Присъда по дело №181/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 89
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520200181
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 89
гр. Русе, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
СъдебниЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА
заседатели:МАРИНОВА
Люба Николова Модева
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
и прокурора Св. В. В.
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело от
общ характер № 20224520200181 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Р. Т. – роден на ***** г. в град Добрич,
община Добрич, област Добрич, с постоянен адрес: *****, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН:
**********, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2020 година, в град
Русе, причинил на Д. Г. Д. от град Русе средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от
тридесет дни – поради изкълчване на лявата акромио- клавикуларна става,
поради което и на основание чл. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“ НК ГО ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ”, при съвкупност на следните
пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител, два пъти седмично;
1
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

ОСЪЖДА С. Р. Т. , ЕГН: **********, с постоянен адрес ****** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес
******, на основание чл. 45 ЗЗД, СУМАТА в размер на 2000 лв. (две хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е предаден на съд подсъдимия,
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие на
нанесена на 09.11.2020г. в град Русе, средна телесна повреда, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от
5000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА СИМЕОН РУМЕНОВ Т.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д. , ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес ******, на основание чл. 189, ал. 3
НПК, СУМАТА в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) , представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия С. Р. Т. (със
снета самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 258,00 (двеста петдесет и
осем) лева, която сума да бъде заплатена в полза на ОДМВР – Русе, както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия С. Р. Т. (със
снета самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Висш съдебен съвет на
Република България, по сметка на Районен съд - Русе, сумата в общ размер на
730,00 лева (седемстотин и тридесет лева), представляващи държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 80 лева и разноски в хода на
съдебното производство, в размер на 650 лева, както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Русе.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 181/2022г. пo описа на РРС, ІХ н. с.

Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и предала на съд
подсъдимия С. Р. Т. – роден на ***** г. в град Добрич, община Добрич,
област Добрич, с постоянен адрес: *****, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за
това, че на 09.11.2020 година, в град Русе, причинил на Д. Г. Д. от град Русе
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията
на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни – поради изкълчване на
лявата акромио- клавикуларна става – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
В хода на производството е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от посоченото в
обвинителния акт като пострадало от престъплението лице Д. Г. Д. срещу
подсъдимия С. Р. Т., за репариране на причинените от деянието, за което
подсъдимият е предаден на съд, неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание, вследствие на нанесена му на 09.11.2020г. в град Русе, Област
Русе, средна телесна повреда, в размер на 5 000 лева.
Съдът е конституирал Д. Г. Д., като частен обвинител и граждански
ищец в наказателния процес.
По реда и в хода на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация, както изложените в обвинителния акт.
Пледира за доказаност на обвинителната теза. Във връзка с
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, счита, че следва да бъдат отчетени единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, касаещи характеристични данни за личността
на подсъдимия и причините за извършване на деянието, като наказанието
бъде определено по реда на чл. 55 НК и на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Пробация“ при мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, за срок от
шест месеца. По отношение на предявения граждански иск, се заема
становище за основателност на същия и се предлага съдът да го уважи по
справедливост.
Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец пледира за
доказаност на обвинението срещу подсъдимия и за основателност, и
доказаност на предявения граждански иск в претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия заема становище за недоказаност на
обвинението и моли подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан.
На следващо място релевира доводи, че деянието е извършено в състояние на
афект, както и че се касае за непредпазливо деяние.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият, поддържа
казаното от защитника си.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият, заявява, че
иска справедливост.
Съдът, като извърши оценка на събраните в хода на производството по
1
реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, приобщени по
реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като обсъди
фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С. Р. Т. е роден на ***** г. в град Добрич, община
Добрич, област Добрич, с постоянен адрес: *****, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН: **********,
неосъждан.

През 2020г. подсъдимият работел и живеел в град Русе, заедно със
свидетелката Т. В. Г. и малолетното им дете. Същият извършвал външно
саниране на жилищни сгради по алпинистки метод.
След като приключил работата си по апартамент, находящ се в град
Русе, блок „Ловец“, множеството собственици на съседни обекти, харесали
работата му и решили да наемат подсъдимия за саниране на жилищата им. С
всеки един от собствениците, цената се уговаряла индивидуално, като
стойността за материалите се заплащала предварително от собствениците, на
фирмата която доставяла същите, а цената за труд, която следвало да бъде
заплатена на подсъдимия се заплащала след приключване на работата.
Пострадалият Д. Г. Д. бил собственик на апартамент в същия блок и
след неколкократни разговори с подсъдимия решил да го наеме, за да
извърши саниране и на неговия апартамент.
Двамата постигнали договореност, както с всички останали
собственици, и пострадалият заплатил стойността на материалите, които
следвало да бъдат вложени, в размер на 600 лева като остатъка от
договорената цена за труд, щяла да бъде заплатена след приключване на
работата от страна на подсъдимия.
След като в началото на месец ноември 2020 г. подсъдимият приключил
санирането на апартамента на пострадалия, свидетелката Г. потърсила
пострадалия, за заплащане на остатъка от договорената цена.
Пострадалият на няколко пъти заявявал, че няма възможност в момента
да заплати, тъй като не е изтеглил пари, а не искал да тегли от банкомат и се
разбрали да се срещнат на 09.11.2020г. вечерта.
На 09.11.2020г., около 19 часа, подсъдимият Т., заедно със свидетелката
Т.Г., и детето им, отишли пред блока, където живеел пострадалият Д.. Докато
подсъдимият прибирал в автомобила инструментите си свидетелката Г.
разговаряла с пострадалия Д., който отново й заявил, че бил зает през деня и
не е изтеглил пари, но още на следващият ден щял да им заплати остатъка от
цената. Пострадалият изложил пред свидетелката Г., че според него работата
не била завършена и че има още допълнителни работи по неговото жилище,
при което последната му обяснила, че тези въпроси следва да ги обсъди с
подсъдимия.
2
Пострадалият Д. отишъл до колата на подсъдимия и му заявил, че не
счита работата по имота му за окончателно завършена, тъй като според него
следвало да се измаже около климатика и да се постави подпрозоречен перваз
на един от прозорците.
Възраженията на пострадалия, във връзка с работата на подсъдимия
ядосали последния и подсъдимият го изблъскал с двете си ръце в гърдите.
Пострадалият, който имал сърдечна операция в миналото казал на
подсъдимия „Какво правиш, момче, защо ме удряш ?“ и тръгнал да се
прибира като влязъл във входа на блока, при което бил настигнат от
свидетелката Г., с която продължил словесния конфликт.
Подсъдимият чул размяната на реплики между пострадалия и
свидетелката Г., при което също влязъл във входа и докато пострадалият
чакал асансьора, след размяна на реплики между тях ударил пострадалия с
юмрук в горната част предно ляво рамо.
Свидетелката Г. се намесила и заедно с подсъдимия напуснали входа,
като последният продължил да си примира инструментите в автомобила.
Пострадалият се обадил на дъщеря си – свидетелката ЕМ. Д. Н. и на
ЕЕН 112. Свидетелката Н., заедно със свидетеля СТ. Р. Г. веднага отишли при
пострадалия.
На място пристигнал и екип на Първо РУ при ОДМВР – Русе, в състав
свидетелите Н. Б. Н. и П.В. В..
На следващия ден, предвид факта, че изпитвал болка в областта на
лявото рамо и имал кръвонасядания в тази област, пострадалият посетил
личния си лекар, който го насочил към рентгеново изследване и към
специалист ортопед.
В хода на медицинския преглед било установена деформация в областта
на лявата акромио- клавикуларна става и на пострадалия било предписано да
използва мека имобилизация, за срок от 30 дни.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното и съдебното
производство съдебно медицинска експертиза и допълнителна такава, приети
и неоспорени от страните, чиито заключения съдът кредитира като
компетентни и обосновани се установява, че пострадалият е получил
изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става, оток и кръвонасядане в
лява подключична област. Дадено е заключение, че тези увреждания били
локализирани в областта на лява раменна става и горно- латералната част на
лява гръдна област. Според вещото лице, изготвило първоначалната
експертиза тези увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при директен удар, с достатъчна сила, в
областта на рамото.
Дадено е заключение, че по медико-биологичен признак, причиненото
на пострадалия увреждане му е причинило трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет
дни.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
3
установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото гласни
доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия С. Р. Т. и
показанията на свидетелите Д. Г. Д., Т. В. Г., ЕМ. Д. Н., СТ. Р. Г., М. ХР. ЯК.,
Г. СТ. М. и В. СТ. С., а така също и от писмените доказателства и писмените
доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 НПК и заключенията
на изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК съдебномедицински
експертизи.
