Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1492

 

град Пловдив, 16.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на тридесети юни  през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1184 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

          Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от А.  М.  Ч., против Решение № 322 от 29.03.2021 г. постановено по Административно наказателно дело № 1170 по описа за 2021 година на Районен съд Пловдив, с което е потвърден  Електронен фиш серия К № 2018095 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А.  М.  Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

  Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - касаторът се представлява от адв. К., който поддържа жалбата, претендира разноски .

 Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото ответникът чрез юрк.Белова оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

Касационната инстанция споделя изложените съображения от ра­йонния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната преценка на събра­ния доказателствен материал и в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове.

  За да обоснове крайния си извод, състав на Районния Съд е приел,  че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение извършено на  15.04.2018 г. в 13:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 от касаторът, който управлявал собствения си лек автомобил „Волво С 70“ с рег. № *** със скорост на движение от 92 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на А.Ч. с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 95 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 92 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч.

  За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Ч.  бил издаден Електронен фиш серия К № 2018095, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева

  За да постанови своето решение съдът е кредитирал доказателствата по преписката, в това число приложен снимков материал към Клип № 6348, радар 581, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съдът е приел, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, както и  че са спазени  изискванията на чл. 10, ал. 1 от същата Наредба като надлежно е попълнен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система. Съдът е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство "TFR 1-M" № 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Съдът е приел, че техническото средство е от одобрен тип, което било видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът е приел, че техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което било видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

Настоящата инстанция намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно, а наведените с касационната жалба възражения за неоснователни.

По делото е представено  Удостоверение за одобрен тип средство за измерване  №10.02.4835, със срок на валидност 24.02.2020 година. Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат в Протокол от проверка № 1-33-18, приложен в преписката, като последващата проверка е от дата – 07.02.2018 г.  Протоколът касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR-1М, като в поле на протокола е вписан идентификационния номер на устройството – 581/12

Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗИ: "Одобряването на типа се извършва на етапа на производство или при внос на средства за измерване от неодобрен тип за допускане на средствата за измерване до проверка. ". Според Чл. 29а ал. 1 ЗИ – "(Нов – ДВ, бр. 72 от 2019 г.) Одобряването на типа на средствата за измерване включва: 4. издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. ". Съобрази се, че в чл. 30, ал. 1 и ал. 5 ЗЕ е посочено: "Срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години.; Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. ".

В случая е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване и срокът на валидност на удостоверението е до 24.02.2020 г. спрямо дата на издаване на удостоверението – 24.02.2010 г. по см. на цитираната норма, като действително намиращото се в употреба средство за измерване се счита от "одобрен тип". Факт е извършена последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол от дата – 07.02.2018 г.

За да се издаде ЕФ, е необходимо нарушението да е установено и заснето с техническо годно АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Техническото средство, с което е измерена скоростта на процесния автомобил, не е невалидно. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от Заповедта е една година. Видно от представения към преписката протокол за периодична проверка на TFR-1M, с идентификационен номер 581/12, на уреда е извършена последваща проверка на 07.02.2018 г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 07.02.2019 г. Като от тази последваща проверка е установено от заключението в протокола, че уредът съответства на изискванията, като това съответствие е установено както от проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Ето защо контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С оглед разпоредбата на Приложение № 48 към чл.84“б“, т.1 от  НАРЕДБАТА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, 4835 е номер в регистъра на одобрените за измерване в страната СИ /средства за измерване/. В тази насока са неоснователни възраженията с касационната жалба за погрешна идентификация по фабричен номер на техническото средство.

С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на на  15.04.2018 г. в 13:11 часа в гр. Пловдив е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

 С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство пред тази  съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                             

                                          Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 322 от 29.03.2021 г. постановено по Административно наказателно дело № 20215330201170 по описа за 2021 година на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А.  М.  Ч., с ЕГН ********** ***, сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: