ПИ 00182.***по КП. Последният е с площ от 808,5 кв.м. от която 93 кв.м. е
включена в ПИ 00182.49. 431 (път) по ПНИ, а 140 кв.м. - в ПИ 00182.***по ПНИ,
като с изменение на западната и южна граници на ПИ 140 по КП се привежда в ПНИ
процесният имот с площ от 575 кв.м. Същият изцяло попада в ПИ № 67 по План на
старите имотни граници към ПКП на м. „Ментеше“, гр. Аксаково,
който е с площ 6186 кв.м., вписан като собственост на наследниците на К.Я.Г..
Според заключението реституирания имот по т. 1 от решението на ПК-Аксаково от
1997 г. не е отразен в действащите към този момент планове, тъй като първите
планове за местността са ПНИ и ПКП към ПНИ, одобрени през 2010 г. Границите на
поземлените имоти по Плана на старите имотни граници на собствениците, чиито
имоти са включени в колективизацията на земеделските земи, са определени чрез
картиране от аерофотоснимки, като имотите са
припознати от бившите собственици или техните наследници чрез анкета. Вещото
лице заключава, че имотът по т. 1 от решението на ПК с площ 6 дка. в м. „Ментеше“ съответства на ПИ № 67 по Плана на стари имотни
граници с площ от 6186 кв.м., в който попада изцяло НИ № ***, по местност, площ и вписване в КР на
собственик (наследници на К.Я.Г.), а по граници и съседи съответства само един
съсед. Според заключението имотът, предоставен на ответника К.К. с Протокол №13 от 31.01.1989г. на ОбНС
с.Аксаково (решение №142 от протокола във вр. т. 34
от протокол от 27.01.1989г.) е идентичен с имота, посочен в Удостоверение №104
от 13.03.1989г. на ИК на ОбНС с.Аксаково и Нотариален
акт №***. на Нотариус при ВРС, както и с имота, посочен в Протокола за въвод във владение на НИ №***г. Вещото лице определя отстоянието на НИ ***, както следва: от строителната
граница на гр. Варна – 300 м., от центъра на града – 8 км. и от бреговата линия
– 9,2 км.
В последната част
заключението е оспорено от ответната страна, поради което и по негово искане е
допусната повторна съдебно-техническа експертиза за определяне на отстоянието на процесния НИ от гр. Варна и крайбрежната морска
ивица. Според приетото заключение на повторната експертиза (л. 194) отстоянието от центъра на НИ до най-близката точка на
крайбрежната морска ивица е 9,117 км, а до центъра на града - 8 км.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от ответниците трима
свидетели, двама от които за установяване упражняването на фактическата власт
върху процесния имот и намерението за своене (л. 144
и сл.) и един – за установяване достоверността на оспорената от ищцата дата на
договора за наем от
05.05.1988 г. (л. 216). Тези обстоятелства са
ирелевантни по същество, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда
свидетелските показания.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право.
В настоящия случай ищцата обосновава правния си интерес от иска с твърдения
да е сред наследниците на К.Я.Г., на които с решение № 8478/07.04.1997 г. на
ПК-Аксаково е възстановено правото на собственост върху земеделски имот, притежаван приживе от
наследодателя – нива с площ от 6 дка в землището на с. Аксаково, местност
„Ментеше“, в който имот попада процесният
НИ № ***.
Тези твърдения са доказани от приобщените писмени доказателствени средства
по делото (решение на ПК, удостоверение за наследници на К. Г.) и заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. С.К., което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано. От
последното се установява, че подлежащият на реституция земеделски имот
съответства на ПИ № 67 с площ 6186
кв.м. по Плана на старите имотни граници към Помощния кадастрален план на м. „Ментеше“, гр. Аксаково, записан на името на наследниците на
К.Я.Г., както и че
за част от него с площ от 808,5 кв.м. е отреден ПИ № 00182.***по Кадастралния
план на м. „Ментеше“, в който попада изцяло процесният ПИ № 00182.***с площ от 575 кв.м. по Плана на
новообразуваните имоти на м. „Ментеше“, одобрен през
2010 г. и интегриран без изменение в действащата Кадастрална карта на землището
на гр. Аксаково, одобрена през 2018 г.
