Р Е Ш Е Н И Е № 1161
гр.Пловдив, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1321/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив срещу решение № 2034/22.05.2019г. по
гр.д. № 2055/2019г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав. С
обжалваното решение е осъден жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на „Инана” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Ботево, община Тунджа,
обл. Ямбол, ул. „Димитър Благоев” № 11А сумата от 781,94 лв., представляваща
недължимо заплатена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за периода 27.02.2018 г.
– 25.03.2018 г., начислена с фактура № **********/11.05.2018г., за обект за
потребление, находящ се в село *********, както и сумата от общо 400 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението се обжалва изцяло.
Предявен е иск от въззиваемото
дружество „Инана” ООД с правна квалификация чл.55 ал.1
от ЗЗД срещу жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД за връщане на платени без основание 781,94 лв., представляваща недължимо
заплатена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за периода 27.02.2018 г. –
25.03.2018 г., начислена с фактура № **********/11.05.2018г., за обект за
потребление, находящ се в село *********
Жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД навежда доводи за неправилност на
решението. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото
противоречи на новата практика на ВКС в тази насока. Твърди, че на основание
чл.28 от ОУ на ЕВН СЕ е уреден редът крайния снабдител да изпрати съобщение за
коркецията на сметката, като сочи и практика на ВКС в тази насока. Твърди, че
констативния протокол е надлежно подписан в съответствие с чл.301 от ТЗ. Иска
се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемото „Инана”
ООД, с който
въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и потвърждаване
на решението, претендират се направените разноски в това производство. Иска
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на направените в тази
инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да уважи иска РС Пловдив е
приел, че едностранната корекция на неточно измерената ел. Енергия не е надлежно упражнена по две причини. Първо
не е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ крайният снабдител да приеме в общите си условия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
Второ не е спазено и изискването на чл. 47 ПИКЕЕ.
Въззиваемото дружество „Инана” ООД не е надлежно присъствал, респективно не надлежно
представляван, при извършването на проверката, каквито за изискванията на
ПИКЕЕ. Доставчикът на електрическа енергия е следвало да положи достатъчно
усилия да се да убеди, че именно лицето, което се е намирало в електроснабдения
имот е представител на ищеца. Това изискване се поставя, доколкото доставчикът
е по-силната страна в правоотношението, който следва да положи и всички
необходими и предвидени в закона грижи да обезпечи спазването на правата на
потребителя.
И двата довода на РС Пловдив, за
да уважи иска са неправилни.
По първия въпрос за уведомяването
на клиента според въззивният съд е
твърде формалистично да не се приеме наличен такъв ред, защото той е приет с
общи условия приети през 2008 година, а не с общи условия приети след
17.07.2012г. Не е важно кога са приети общите условия, а дали потребителят е
бил уведомен за извършената му корекция на сметката. А това в случая е
безспорен факт, които дори не се нуждае от доказване, защото самия ищец с
исковата си молба твърди, че е бил информиран за корекцията на сметката с
процесната фактура и я е платгил. Тоест изобщо не се оспорва получаването на
уведомлението за корекцията в сметката преди завеждането на настоящия иск. В тази
насока въззивният съд споделя виждането на ВКС отразено в Решение №
118/18.09.2017г. по т.д. №961/2016г. на ІІ т.о., че чл.24 от Общите условия на
доставчикът /ЕНЕРГО- ПРО продажби“ АД/ е предвидил ред за уведомяване на
потребителя за извършената корекция. Като текста на чл.24 от ОУ на ЕНЕРГО-ПРО
продажби“ АД е абсолютно същия като този на чл.28 от ОУ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. Уведомяването е
едностранно волеизявление /волеизявление на субект на правото насочено към
пораждане на определени правни последици/. И за него по силата на чл.44 от ЗЗД съответно приложение намират
правилата на договорите в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Ето защо при съответното
приложение на чл.14 ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че уведомлението се смята
успешно получено в момента, в който то достигне /се получи/ от своя адресат. А в казуса по този въпрос за успешно полученото
уведомление от клиента за корекцията на сметката няма изобщо правен спор.
