№ 18244
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110117202 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ЗАД Д.Ж.З.“ АД да
заплати „Д.З.“ АД сумата от 1293.16 лева, представляваща регресно суброгационно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева) по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. ............... вследствие на ПТП от 03.02.2023г., настъпило в гр. София, до ................... в
резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с
.................., чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на
сключен със „ЗАД Д.Ж.З.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 25.03.2024г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 03.02.2023г., в гр. София, ................... в близост до ул.
„Самодивско изворче“ спрелият за престой и застрахован от него по силата на договор за
имуществено застраховане „Каско“ на МПС лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. ...............
бил ударен от лек автомобил „Пежо 206“ с .................., за което отговорен бил водачът на
последния, чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му качество била застрахована
от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В резултат от ПТП по лек автомобил „Тойота Ярис“ били причинени
увреждания на обща стойност 1278.16 лева, която сума ищецът заплатил в полза на
правоимащото по застраховката лице, а ответникът в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца
заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му в размер на 15.00 лева,
което отказал да стори. Поради това в настоящия процес ищецът претендира регресното си
суброгационно вземане, законна лихва, както и разноски за производството.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки изложения в исковата молба
механизъм на ПТП, доказаността на същия въз основа на представените с нея доказателства,
вредоносният резултат, чиято обезвреда се претендира, да е резултат от виновно
1
противоправно поведение на водача на автомобила, гражданската отговорност на
автомобилистите на който е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП,
както и наличието на причинна връзка между ПТП и вредите, чиято обезвреда се
претендира. Поддържа в тази връзка, че отговорен за настъпване на ПТП е единствено
водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, който нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
съгласно който водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
В условията на евентуалност това поведение на водача на сочения за увреден лек автомобил
се сочи като съпричинило вредоносния резултат и поради това обуславящо редуциране на
отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател. В условията на евентуалност
спрямо доводите, касаещи механизма на ПТП, искът се оспорва и по размер с довод, че
размерът на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е прекомерно завишен.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на сочения за увреден лек автомобил е имало сключен договор
за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с .................. е била обезпечена по силата на сключен
с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 1278.16 лева, както и че е сторил и
разноски за определянето му в размер на 15.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства: застрахователна полица № ...................г. за застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на сочения за увреден лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
..............., справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд
електронен регистър за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „Пежо 206“ с .................., чиято презумптивна
доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в
настоящия процес, а напротив- потвърждава се въз основа на представената застрахователна
полица № .............., фактура № **********/09.03.2023г. за стойността на ремонта на лек
автомобил „Тойота Ярис“, издадена от дружеството, на което същият е възложен, както и
2
платежно нареждане от 20.09.2023г. за извършено от ищеца в полза на това дружество
плащане на сумата по фактурата с посочване на номера на образуваната при ищеца
застрахователна преписка, както и на регистрационния номер на увредения лек автомобил.
Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен
констативен протокол процесният пътен инцидент настъпил в гр. София, ж. к. „Красна
поляна“, ................ в близост до бл. 87 между намиращия се в покой към този момент лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. ............... и движещия се лек автомобил „Пежо 206“ с
.................., като в този смисъл е и изявлението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ в
попълнената от него на 06.02.2023г.- няколко дни след ПТП, за целите на образуване на
застрахователна преписка във връзка с процесния инцидент анкетна карта.
Съгласно приобщените в хода на съдебното дирене в настоящото производство
показания на този водач- свидетеля П. Д., при процесния пътен инцидент същият управлявал
служебен автомобил „Тойота Ярис“, като ПТП настъпило в гр. София, кв. „Красна поляна“,
на паркинг в близост до офиса на свидетеля, в частност на алея без име, която служела за
влизане към и за излизане от този паркинг. Свидетелят разказва, че непосредствено преди
ПТП излизал с управлявания от него автомобил от паркинга, като се движел по въпросната
алея, отправяйки се към улицата, чието име си спомня да е „.................... Почти бил излязъл
от паркинга, когато срещу него дошло друго МПС- лек автомобил с марка „Пежо“, за който
изяснява, че бил управляван от другия свидетел по делото, когото свидетелят Д. видял пред
съдебната зала преди разпита си. Лек автомобил „Пежо“ навлизал по алеята към паркинга,
извършвайки десен завой от улицата, като водачът на автомобила не гледал към лек
автомобил „Тойота Ярис“, а настрани, като към този момент двата автомобила вече се
намирали почти един срещу друг. Поради това свидетелят спрял, отклонявайки се леко
вдясно в опит да предотврати удара между двете МПС, но такъв настъпил, като уточнява, че
това се случило, след като автомобилът му вече бил в спряло състояние. Изяснява, че алеята
била тясна, по нея, освен това, имало успоредно паркирани автомобили, поради което
останалото свободно за преминаване пространство било много тясно. След ПТП водачът на
другия автомобил му се извинил, заявявайки, че се бил загледал вляво.