Решението на ПК–Аксаково от 1997 г., на което се позовава ищцата, е издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., поради което има конститутивно
действие (съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. д.
№ 11/1997 г. на ОСГК на ВКС). Този извод не се опровергава от факта, че същото
не е придружено със скица и в него не е посочен номер на имота по стар план,
какъвто изобщо не е бил приет към момента на издаването му, тъй като в
настоящото производство се установява точната индивидуализация на
възстановената земеделска земя. В този смисъл е налице съдебна практика (напр. решение
№ 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС, I г. о.), която приема, че само когато по
никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на
поземлената комисия, предхождащо изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., няма конститутивно действие и по същество представлява решение,
с което само се признава правото на възстановяване на собствеността, респ. процедурата
по възстановяването следва да приключи със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по установителен или осъдителен иск
за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой
точно е той, съдът не може да отрича конститутивното
действие на постановеното решение. Това важи особено в случаите, когато е
издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на изкупилите имота
ползватели, доколкото тогава не би могло да се издаде такава заповед и за
бившите собственици и съответно за тях остава възможността да установят правата
си по съдебен ред, чрез предявяване на иск за собственост на възстановения
имот, като в съдебното производство установят кой точно е той.
Съобразявайки разрешението, дадено в
цитираната съдебна практика, и при установената по делото индивидуализация на
реституирания имот, според която същият представлява имот с
пл. № 67 (стар) по ПКП, записан на името на наследниците
на К.Я.Г. в регистъра към ПКП по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ като
част от одобрения през 2010 г. ПНИ, настоящият съдебен състав намира, че решението
на ПК се ползва с конститутивен ефект и след влизане
в сила на ПНИ легитимира въпросните наследници, сред които и
ищцата, като
собственици на възстановения ПИ № 67, в който попада процесният новообразуван имот № 00182.***с цялата
си площ.
При това положение и доколкото ответниците също се
легитимират като собственици на процесния имот на
основание трансформирано право на ползване в право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по
време на техния брак, ищцата има правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск, чрез който да се разреши конкуренцията на вещни права. Този интерес обаче е налице само по
отношение на обема от права върху имота, следващи се на ищцата по силата на
земеделската реституция, но не и за правата на останалите наследници на
бившия собственик, които не са взели участие в производството като обикновени
другари на предявилия иска съсобственик. Така - решение № 60 от 19.04.2021 г.
по гр.д. № 3359/2020 г. на ВКС, I г.о., според което всеки от съсобствениците е процесуално легитимиран да предяви установителен
иск за собственост на съсобствена вещ само за притежаваните от него идеални
части, предвид забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК да се предявяват пред съд чужди
права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто
обсъжданият не е, тъй като съсобственикът не е нито представител на останалите
съсобственици, нито техен процесуален субституент. Аргумент в тази насока е и правопредпазващото
действие на силата на пресъдено нещо, доколкото защитната функция на процеса
при уважен отрицателен установителен иск за собственост се разпростира по
отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са
били засегнати от отреченото със съдебното решение право на ответната страна.
Видно от приложеното удостоверение за наследници на К.Я.Г., след неговата
смърт през 1928 г. призовани към
наследяване са били съпругата му И.К. и шестте им деца М. Н., Т. А., Н.Т., Я.Я., П. Н. и Б. Я.. На основание чл. 21, ал. 2 и чл. 38, ал.
