Решение по КНАХД №1580/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 542/15.07.2025 г., постановено по АНД № 2131/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 824075-[рег. номер]/17.04.2025 г., издадено от касатора, с което на „Фрутела АМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя А. М. Х., за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни доводи, че не е налице приетото от съда бездействие, доколкото са извършени две посещения на адреса на нарушителя в работно време, при които последният не е открит. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба (наименуван становище), с който оспорва жалбата като неоснователна. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - „Фрутела АМ“ ЕООД, не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Ответникът по касация е санкциониран за това, че в качеството си на задължено лице, регистрирано по ЗДДС на 27.12.2019 г., не е подало в срок до 14.02.2025 г. справка- декларация, включително и на оптичен носител, за данъчен период м. януари 2023 г., съгласно предвидения в разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, тъй като наказателното постановление е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Обосновал е извод, че административнонаказателното производство не е било спряно законосъобразно, тъй като не се установява да е било извършено изискващото се щателно издирване, с оглед на което е отменил наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер] от 27.03.2023 г. На 28.04.2023 г. е съставено от актосъставителя "отбелязване" за спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, по съображения, че нарушителят не може да бъде намерен, след щателно издирване, а на 24.01.2025 г. производството е възобновено. Наказателното постановление е издадено на 17.04.2025 г.

Спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е допустимо, след щателно издирване на нарушителя. В разглеждания случай до търговското дружество са изпратени две покани с изх. № 242-6 от 21.02.2023 г. и № [рег. номер], [рег. номер] от 27.03.2023 г. за явяване на управителя или негов представител в ТД на НАП за връчване на актове за установяване на административно нарушение (неконкретизирани). Поканите са върнати на подателя от пощенския оператор с отбелязване "непознат".

От приложените по делото протоколи № [рег. номер] от 21.04.2023 г. и № [рег. номер] от 28.04.2023 г. се установява, че в рамките на седем дни са извършени две посещения на адреса на нарушителя, при които не е открит "представляващият дружеството или негов представител" за връчване на акта за установяване на административно нарушение. Тези данни сочат само временно отсъствие от адреса за призоваване и не обосновават необходимост от провеждане на щателно издирване, но дори да се приеме, че такава е налице, то в случая издирване изобщо не е проведено. По делото няма данни за извършени други процесуални действия, с оглед осигуряване участието на нарушителя в административнонаказателното производство, преди извършване на отбелязването за неговото спиране. Напротив, още в деня на второто посещение на адреса - 28.04.2023 г., е съставено отбелязването за спиране на производството. Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР. Също така, въпреки, че в хода на производството с дружеството е осъществявана комуникация и по електронен път, като на посочения за връзка имейл адрес е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, не става ясно защо не са предприети действия за връчване на покана за получаване на акта и по този начин. Ето защо съдът приема, че административнонаказателното производство е спряно незаконосъобразно, а наказателното постановление е издадено след изтичане на законоустановения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, въпреки наличието на предпоставки за прекратяване на производството.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 542/15.07.2025 г., постановено по АНД № 2131/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.