№ 721
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110215731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-021399 от
21.10.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл.179, ал. 2 вр с чл. 179, ал. 1 , т. 5 пр. 4 от
ЗДвП, на Д. М. П. ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на
200/ двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал П., който го обжалва
като незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с фактическите констатации
по АУАН и НП. Сочи, че вече се е бил престроил в лентата вляво, доколкото
е имало паркиран автомобил в неговата лента – дясната и като спрял на
пешеходната пътека, бил ударен отзад от друг автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Същият излага твърдения, че другият автомобил го е ударил след
извършената от него маневра.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представя писмени бележки, претендира и юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 02.10.2021 г. около 15:30 часа в гр. София на ул.Атанас Дуков, Д.П.
управлявал лек автомобил„ФОРД ФОКУС с per № ***, движейки се в посока
с посока на движение от ул. Люба Величкова към бул. Н. Й. Вапцаров.
Поради наличие на препятствие в заетата от водача пътна лента – спрял
автомобил пред пешеходната пътека срещу Аджибадем Сити Клиник,
предприел маневра, като от дясната лента преминал в лява такава. В същото
време по ул.Атанас Дуков се движил лек автомобил марка Ауди с рег.номер
**** управляван от свидетеля С.Т., който се движил в лява лента. При
преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил в лява лента
същият не пропуснал движещия се в тази лента лек автомобил, управляван от
Т., така настъпило ПТП между двата автомобила. След подаден сигнал до
органите на реда, на мястото пристигнали полицейски служители, които
установили настъпилото ПТП, провели разговор с двамата водачи, помолили
ги да попълнят декларации и решили, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, тъй като непропускайки движещия се в
съседната лента лек автомобил и реализирайки ПТП с него, е нарушил чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП.
На същият бил съставен АУАН GA489931/ 02.10.2021г, който му бил
връчен срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 21-4332-021399
от 21.10.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл.179, ал. 2 вр с чл. 179, ал. 1 , т. 5 пр. 4 от
ЗДвП, на Д. М. П. ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на
200/ двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Л.А. С.Т. Н.Ж. и Р.И.
(частично), както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л.А. С.Т., Н.Ж., тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия помежду си и са логични и ясни. От така
2
депозираните показания на участника в ПТП – свидетеля Т. и от тези на
пътника в неговия автомобил - Ж. се установява, че ПТП е реализирано
именно в момента на извършване на маневрата, като жалбоподателят му е
отнел предимството без да съобрази, че автомобилът на Т. се е намирал
прекалено близо в лявата лента, в която той е навлезнал. Логично и щетите по
двата автомобила свидетелите Т., Ж. и Иванчева описват като получени в
неговата предна дясна част и съответно в задната лява част на автомобила на
жалбоподателя, което именно отговаря на реализирано на ПТП по време на
извършване, но все още неприключила маневра за престрояване в лявата
лента от дясната. От показанията на свидетелите Ж. и Т. се установява
точният механизъм на ПТП и съответно, че поради наличието на спрял
автомобил пред пешеходната пътека в дясната лента жалбоподателят е
направил рязка маневра – отклонение вляво без да се убеди, че лявата лента
за движение не е заета. За да даде вяра на показанията на Ж. и Т. съдът
съобрази, че щетите по двата автомобила – в дясно отзад на автомобила на Т.
и ляво отзад на автомобила на жалбоподателя отговарят на сведенията дадени
именно от тези двама свидетели, а именно че автомобилът на П. е навлязъл в
лявата лента частично и все още не е бил завършил маневрата. В противен
случай логично щетите биха били по средата равномерно, а не встрани.
Щетите по автомобилите се установяват и от приложените снимки от ОПП
СДВР. Поради тези съображения съдът намира показанията на тези двама
свидетели за правдоподобни, още повече, че в това производство същите не
са заинтересовани от изхода на делото.
Показанията на свидетеля А. не допринасят съществено за изясняване на
фактическата обстановка, доколкото същият не възстанови спомен за
инцидента, а само потвърди, че е изготвил АУАН и се придържа към него.
Относно щетите по автомобила, следва да се има предвид, че и самата
свидетелка Иванчева ясно посочва и си спомня къде са били увредени двата
автомобила, което напълно се припокрива със съобщеното от свидетелите Т.
и Ж.. Ето защо съдът намира за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя,
че ПТП не е било реализирано по посочения в АУАН начин, а той вече е бил
завършила маневрата си и автомобилът го е ударил с отзад, когато той вече се
е намирал напълно в лявата лента и при завършена маневра за престрояване.
Категорично такава хипотеза се оборва от събраните по делото гласни
3
доказателствени средства. Съдът не дава вяра на съобщеното от свидетелката
Иванчева, доколкото изнесеният от нея механизъм, че маневрата е била
завършена, противоречи на свидетелските показания, кредитирани от съда,
съответно са в несъответствие с обективните находки на уврежданията по
двата автомобила, които са странично и кореспондират на механизъм,
изключващ възможността двата автомобила да са се намирали точно един зад
друг и съответно маневрата да е била завършена. Съдът съобрази и
евентуалната заинтересованост на свидетелката с оглед обстоятелството, че е
интимна партньорка на жалбоподателя и с показанията си е възможно да цели
облекчаване на процесуалното му положение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. АУАН е подписан от нарушителя.
Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато нито съществено
нарушение на процесуалните правила, нито нарушение на материалния закон,
което да е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента“. Съдът намира, че с процесната маневра, навлизайки в съседната
лента за движение, и непропускайки лекия автомобил „АУДИ”, който се е
движил в лявата лента, П. е нарушил тази разпоредба на ЗДвП. Той е бил
длъжен при навлизането в лявата лента на пътното платно да се убеди, че
това му действие е безопасно и е следвало да пропусне движещия се
автомобил, управляван от Т.. Той обаче не е сторил това и по
непредпазливост предизвикал ПТП.
4
Жалбоподателят е следвало така да преценява действията и маневрите,
които предприема, че да осигури безопасното преминаване на автомобилите,
които се движат в лентата вляво.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - той не е предвиждал общественоопасните последици,
които могат да настъпят от деянието му, но е могъл и е била длъжен да
предвиди настъпването на същите.
Предвиденото наказание в този случай законът е постановил в нормата
на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и то е „глоба” в размер на двеста
лева. Съдът намира, че наказанието е с точно фиксиран в закона размер и той
не може да бъде редуциран.
Процесното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с
нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения,
които тази норма регулира. Ето защо, съдът намира, че няма основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При тези мотиви, този съдебен състав намира, че НП следва да се
потвърди като правилно и почиващо на закона.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно правилата за неговото
определяне съдът намира, че следва да се присъди минимално такова в
размер на 80 лева.
Сумата от 50,01 лева – разноски за явяването на свидетеля А., платени от
бюджета на съда, следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-021399
от 21.10.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл.179, ал. 2 вр с чл. 179, ал. 1 , т. 5 пр. 4 от
ЗДвП, на Д. М. П. ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200/ двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2
от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА Д. М. П. ЕГН ********** да заплати по сметка на ОПП СДВР
сумата от 80 лева – юрисконсултско възанграждение.
ОСЪЖДА Д. М. П. ЕГН ********** да заплати по сметка на Висшия
съдебен съвет сумата от 50,01 лева – разноски пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6