2 от отменения Закон за наследството (обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., ред. изм. - ДВ, бр. 29 от
1906 г.), действащ към момента на смъртта на наследодателя и релевантен за
определяне кръга на законните наследници на
възстановената собственост (съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. №
11/1997 г. на ОСГТК на ВКС), всяко от децата е придобило по 1/8 ид.ч. от наследството, а преживялата съпруга – 2/8 ид.ч. Последната е починала през 1967 г. и наследството й,
вкл. наследените 2/8 ид.ч. от имуществото на съпруга
й, е преминало в патримониума на шестте деца, всяко
от които е придобило по 1/6 ид.ч. съгласно чл. 5, ал.
1 от Закона за наследството (обн. ДВ. бр. 22 от 29 януари 1949 г.). Така всяко
от децата е придобило по 1/6 ид.ч. от процесния имот
по наследство от двамата родители, от които 1/8 ид.ч.
от бащата и 1/24 ид.ч. от майката. След смъртта на
дъщерята Т. А. през 1974 г. и впоследствие на съпруга й Н.А. през 1983 г. двете техни
деца Н.Г.и К.А. са придобили по 1/12 ид.ч. от имота,
на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. К.А. е
починал през 2007 г., като притежаваната приживе от него 1/12 ид.ч. от имота е наследена от преживялата му съпруга М.А. и
дъщеря Д. А., при което всяка от тях е придобила по 1/24 ид.ч.,
отново на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството.
От проследената хронология на
установените по делото факти и приложимите правни норми към тях следва, че ищцата М.А. е придобила 1/24 ид.ч.
от имуществото на К.Я.Г., включващо и възстановената собственост върху процесния недвижим имот,
поради което активната й процесуална легитимация по предявения вещен
установителен иск е до размера на тези идеални части от имота. За разликата от 23/24 ид.ч. от имота, притежавани от останалите наследници на бившия
собственик, искът за собственост се явява недопустим, респ. производството по
делото подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 ГПК.
По същество на исковата претенция:
При доказания правен интерес на ищцата
от предявения отрицателен установителен иск за 1/24 ид.ч.
от имота и с оглед вида на търсената съдебна защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответниците, които следва да установят, при условията на пълно и главно
доказване, че са собственици на вещта на заявеното правно основание. Като
такова се сочи упражнено по време на брака им право на изкупуване на имота по
реда и условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално - десетгодишно давностно
владение, считано от 25.11.1997 г. или от 03.06.1999 г.
Разпоредбата
на § 4б, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановява правото
на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни
градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който
живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят
придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез
общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2.
Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината,
в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
Страните не спорят,
а се установява и от представените по делото доказателства, че в полза на
ответника К.Р.К. е предоставено право на ползване върху хавра от 600 кв.м в землището на с. Аксаково, м. „Ментешето“ по
реда на ПМС № 26/1987 г., че с влязло в сила решение по
гр.д. № 634/1996 г. на ВОС е признато правото му за придобиване на
собствеността върху ползвания имот и е определена оценката му, както и че в рамките на тримесечния срок от влизането в сила на
оценката - на 09.04.1997 г. същата е заплатена по сметка на
Община Аксаково, към който момент К.К. е бил в
граждански брак с втория ответник Д.К.. Безспорно е още, че в полза на бившия
ползвател е издаден констативен нотариален акт за собственост № ***г., а също и
че изкупеният имот е идентичен с процесния НИ № ***по ПНИ на местност „Ментеше“, землище
гр. Аксаково.
Спорно е дали ответникът е живял
постоянно в гр. Аксаково, в чието землище е имотът, като положителна
предпоставка за възникване правото на изкупуване, както и дали този имот е на
по-малко от 30 км от град с население над 300 хил. жители и на по-малко от 10
км от крайбрежната морска ивица, като пречка за изкупуването. Тези спорни обстоятелства подлежат на доказване от ответника, въпреки
влязлото в сила решение на ВОС, с което е признато правото му по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като
същото е непротивопоставимо на лицата с признато
правото на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, които не са
участвали в производството по обжалване на административния акт, вкл. и ищцата
като такова лице.
