РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206069 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производство е образувано въз основа на жалба от М. М. Б. от гр.С.,
ЕГН **********, чрез адв.К. У. против Наказателно постановление № 22-
1030-006219 от 29.08.2022г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна Полиция“ Пловдив с което на жалбоподателя на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.178Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания Глоба в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, с твърдение ме
същото е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и определящи го като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се
представят съображения по съществото на искането, както и се твърди не
извършване на нарушението.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адв.К. У. който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира
събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, в режим на
довеждане. В пледоарията си твърди за доказано наличието на здравословни
причини на пътник, които наложили на жалбоподателя като водач на МПС
движение в аварийната лента, което от своа страна изключвало правилото да
не се придвижва автомобилът в аварийната лента без причина. Претендират
се разноски.
1
Ответникът по жалбата сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход
на делото е представено писмено становище – молба с която се счита жалбата
на М. Б. за неоснователна. Прави се искане за потвърждаване на атакуваното
НП като правилно и законосъобрадно и се представят съображения по
същество на искането. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 01.08.2022г. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 46500 против жалбоподателя за това, че на 01.08.2022г.
в 18:00 часа в община Марица, на път София – София регион – Пазарджик –
Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас при следните
обстоятелства: На АМ Тракия, км.130 в посока към София, управлява лек
автомобил Порше Кайен с рег. номер **** собственост на Алианц Лизинг
България ЕАД с Булстат: *********, като: 1. При образувала се колона от
автомобили във връзка с извършващи се ремонтни дейности по пътното
платно, се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното
превозно средство и без здравословен с което виновно е нарушил чл.58, т.3,
пр.1 – на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без
повреда на пътното превозно средство и без здравословен проблем на водача
и пътниците в превозното средство от ЗДвП. Актът е съставен от свидетел Л.
Н. Н., в присъствието на жалбоподателя който е направил възражение
отразено в акта, като „имам възражение“. Актът е подписан от посочените в
него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта
е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО са
били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения
АУАН и нарушението посочено в него, като представил с него и медицинско
удостоверение. След като възраженията на жалбоподателя и медицинското
удостоверение не били приети като основателни, на основание констатациите
в акта е било издадено атакуваното НП ,в което по идентичен с акта начин е
описано нарушението по ЗДвП и е посочена нарушената правна норма.
Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на 27.09.2022г. чрез адв.У..
Поради несъгласие с посоченото в НП нарушение и наложените
административни наказания в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото
НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание Л. Н. Н. потвърди
авторството на съставения ауан, както и че на посочената в акта дата и място
е имало частични ремонтни дейности и задръстванията били големи. По
отношението на нарушението свидетелят заяви че е автомобилът без причина
се е движел в дясната аварийна лента, посока София, както и че е било
установено че шофьорът нямал здравословен проблем. Свидетелят посочи, че
2
в участъка където е бил съставен АУАН няма пътни възли и отклонения от
магистралата.
По искане на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел
М.А.Ц., която посочи че е била пътник в автомобила на жалбоподателя, и при
тръгване от гр.Варна изпитвала болка в корема и гадене, които при
пътуването се засилили. Свидетелката посочи, че здравословното и състояние
наложило на няколко пъти да спират край пътя, като при последното такова,
когато са били на магистралата, след тях се появил полицейски автомобил, с
включени светлини, при което жалбоподателя спрял. Свидетелката посочи, че
жалбоподателят обяснил ситуацията на полицейските служители, но те не го
изслушали. Поради силни болки и след консултация по телефона с познат,
били насочени към неговия личен лекар, която извършила преглед и
установила бъбречна криза, както и за дадени предписания за лечение.
Свидетелката посочи, че в колата е пътувала и сестрата на жалбоподателя, и
още едно момче, но което като факт въобще не заинтересувало полицейските
служители.
В съдебно заседание се представи от адв.У. копие на медицинско
удостоверение № 315/01.08.2022г. ( лист 13 от делото ) издадено от ИППМП
„Д-р М.Г.“ ЕООД гр.Белово.
Така изложените фактически положения, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно
и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на свидетелката
М.А.Ц., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съдът кредитира показанията на свидетел Л. Н. в частта им относно
променената организация на движението в участъка на АМ „Тракия“ посочен
в съставения АУАН поради ремонтни дейности, относно авторството на
съставения АУАН, както и относно посочения в АУАН свидетел тъй като
същите се потвърждават от другите приети по делото доказателства. Не
кредитира показанията на свидетел Н. в частта им за не наличие на
здравословен проблем на шофьора, който бил бързал да се прибира. По
делото безспорно се установи че в МПС управлявано от жалбоподателят е
имало и други лица, пътници, трима на брой, както и че един от тях –
свидетелката Ц. е имала здравословен проблем, но който е бил игнориран от
полицейските служители при проверката. В хода на делото се установи че
мястото на което е бил спрян жалбоподателят, а в последствие и съставен
АУАН няма никакви подходи и връзки с пътища входящи или изходящи от
АМ „Тракия“, и обективно това определя и заключение че дори да е бил
спазен реда посочен от свидетел Н. за търсене на медицинска помощ чрез
телефон 112, то такава помощ не е била могла да се осъществи своевременно
именно поради не наличие на достъп до това място.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът
кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие, които не се оспориха от жалбоподателя.