Ако се очаква /което е логичната основа за
критиката към Общите условия на дружеството/ електроразпределителното дружество
да изпрати съобщение до клиента и да не
фактурира тази сума в своето счетоводство, а да очаква клиента или да се
съгласи с тази сума или да я оспори и след това да започнат преговори между
страните докато стигнат до съгласие колко се дължи или изобщо дължи ли се
такова плащане, то това е начало на преговори и плащането вече ще се дължи на
база постигната договорка между страните. Това обаче не е необходимо защото
законът /чл.98а ал.6 от ЗЕ/ както вече се посочи дава право на крайния
снабдител с ел. енергия едностранно да извършва корекция на
сметката на клиента, като го уведомява за този вече осъществен от него
правен акт /фактурирана е дължимата сума в счетодовството/ и да очаква
плащане на тази сума. Ако клиента смята, че тази сума не се дължи, той може да
се защити с иск по съществото на дължимостта на корекцията, а именно има ли или
не неизмерена, неправилно измерена ел. енергия по определени причини. Следва да
се има предвид и решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. №2991/2018г. на ВКС, ІІІ
г.о., което приема, че дори да е налично подобно нарушение, а то според съда не
е налично, то не може да служи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
По отношение на второто основание, че не е спазено и изискването на чл.47 ПИКЕЕ,
защото въззиваемото дружество не е надлежно присъствало, и не е надлежно
представлявано, при извършването на проверката, каквито са изискванията на
ПИКЕЕ следва да се отбележи следното. Първо чл.47
от ПИКЕЕ е отменен с решение на ВАС №1500 от 2017г., обнародвано
в ДВ бр.15 от 2017г. и към датата на съставяне на процесния протокол през
2018г. тази правна норма не се прилага, защото е вече отменена и няма нужда
изобщо да се обсъжда от съда. На второ място дружеството краен снабдител с
електрическа енергия, колкото и да е икономически по-силната страна в това
правоотношение, не притежава никакви възможности да принуди потребителя на
електрическа енергия, нито да присъства, нито да подписва констативния
протокол, ако последния не желае да стори това. Ето защо е абсурдно
възможността да се коригира неправилно отчетената ел. енергия да се поставя в
зависимост от желанието на потребителя да присъства на проверката или да
подписва констативния протокол.
По настоящото дело безспорно са доказани фактите,
че страните по делото в процесния период от време са се намирали в облигационна
връзка по договор за доставка и продажба на електрическа енергия по общите
условия на жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Относно
посочения в исковата молба обект – ферма с.*********** е заведена партида с
клиентски номер ********** за ИТН 2952028 на потребител „Инана“ ООД с.Ботево, обл.Ямбол. От констативен протокол за
проверка на средства за търговско измерване № 422134/26.03.2018г. се
установява, че при извършена проверка на състоянието на измервателното устройство
на посочения обект е установена функционална грешка FF 200 на електромера
- липса на връзка на GSM модема със системата за дистанционно отчитане на
това СТИ. Периода за корекция на
сметката 27.02.2018г. – 25.03.2018г. е 30 дни и напълно съответства на чл.48
ал.1 от ПИКЕЕ за определяне на периода за корекция на сметката, а именно не
повече от 90 дни от датата на констатиране на неправилното измерване до датата
на монтажа на СТИ или на предходната проверка.
При тези факти предявения осъдителен иск по чл.55
ал.1 от ЗЗД на въззиваемия „Инана“ ООД се явява неоснователен. Това е така, защото в
казуса е установен точно периода в който СТИ /електромер/ е бил повреден и е
установено точно какво количество енергия не е заплатено от клиента. По делото
има приета и неоспорена от страните СТЕ, в която е видно точно кога е началния
момент на неизмерване на електрическата енергия, какво е количеството ел.
енергия и каква е неговата стойност. Спазени са изискванията на ПИКЕЕ /чл.48
ал.1/. Само на тази база се дължи плащане от потребителя на ел. енергия, при пълна
доказаност на периода и количеството й от приетата СТЕ. В тази насока са и
определение №41/3.02.2014г. на ВКС по т.д. №1714/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение
№118/18.09.17г.
по т.д.№ 961/16г. на IІ т.о.,
решение №115/20.09.17г.
по т.д.№1156/16г. на I т.о. решение №
380/30.10.2015г. по в.т.д. №1174/2015г. на ОС Стара Загора, решение №
94/02.03.2016г. по т.д. №269/2015г. на ОС Пловдив, решение № 261/01.08.2016г. по
в.т.д. №363/2016г. на АС Пловдив, определение №410/21.06.2017г. на ВКС по т.д.
№2576/2016г. на ІІ т.о. на ВКС. Ето защо и начислената в резултат на
извършената корекция стойност на количеството електрическа енергия за посочения
период, в коригирания, съобразно приетото по делото и неоспорено заключението
на вещото лице размер, е дължимо в претендирания размер от 781,94 лева. от
въззиваемия. Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени
изцяло, като се отхвърли предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално направени в
първата инстанция 201,60 лв. за експертиза /л.36 и л.65/ и и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Разноски
пред въззивния съд са 25 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пак в размер на 150
лв. Общо дължими разноски от въззиваемия в полза на жалбоподателя са 526,60
лева. Мотивиран така съдът.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2034/22.05.2019г. по гр.д. №
2055/2019г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Инана” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Ботево, община Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Димитър Благоев” № 11А срещу ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37 иск за сумата от 781,94
лв., представляваща недължимо заплатена сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за периода 27.02.2018 г. – 25.03.2018 г., начислена с фактура №
**********/11.05.2018 г., за обект за потребление, находящ се в село **********.
ОСЪЖДА „Инана” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Ботево, община Тунджа, обл.
Ямбол, ул. „Димитър Благоев” № 11А да заплати на ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 526,60 лева
за разноски по делото пред
двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.