Свидетелят И. Х., от своя страна, заявява, че си спомня за ПТП, в което участвал през
2023г. в качеството си на водач на лек автомобил „Пежо 206“, чийто регистрационен номер
не помни. Движел се с автомобила по еднопосочна улица в гр. София, ..............“, като
предприел завой надясно, за да навлезе в паркинга на бл. 87, влизането и излизането към и
от който се извършвало от едно и също място. Твърди, че навлизайки в паркинга, гледал в
дясното огледало, за да може да се размине с паркираните встрани по улицата автомобили,
като в този момент от паркинга излизал друг автомобил- „Тойота Ярис“, при което между
двата автомобила настъпил челен удар. Изяснява, че в района на ПТП автомобилите
паркирали навсякъде- по улицата, в зелените площи, в района на самия вход на паркинга,
който представлявал леко възвишение, поради което за да навлезе в паркинга, свидетелят
трябвало да заобикаля паркираните в неговата зона за движение, от неговата страна
автомобили. Заявява, че доколкото към момента на удара гледал в дясното огледало на
МПС, нямал възможност да направи опит да предотврати удара.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените
показания на свидетелите за правдоподобни и поради това- годни да послужат при
формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора
обстоятелства с правно значение, доколкото същите са последователни, житейски логични,
вътрешно, а и взаимно непротиворечиви, а и доколкото намират опора в приобщените по
делото писмени доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП и попълнена от
свидетеля Д. анкетна карта.
Така, въз основа на възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за
безспорно установено, че на сочените в исковата молба дата и място е настъпил пътен
3
инцидент между лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. ..............., управляван от П. Д., който
към момента на удара се намирал в спряло състояние на алеята, водеща към изхода на
паркинга на бл. 87 в .............. в гр. София, и лек автомобил „Пежо 206“ с ..................,
управляван от И. Х., който навлизал от улицата по тази алея в посока към същия паркинг,
заобикаляйки паркирани от дясната му страна други автомобили. При така възприетата
фактическа обстановка, която, както бе изяснено, се установява по идентичен начин от
цялата приобщена доказателствена съвкупност и чиято правдоподобност от техническа
гледна точка се потвърждава от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, следва да се приеме, че единствена причина за настъпване на процесния пътен
инцидент е поведението на водача на лек автомобил „Пежо 206“. Това е така, тъй като към
момента на удара същият е навлизал в крайпътна територия- паркинга на бл. 87 в ..............,
като заобикаляйки паркираните в неговата лента за движение превозни средства, не е
наблюдавал в цялост пътната обстановка, в частност движението и наличието на друг
автомобил по алеята, към която е навлизал, с което е действал в нарушение на правно
дължимото, в частност на нормите на чл. 44, ал. 2 и чл. 46 ЗДвП. Така, съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП ако разминаването на насрещно движещите се пътни
превозни средства не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или
стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали
скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. А
съгласно нормата на чл. 46 от ЗДвП когато широчината на пътя не позволява разминаване
между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност,
водачът на превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на
разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост.
Действително, от показанията на свидетелите се установява, че в случая на мястото на
пътния инцидент е имало паркирани автомобили навсякъде, вкл. и в лентата за движение на
лек автомобил „Тойота Ярис“. Доколкото, обаче, водачът на последния е предприел спиране
в опит да обезпечи разминаването на двата насрещно движещи се автомобила по алеята от и
към паркинга, следва да се приеме, че същият е предприел поведение, съответно на
изискуемото с оглед конкретната пътна обстановка и цитираните правила на чл. 44, ал. 2 и
чл. 46 ЗДвП- нещо, което, както бе изяснено, водачът на лек автомобил „Пежо 206“ не е
сторил, доколкото, както сам заявява, е гледал единствено встрани спрямо посоката си на
движение.
Наред с горното, следва да се изясни, че в случая не се установява при настъпване на
пътния инцидент водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ вече да е излизал на улицата от
крайпътната територия, макар да се е бил насочил натам, респ. да е навлизал на пътя, по
който се е движил лек автомобил „Пежо 206“- твърдение, с което ответникът в отговора на
исковата молба обосновава възражението си за изключителен, евентуално частичен принос
на водача на увредения лек автомобил за настъпване на ПТП. Напротив, както бе изяснено, в
случая се установява, че към момента на удара лек автомобил „Пежо 206“ е навлизал в
крайпътната територия, в която все още се е намирал лек автомобил „Тойата Ярис“, поради
което не би могло да се възприеме, че водачът на последния е действал в нарушение на
нормата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, изискваща водачът на пътно превозно средство, излизащо на
път от крайпътна територия, да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които
се движат по този път.
Ето защо и при липсата на доказателства, които да установяват пълно и главно
твърденията от името на ответника, с които е обоснован доводът за изключителен,
евентуално частичен принос на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ за настъпване на
ПТП, следва да се приеме, че единствена причина за процесния пътен инцидент е
установеното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 206“.
4
Последното, от своя страна, обуславя ангажиране на неговата имуществена отговорност,
респ. на гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя, обезпечил
деликтната му отговорност, за обезщетяване на причинените от ПТП вредоносни
последици.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек автомобил „Тойота
Ярис“ се установяват от данните в съставения непосредствено след ПТП от двамата водачи
двустранен констативен протокол, както и в протокола за извършен от ищеца оглед на МПС,
ведно с изготвен снимков материал към него, като съгласно неоспореното и в тази му част
заключение на съдебно- автотехническата експертиза от техническа гледна точка посочените
в описа вреди се намират в пряка причинно- следствена връзка с възприетия механизъм на
ПТП, поради което следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че
същите са резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на
обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската
(деликтната) му отговорност.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззивната инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно които
стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в
случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със
срок на експлоатация до три години.
Изрично в писменото си заключение експертът е отбелязал, че към датата на ПТП лек
автомобил „Мерцедес“ е бил в експлоатация 1 година 5 месеца и 23 дни от датата на
първоначалната регистрация, както и че сервизът, в който е извършен ремонтът му след
инцидента, е официален за марката. С оглед на това следва да се приеме, че в случая са
осъществени разяснените предпоставки за обезщетяване на собственика, респ. ползвателя на
увреденото имущество, като за действителна стойност на вредата се приеме тази по
издадената от официалния фирмен сервиз фактура.
Така, при отчитане на конкретните увреждания по МПС, които се намират в причинна
връзка с ПТП, както и на цените на авточастите и труда по представената фактура, следва да
се приеме, че размерът на застрахователното обезщетение за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието отпреди инцидента възлиза на сумата от 1278.16 лева, в какъвто
смисъл са и доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
техническата и оценителна експертиза.
С оглед на това и при липсата на спор между страните относно действителното
извършване и размера на разходите за определяне на застрахователното обезщетение, чиято
стойност се явява обоснована и с оглед разясненията на вещото лице по този въпрос в
5
писменото му заключение, регресното вземане на ищеца възлиза на сумата от общо 1293.16
лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло
уважен, а като законна последица от това върху тази сума следва да бъде присъдена
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 436.73 лева, включваща заплатени държавна такса и депозити за възнаграждения
на вещото лице и на разпитания по искане на страната свидетел, както и определеното от
съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ „ЗАД Д.Ж.З.“ АД, .............. да
заплати „Д.З.“ АД, ЕИК ............... сумата от 1293.16 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева) по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. ............... вследствие на ПТП от 03.02.2023г., настъпило в гр.
София, до ................... в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с .................., чиято деликтна отговорност в това му качеството била
застрахована по силата на сключен със „ЗАД Д.Ж.З.“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.03.2024г., до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 436.73
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6