От заключенията на първоначалната и повторна съдебно-техническа експертиза
се установява, че процесният имот отстрои на по-малко от 10 км от крайбрежната
морска ивица (9,2 км по първоначалното заключение и 9,117 км по повторното) и
на по-малко от 30 км от гр. Варна (8 км от центъра на града). Следователно предоставеният за ползване имот попада в обхвата на забраната по § 4б,
ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е достатъчно, за да се направи извод,
че ответниците не са могли да придобият правото на собственост върху имота чрез
изкупуването му на посоченото основание, без да е необходимо обсъждането
на останалите спорни кумулативни предпоставки, включени в правопораждащия
фактически състав по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При това положение съдът
дължи произнасяне по евентуалното придобивно основание, на което се позовават
ответниците, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл. 68
ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Спорът между страните се
съсредоточава върху началния момент, от който е започнала да тече давността,
респ. върху въпроса дали изискуемият давностен срок е
изтекъл към момента на предявяване на иска. Настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор на този
въпрос, като съображенията за това са следните:
Институтът на придобивната
давност, позволяващ едно лице да изгуби притежаваното от него вещно право
поради придобиването му от друг чрез владение, е свързан с бездействието на титуляря
в определен от закона период от време, като индикация за изгубен интерес от упражняване
на правото му, оправдаваща неговото преминаване в патримониума
на друго лице с активно поведение по отношение на същата вещ. Поради това ако
за собственика съществуват обективни пречки да предприеме действия в защита на
правото му на собственост, то срещу него давност не би могло да тече. В
съответствие с този общ принцип е и утвърденото в съдебната практика по
приложението на ЗСПЗЗ становище, че придобивна давност не тече срещу
претендиращия реституция до момента на приключване на реституционната
административна процедура (така – решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр. д. № №
2800/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 17/19.02.2016 г. по гр.д. № 4335/2015 г. на ВКС, II г.о. и
др.).
В разглеждания случай приключването на
процедурата по възстановяване на процесния имот, релевантен за определяне
начало на давностния срок в полза на ответниците,
съвпада с момента, от който е настъпил конститутивният ефект на решението на ПК-Аксаково от
07.04.1997 г., от което ищцата черпи правата си върху спорната вещ.
Според чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се определят с плана на
новообразуваните имоти. Именно с този план се определя
точното местоположение и форма на тези имоти, отразявайки придобитите
от ползвателите, респ. от бившите собственици права, при съобразяване
с ограниченията и възможностите по § 4з от ЗСПЗЗ.
При посочената нормативна уредба и установените
по делото обстоятелства, че реституираният имот не е индивидуализиран в решението
по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и за местността „Ментеше“, в
която попада той, няма изработени предходни кадастрални планове, то едва след влизане в сила на ПНИ за тази местност е
извършена индивидуализацията на имота и тогава е настъпило конститутивното
действие на решението на поземлената комисия. Съответно от тогава наследниците
на бившия собственик, вкл. ищцата, са могли да защитят правата си върху
физически обособения вече имот и срещу тях е започнала да тече придобивна
давност.
ПНИ на м. „Ментеше“
е одобрен със заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на областен управител на област
Варна, която заповед е обнародвана в ДВ, бр. 79/08.10.2010 г. и няма данни да е
обжалвана относно НПИ № ***, поради което с изтичането на 14-дневния срок по §
4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ на 23.10.2010 г. същата
е влязла в сила в частта й относно процесния имот. От 23.10.2010 г. до предявяване на иска на 04.12.2019 г.
не е изтекъл предвиденият в закона десетгодишен давностен срок, поради което ответниците не са придобили
имота и на заявеното от тях евентуално основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Затова
и липсва необходимост от обсъждане на фактическото упражняване на власт върху
имота и намерението на ответниците за това.
С оглед на гореизложеното, предявените
установителни искове се явяват основателни за 1/24 ид.ч.