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните
правни изводи:
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено от Началник
сектор ПП на ОДМВР Пловдив който, съгласно Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 на министъра на вътрешните работи приета по делото, във връзка с
разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е в правомощия да издава НП при
установени административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен от
полицейски служител заемащ длъжността **** и съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
4
административно - наказателното производство по налагане на
административните санкции спрямо жалбоподателя Б.. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в седмодневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Какво в АУАН,
така и в НП съдът намира че правилно е посочено лицето което е нарушило
правилата за движение, МПС, както и мястото и времето на извършване на
нарушението, и които обстоятелства реално не се оспорват от страна на
жалбоподателят, но издаденото НП съдът счита че следва да бъде отменено
поради следните основания:
Посочената за нарушена разпоредба на чл.58, т.3 от ЗДвП урежда
забрана на водач на МПС при движение по автомагистрала да се движи, да
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС или при
здравословни проблеми на водача или на пътници в превозното средство.
Нормата предвижда две изключения от правилото при наличието на които
деянието не е нарушение. Така приобщените от АНО към административно
наказателната преписка доказателства формират обвинителна
доказателствена основа, обосноваваща ангажирането на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него административно нарушение по ЗДвП-
движение на управляваното от него МПС в лентата за принудително спиране
без повреда на ППС, без да има здравословни проблеми на водача или
пътниците, която обаче основа, предвид направеното от жалбоподателя
оспорване и ангажирани доказателства в посока на обстоятелства, които
обуславят необходимостта в момента на проверката автомобилът да се е
движел в лентата за принудително спиране, се формира на неправилно
формирана и възприета фактическа обстановка и съответно е довела до
погрешни констатации. От приетите по делото доказателства – показанията
на свидетелката Ц. и медицинско направление/искане се удостоверява че на
датата 01.08.2022г. при управлението на МПС от страна на жалбоподателя е
било налично едно от изключенията, предвидени в посочената за нарушена
разпоредба на закона - здравословен проблем на пътник в превозното
средство. Установи се безспорно, че поради проблем на пътя движението е
било ограничено и единствено възможно движение по лентата за
принудително спиране, по която соченият за нарушител водач на МПС се е
принудил да се движи, предвид наложителната, по здравословни причини,
необходимост от придвижване на пътник в автомобила до медицинско
заведение и потребност от често спиране във връзка със здравословното
състояние на пътуващ в МПС пътник.
Изхождайки от изложеното и като съобрази така установеното, съдът
намира, че така описаната фактическа обстановка е непълна и съответно
базираните на нея изводи на административно наказващия орган за
извършено административно нарушение са погрешни. Оформени са две
5
процесуални позиции – едната в подкрепа на констатациите по акта и НП, в
който смисъл са показанията на актосъставителя, които се припокриват и от
показанията на свидетелката М. Ц. относно мястото и времето на
нарушението. Другата - защитната теза на жалбоподателя - свидетелските
показания на пътничката – свидетелка и документа за преглед от ИППМП
„Д-р М.Г.“ ЕООД гр.Белово от същата дата, потвърждават изложената от нея
в показанията й обяснение за причината за това движение в аварийната лента
в нарушение на норма на ЗДвП, които доказателства се субсумират в
посочените в нормата хипотези, уреждащи изключение от правилото и
съответно изключват възможността да бъде ангажирана отговорността на
водача за това нарушение. Налице фактическа необоснованост и
недоказаност на това административнонаказателно обвинение спрямо
жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143,
ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя М. М. Б.
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 5 от
делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на
договора. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно
разпоредбите на ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, тъй като е проведени две заседания и събрани само гласни
доказателства. Правния спор е бил само върху фактите. Предвид на това,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения
минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита,
измененията в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минимален размер от 400 лв. Доколкото се
прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР - Пловдив да заплати направени от жалбоподателя в настоящото
производство разноски в размер на 400 лв. по съображенията, изложени по-
горе.
6
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-006219 от 29.08.2022г. на
Началник сектор в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“ Пловдив с
което на М. М. Б. от гр.С., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.178Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания Глоба
в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б. от гр.София, ЕГН
********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – разноски по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХІІ от Административно-процесуалиня кодекс пред Административен
съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7