№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 26.05. 2022 г., в
състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Даниела
Недева
при секретаря Галина Владимирова
с
участието на прокурора Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 994 по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от
АПК.
Образувано е по жалба на И.Б.К. , против решение № 265/ 19.02.2022 г. по НАХД № 2130/2021 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна , сектор „ПП“ НП № 21-0819-001530/ 5.05.2021 г. и К. е осъден да заплати на ОДМВР-Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, включително поради пропускът на
районния съд да констатира допуснатите
от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения адвокат В. П..
Ответникът ОДМВР-Варна, чрез подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки
с.д. 8194/25.05.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на
обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен
контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП глоба на
касатора в размер на 200 лв. за нарушаване на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че
на 23.03.2021 г. в 11.55 ч. в гр. Варна на бул. „Цар Освободител“ управлява собствения си лек автомобил „Шкода Скала“ с рег. № **и преди бл. 131 при
завой на ляво за навлизане по друг път не пропуска и е блъснат от минаващия покрай лявата му
страна лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № **, като причинява ПТП с материални
щети.
За да потвърди НП , районният съд не е споделил възраженията
за допуснато нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, а по приложението на
материалния закон е отхвърлил възражението за липсата на виновно поведение ,
тъй като от една страна е установил липсата на забрана за изпреварване в
процесния район, а от друга е отбелязал, че дори евентуалното наличие на съпричиняване
от страна на втория участник в ПТП не изключва отговорността на извършващия
маневрата, който в случая е именно К..
Касационният
съд намира, че не е налице изложеното в
жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение -
нарушение на материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора за неконстатиране от районния съд на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила изразяващи в неспазване
на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Единствено недостатъчно в тази връзка е описанието в обжалваното НП на материалните щети от ПТП – същите не са конкретно посочени, но така допуснатото
процесуално нарушение не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита
на наказаното лице предвид на това, че по делото липсва какъвто и да било спор
между участниците в ПТП по този въпрос. Несъществените
процесуални нарушения не налагат отмяна на НП. Що се касае до възражението за
липсата на посочване в НП на точен час на настъпването на ПТП, съдът
намира същото за лишено от смисъл -
часът на ПТП е известен и на двамата участници в него, т.е. този факт
обективно не е в състояние да породи какъвто и да било правен спор, а при липсата
на такъв няма и нарушени права.
Повдигнатото
от касатора възражение по правилното прилагане на материалния закон е свързано според него с неотчетените от съда нарушения на чл. 43, т. 5 и т.6 от ЗДвП, извършени от другият участник
в ПТП. В това отношение, касационният
съд намира за правилни правните изводи на въззивния съд за липсата на такива
нарушения. Същите са основани на правилно установена фактическа обстановка –
събрани са показанията на свидетеля С. от които се установява, че водачът на
автомобил „Ауди А7“ е започнал извършването
на маневрата изпреварване преди пешеходната пътека, при липсата на забрана за извършването й, както
и при свободна насрещна лента за движение. Съобразно тези обстоятелства, при
които касаторът напуска заеманата от него дясна лента и преминава в лявата
лента с цел да завие наляво за навлизане по друг път, същият е следвало съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДвП да се
убеди, че няма да създаде опасност за
минаващия покрай него и изпреварващ го автомобил и съответно да се съобрази с неговото положение,
посока и скорост на движение. Обстоятелството, че ПТП е настъпило именно в лявата по посока на движението пътна лента потвърждава
фактът, че касаторът не е съобразил
пътното си поведение с изискванията на нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП – ако това
бе сторено от него, то ПТП не би се
случило независимо от това дали водачът на другия автомобил е нарушил чл. 43,
т.5 или т.6 от ЗДвП. Настъпилите от това нарушение последици на ПТП с
материални щети квалифицират деянието като виновно осъществен състав на адм. нарушение по чл.179,
ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП – касаторът е нарушил горепосоченото правило за
разминаване. Наложената с НП глоба в
размер на 200 лв. съответства на
предвиденото в чл. 179, ал.2 от ЗДвП адм.
наказание, поради което правният извод на ВРС за материална
законосъобразност на обжалваното НП е правилен.
Така, като е потвърдил процесуално и материално
законосъобразното НП и е осъдил К. да заплати
сторените от противната страна разноски по въззивното дело , ВРС е приложил правилно
материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка
относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се
установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в
частта му за разноските.
При
този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията
на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Л.-А.
процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се
присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 265/19.02.2022 г. по НАХД № 20213110202130/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.Б.К.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна за разноски
по делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :