№ 4143
гр. Варна, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502226 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“19, против Разпореждане № 30261/23.08.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 11373/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Ф. В. с
ЛНЧ *********.
Жалбоподателят обосновава международната подведомственост на
българския съд със съображения, че длъжникът има статут на постоянно
пребиваващ до 27.01.2030г. и е регистриран в ГРАО с ЕГН и постоянен адрес
в България. Счита, че ако съдът е бил затруднен да потвърди наличието на
постоянен адрес на длъжника в страната, то е следвало да остави заявлението
без движение и да поиска съответните доказателства.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
1
Производството по гр.д. № 11373/2022 г. по описа на ВРС, е образувано
по заявление на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Ф. В. с ЛНЧ
********** за сумите, както следва: 44242.88 лева, главница по договор за
кредит за текущо потребление от 20.08.2020г., отчитан по кредитна сметка
11/27316324; 2670.69 лева, договорна лихва за периода 03.11.2020г. –
07.02.2022г.; 298.26 лева, лихвена надбавка за забава за периода 03.11.2020г.
– 07.02.2022г.; 2396.49 лева, законна лихва за периода 08.02.2022г. –
22.08.2022г. и 120 лева, дължими разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2022г., до изплащане на
вземането.
В обстоятелствената част на заявлението липсват фактически твърдения
с изключение на изявлението, че предсрочната изискуемост е настъпила на
основание чл.18.2. от ОУ, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Подаденото заявление е отхвърлено изцяло на основание чл.411, ал.2, т.
4 и 5 от ГПК поради липса на регистриран постоянен и настоящ адрес на
длъжника в Република България, респективно на обичайно местопребиваване
на територията на страната.
Към частната жалба са представени преписи от Удостоверение за
постоянно пребиваване на Ф. В., издадено на 26.02.2020г. с валидност до
27.01.2030г., видно от което същият е роден на 08.09.1998г., гражданин е на
Австрия и регистрираният му адрес в България е гр.Варна, ул.”Алеко
Константинов” 23, ет.9, ап.26.
Представена е справка от НБД „Население” за адресна регистрация на
Ф. Асенов В., с ЕГН **********, дата на раждане 08.09.1998г.,
месторождение – Австрия, постоянен адрес: гр.В., ул.”Г. Б.”*, ет.*, ап.* и
настоящ адрес – Австрия, считано от 30.11.2000г.
От служебно изготвената във въззивната инстанция справка от НБД
„Население” за гражданското състояние на Ф. Асенов В., с ЕГН **********,
се установява, че същият има издаден акт за раждане 1506/24.11.1998г. от
Община Варна, но е освободен от българско гражданство. По отношение на
останалите идентифициращи белези е налице съвпадение с предходно
цитираната справка от НБД.
От разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 и т. 5 ГПК следва, че предпоставка
2
за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или
фактическа връзка с територията на Република България: при физическите
лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при
юридическите лица - седалище или място на дейност. Постоянен адрес по
смисъла на чл.411, ал.2, т.3 ГПК могат да имат както местните лица, така и
чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци (чл.31,
ал.2, т. 2 от ЗГР). Останалите чужденци, които пребивават на територията на
страната (временно или постоянно), но нямат издадено разрешение, не биха
могли да имат постоянен адрес в Република България (по аргумент от пар.1,
т.3 от АЗБЛД). Това обаче не означава, че същите не могат да имат обичайно
местопребиваване в България. Съгласно чл.48, ал.7 от КМЧП "Под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки". Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т.4 на
чл.411, ал.2 от ГПК връзка с територията на страната, за да е допустимо
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника – физическо лице по
териториален признак.
Заповедният съдът не следи служебно за наличието на предпоставката
по чл.411, ал.2, т. 5 от ГПК (аргумент от чл.411, ал.1 от ГПК - съдът извършва
проверка единствено на местната подсъдност). Налице е и задължителна
съдебна практика по въпроса - ТР № 4/2013 г. - т. 3б (мотиви) "Макар и да са
уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта,
обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.3 и т. 4 от ГПК по естеството си не
подлежат на проверка преди връчване на вече издадената заповед".