от процесния имот и следва да бъдат уважени, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на посочените
идеални части. До размера на последните следва да бъде отменен и съставеният в
полза на ответника К.Р.К. констативен нотариален акт № 167, том I, рег. №
6292, дело № 139/2014 г. на нотариус Роза К.а с рег. № 212 на НК, на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното за това искане, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 38,29 лв., съразмерно с уважената част
от исковете, при сторени разноски от общо 919 лв., от които 50 лв. за държавна
такса (л.32), 35 лв. за такси за 7 бр. съдебни удостоверения (л. 20, 152 и
191), 24 лв. за заверени преписи от документи (л. 36), 10 лв. такса за вписване
на исковата молба (л. 40), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 123) и 600 лв.
за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 09.04,2021 г.,
съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
На основание чл.
78, ал. 4 ГПК в полза на ответниците също следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 1106,88 лв., съразмерно
с прекратената част от производството, при сторени разноски от общо 1155 лв.,
от които 5 лв. за съдебно удостоверение (л. 183), 250 лв. за депозити за вещи
лица (л. 128 и 184) и 900 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 26.03.2020 г. (л. 204).
Останалите
разходи, посочени от страните в представените списъци по чл. 80 ГПК, съдът
намира, че не представляват сторени по делото разноски, които да подлежат на
разпределяне по реда на чл. 78 ГПК.
Съдът счита
направените от страните възражения за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение за неоснователни, предвид фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените открити съдебни заседания, извършените от процесуалните
представители действия по защита правата на доверителите им в процеса като
критерий за определяне цената на предоставената адвокатска услуга и
обстоятелството, че уговорените и заплатени възнаграждения (600 лв. за ищцата и
900 лв. за двамата ответници) не надвишават нормативно установения минимален
размер по чл. 7, ал. 5 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г., до който би могло да
бъдат редуцирани те по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищцата М.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
че ответниците
К.Р.К., ЕГН **********, и Д.Ж.К., ЕГН **********,***, не са собственици на 1/24 ид.ч. от
новообразуван имот № ***по Плана на новообразуваните имоти на СО „Ментеше“, гр. Аксаково, одобрен със Заповед №
РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на Областен управител на област Варна, целия с
площ от 575 кв.м., при съседни имоти с № ***, № ***, № ***и № ***, който имот е
идентичен с поземлен имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/15.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в СО „Ментеше“,
гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна с площ от 575
кв.м, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № ***г. на нотариус Г.И.с район на действие района на
Варненския районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 213, с който на
основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ К.Р.К., ЕГН **********,
е признат за собственик на място с площ от 575 кв.м, пета категория, в
местността „Ментешето“, попадащао
в зона за земеделско ползване, находящо се в
землището на с. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна,
при граници: от две страни път, В.К.и Д.С., В ЧАСТТА до размер на 1/24 ид.ч. от посочения
имот, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №19759/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав, В
ЧАСТТА по предявените
от М.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.Р.К., ЕГН **********, и Д.Ж.К., ЕГН **********,***, пасивно
субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
23/24 ид.ч. от новообразуван имот № ***по Плана на новообразуваните имоти на СО „Ментеше“,
гр. Аксаково, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на Областен
управител на област Варна, целия с площ от 575 кв.м., при съседни имоти с № ***,
№ ***, № ***и № ***, който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № ******по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/15.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в СО „Ментеше“,
гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна с площ от 575
кв.м, като недопустимо, на основание чл.
130 ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН **********, и Д.Ж.К., ЕГН **********,***, да заплатят на М.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 38,29 лв. (тридесет и осем
лева и двадесет и девет стотинки) за сторените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на К.Р.К., ЕГН **********, и Д.Ж.К., ЕГН **********,***, сумата от 1106,88 лв. (хиляда сто и
шест лева и осемдесет иосем стотинки) за сторените по
делото разноски, съразмерно с прекратената част от производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е прекратено
частично производството по делото, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Варна с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: