Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066
Гр.Бяла, 29.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
П. Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 429 по описа за 2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
Предявен е
иск с правно чл.410 от ЗК вр.чл.30, ал.1 от ЗП.
Ищецът моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, представлявано от Г. Т., със седалище гр.С. и
адрес за призоваване чрез Поделение ОПУ Р. в гр.Р., ул.”О.П.“ № *** да заплати
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.С., ЕИК ***, представлявано от
изп.директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., сумата от 301,82 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на товарен автомобил “Дачия” с рег.№ **** при ПТП на
08.03.2019г., по време на движението си по републикански път III-202,
преминаващ през с.К., ведно със законната лихва върху претендираната главница
от датата на предявяване на настоящия иск и до нейното окончателно изплащане.
Претендира
и разноските по делото.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуален
представител на ответника, с който оспорва иска по допустимост и основание.
По делото са призовани в качеството на трети
лица помагачи на ответната страна – Община Д.м. и „В и К“ гр.Р., които представят отговори на
исковата молба.
Съдът, като прецени всички събрани
по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от
правна страна изведе следното:
Искът е допустим, подаден от страна, която има правен
интерес от предявяване на иска и разгледан по същество основателен.
Нормата на
чл.410, ал.1 от КЗ предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата или възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, или
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД. В случая правото на
застрахования, което застрахователят упражнява посредством предявяването на
тази регресна претенция, е за обезщетение за имуществени вреди по чл.49 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия или бездействия, тя е
безвиновна по своя характер.
Съгласно чл.30 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища.
Съдът намира, че
описаната в исковата молба „шахта с решетка„ не е елемент на канализационна
система, която да е предоставена за стопанисване и управление на Асоциацията по
В и К на посочената територия. Предназначението на съоражението е да отводнява
уличната мрежа, част от път III-202 в
с.К. и обуславя характеризирането на процесната „шахта с решетка“ като „пътно
съоръжение“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗП - противно на твърденията в
отговора на исковата молба. Това обуславя и основателността на предявеният иск.
Съгласно цитираната точка в отговора на исковата молба, пътни съоръжения са водоотвеждащи
устройства, каквото по своя характер е процесното. Признание от ответника на
неизгоден за него факт е и твърдението, че с оглед нормата на чл.30, ал.4 от ЗП
поддържането на подземните съоръжения и канализационни мрежи по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община. С оглед нормата на чл.30, ал.5 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по
текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души,
каквото е и с.К., обл.Р. Зимното поддържане на пътя, включително сигнализиране
на препятствия по него, съобразено с времето на произшествието 08.03.2019г. в
конкретния случай е на АПИ, а не на Община Д.м. Неоснователни и в противоречие
с цитираните норми /§7, т.7 ДР на ЗМСМА/ са твърденията в отговора на и.м. на
АПИ и фактическото положение, че Община Д.м. е собственик на канализационна
система обслужваща само нейната територия. Такава канализационна система не
съществува, поради което и Община Д.м не може да бъде собственик на
несъществуващ актив. Съдът намира за неоснователни и доводите, че съгласно чл.5, ал.3 от Наредба
№ 4/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на СВО /сградно
водопроводно отклонение/ и СКО /сградно канализационно отклонение/ са част от
канализационната мрежа /каквато не съществува/, която пък била част от
канализационната система/ каквато също не съществува на територията на
Общината/. Освен това следва да бъде съобразена нормата на чл.5, ал.1
/предхождаща ал.3/, че „при проектиране на водопроводни и канализационни
инсталации в сгради“, или цитираната
норма касае задължения свързани с канализационна система в сграда, но не и
такава имаща отношение към отводняването на пътно платно. Съгласно чл.25, ал.1
от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационни системи,
канализационното отклонение е частта от уличния канал или колектор до
ревизионната шахта. От доказателствата приети по делото е видно, че не се касае
до елемент на канализационно отклонение.
С оглед
приетото до тук съдът намира предявения иск за изцяло основателен.
Съоръжението, което е предизвикало ПТП се намира на пътното платно, част от републиканската
пътна мрежа. Въпросното съоръжение “шахта“ е с предназначение да отводнява
уличната мрежа, част от републикански път III-202 в с.Кацелово. Съгласно чл.48,
ал.1, т.1, б. „б“ от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, организирането
на дейностите по поддържането на пътищата са задължение на Агенция пътна
инфраструктура за платното за движение на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души.
Въпросното съоръжение, причинило ПТП-то се намира на републиканския път, което
безспорно бе доказано и от писмените доказателства приети по делото и СТЕ.
Зимното поддържане на пътя, включително сигнализиране на препятствия по него, е
задължение на АПИ, а не на Община Д.м. Дори да се приеме, че съоръжението се
намира на кръстовището между републиканския път и ул.„Р.“ в с.К., задължението
за поддържането му е основно вменено на Агенция пътна инфраструктура, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата, поддържането на пътните връзки е задължение на собственика на
основното направление. Основното направление е републикански път III-202 и негов собственик е Агенция пътна инфраструктура.
Предвид изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от правния спор и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на извършените от
ищеца деловодни разноски.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК – на третото
лице-помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноски, които е
причинило със своите процесуални действия.
Досежно исканите разноски от третото лице-помагач Община Д.м. искането за присъждане на съдебно-деловодни
разноски следва да се отхвърли.
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
ЕИК ****, представлявано от Г.Т., със седалище гр.С. и адрес за призоваване
чрез Поделение ОПУ Русе в гр.Р., ул.”О.П.“ № *** да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.С., ЕИК ****, представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г.,
сумата от 301,82 лв. /триста и един лева и осемдесет и две ст./, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно
причинени имуществени вреди на товарен автомобил “Дачия” с рег.№ *** при ПТП на
08.03.2019г., по време на движението си по републикански път III-202,
преминаващ през с.К., ведно със законната лихва върху претендиралата главница
от датата на предявяване на настоящия иск - 15.07.2020г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ****, представлявано от Г.Т., със седалище гр.С. и
адрес за призоваване чрез Поделение ОПУ Р. в гр.Р., ул.”О.П.“ № ***, да заплати
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.С., ЕИК ****, представлявано от изп.директори
Н.Ч. и И.Г., сумата от 605,00 лв. /шестстотин и пет лева/ - разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника -
Община Д.м., обл.Р., бул.“Б.“ № ***, ЕИК ****, представлявана от Б.Б. – Кмет и „В
и К“ гр.Р., ул.“Д.“ № **, ЕИК ****, представлявано от С.С.– Управител.
ОТХВЪЛРЛЯ искането на Община Д.м., обл.Р. против „АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ***, представлявано от Г.Т., със седалище гр.С. и адрес за
призоваване чрез Поделение ОПУ Р. в гр.Р., ул.”О.П.“ № ***, за присъждане
на съдебно-деловодни разноски в размер
на 200,00 лв. /двеста лева/, като неоснователно.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/