В разглеждания случай длъжникът има регистриран постоянен адрес на
територията на страната, поради което не е налице основанието по чл.411,
ал.2, т.4 от ГПК. Липсват конкретни и достоверни данни същият да е с
обичайно местопребиваване в чужбина. Статутът му на постоянно
пребиваващ на територията на Република България, прави възможно именно
3
това да е държавата на местоживеенето му, независимо от регистрирания в
чужбина настоящ адрес. Наличието на обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България може да бъде установено
едва след издаването на заповедта - при нейното връчване. В случай, че се
установи, че длъжникът няма местоживеене на територията на страната,
защитата му следва да се осъществи по реда на чл.423 от ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че пречки по чл.411, ал.2, т.4 и т. 5
ГПК за издаване на заповед за изпълнение не са налице.
Независимо от горното подаденото заявление се явява неоснователно,
тъй като не съответства на изискванията на чл.411, ал.2, т. 1, вр. чл.410, ал.2
от ГПК и чл.418, ал.3 от ГПК.
Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК
заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба. В заявлението претенцията следва да е недвусмислено конкретизирана
по основание и размер. Заявителят следва да посочи всички обстоятелства,
касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване,
съществуване и изискуемост. Целта на производството не е установяване на
самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, поради което
изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за
защитата на длъжника, който въз основа на конкретно изложените в
заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането.
В случая в заявлението липсват твърдения за същественото съдържание
на сключения договор и на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка.
Посочен е единствено размерът на вземанията, но не и начинът на
формирането му. Не е посочено в какъв процент и върху каква главница са
начислявани акцесорните вземания за възнаградителна лихва и неустойка.
Липсва каквато и да било конкретика в какво се изразяват разходите за
изискуем кредит – дали се претендират като такса по договора или като
реално сторени разноски. По отношение на предсрочната изискуемост е
посочено единствено цифровото изражение на клаузата от ОУ, без да е
възпроизведено съдържанието й и без да е обосновано настъпването на всяка
от предпоставките. Отсъстват твърдения забавата на кои вноски са дали
основание за пристъпване към предсрочна изискуемост. Не е уточнено кога и
по какъв начин е връчено уведомлението на длъжника, респективно от коя
4
дата, кредитът се счита за предсрочно изискуем. При отсъствие на
фактически твърдения по всички съществени компоненти на договорното
правоотношение се възпрепятства извършването на дължимата служебна
проверка за неравноправност на договора или отделни негови части,
респективно за съответствието им със закона и добрите нрави.
На следващо място съдът намира, че по делото не се доказва надлежно
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Предвидената в чл.47
от ГПК поредност на процесуалните действия във връзка с фингираното
връчване на книжа изисква съобщенията да бъдат изпращани първо по
посочения от страните адрес, след това по настоящ адрес, на следващо място
по постоянен адрес и накрая по месторабота/място на осъществяване на
стопанска дейност. Изчерпването на всички посочени в закона адреси е
условие за редовност на връчването. Правният извод на частния съдебен
изпълнител за редовност на връчването не обвързва съда, който извършва
самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК.
В случая липсват данни за извършена от ЧСИ проверка за регистрирани
трудови договори или търговски дружества с участие на длъжника. В
съставения констативен протокол от 16.02.2022г. от ЧСИ Н.Георгиев е
посочено единствено, че няма предоставена от възложителя информация,
адресатът към момента на връчване на уведомлението да се намира в трудови
правоотношения. От посоченото изявление става ясно, че справка в НАП и
Търговския регистър ЧСИ не е извършвал. Предвид обстоятелството, че
ответникът има постоянен адрес в Република България и статут на постоянно
пребиваващ, вероятност същият да полага труд или да извършва търговска
дейност в РБ съществува, респективно не е налице основание за дерогиране
на задължителните изисквания на чл.47 от ГПК за връчване по месторабота.
Частният съдебен изпълнител разполага с достъп до тези сведения на
основание чл.16 от ЗЧСИ, но по делото не са представени доказателства в
случая това правомощие да е било упражнено от връчителя.
Касае се за съществен пропуск, водещ до незавършеност на
фактическия състав на процедурата по връчване, което е пречка за
приложение на фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК за редовност на връчването
чрез залепване на уведомление. Налага се изводът, че процедурата по
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника е
5
опорочена, поради което потестативното право на банката по чл.60, ал.2 от
ЗКИ не е надлежно упражнено.
В обобщение заявлението се явява неоснователно и подлежи на
отхвърляне.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените
съображения.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 30261/23.08.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 11373/2022 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6