Съдът, като взе предвид, че по делото са събрани две групи
противоречиви помежду си гласни доказателства и в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да
изложи съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
намира следното:
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, във връзка с
фактите включени в предмета на доказване в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, се съдържат в показанията на
свидетеля Д. Г. Д..
Косвени доказателства, в подкрепа на обвинителната теза, се съдържат
в показанията на свидетелите ЕМ. Д. Н., СТ. Р. Г., Н. Б. Н. и П.В. В. както и в
заключенията на назначените и изготвени съдебномедицински експертизи.
На тези доказателства противостоят обясненията на подсъдимия С. Р. Т.
и свидетелката Т. В. Г., които в своите показания изнасят, че подсъдимият не
е нанасял удар на пострадалия, а двамата само се държали за реверите на
дрехите си и се дърпали.
Налице са и трета група свидетелски показания, а именно тези на
свидетелите М. ХР. ЯК., Г. СТ. М. и В. СТ. С., които касаят контролни факти.

За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от
свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност, всеки един от тях
да възприеме, фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост
на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и
обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и
съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите,
съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
При оценка показанията на свидетеля Д. Г. Д., съдът подложи същите на
критична оценка, тъй като свидетелят Д. е пострадал от престъплението, за
което е предаден на съд подсъдимия и има качеството на страна в процеса,
което обуславя и възможната заинтересованост на депозираните от него
показания.
Въпреки възможната им заинтересованост, съдът кредитира
показанията на свидетеля Д., в частта им, касаеща нанесеният му удар от
подсъдимия с юмрук в областта на лявото предно рамо, тъй като в тази им
4
част показанията на свидетеля се намират в корелативно единство със
заключението на назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза и
допълнителна такава. Показанията на този свидетел, частично кореспондират
и с обясненията дадени от подсъдимия, както и с показанията на свидетелката
Т.Г., в частта им досежно времето и мястото. Съдът кредитира и показанията
на свидетеля, в частта им, че пред блока, същият е бил блъснат от
подсъдимия в гърдите, тъй като в тази им част, показанията на този свидетел,
също кореспондират с обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката Г..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., в частта им, че преди
изблъскването му пред блока и преди ударът във входа, не провел никакъв
разговор с подсъдимия и между тях не е имало размяна на реплики, тъй като в
тази им част, показанията на този свидетел противоречат на правилата на
формалната и житейската логика.
На тези преки по своята същност гласни доказателства, противостоят
обясненията на подсъдимия С. Р. Т. и показанията на свидетелката Т. В. Г.,
всеки един от които в своите показания изнася, че подсъдимият не е удрял
пострадалият, а само са се дърпали за дрехите.
При оценката на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид
специфичния им характер и доказателствена природа на същите, които освен
важен източник на доказателства са и средство на защита, като не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е ударил пострадалият в
областта на рамото, тъй като в тази им част, обясненията на подсъдимия
напълно се сугестират, както от показанията на пострадалия Д., така и от
заключението на вещите лица по изготвените експертизи и отговорите на
същите на въпроси поставени им от страните в съдебно заседание, които
изключват по категоричен начин възможността уврежданията на пострадалия
да са били получени от дърпане на дрехата и последвало бутане, както твърди
подсъдимия и свидетелката Г., а изрично посочват, че за да бъде получено
увреждането на пострадалия е необходимо да е налице именно директен удар
в областта на предното ляво рамо, с достатъчна сила, поради и което съдът
намира обясненията на подсъдимия в тази им част само и единствено за
защитна теза, тъй като напълно се опровергават от останалите доказателства
по делото.
При оценка показанията на свидетелката Т. В. Г., че подсъдимият не е
удрял пострадалия, когато са били във входа, а двамата само са се дърпали за
дрехите, съдът не кредитира същите, тъй като освен тяхната възможна,
предвид факта, че тази свидетелка живее на семейни начала с подсъдимия,
показанията на същата, в тази им част, отново напълно се опровергават, както
от показанията на свидетеля Д., така и от заключенията на назначените и
изготвени съдебно-медецински експертизи и отговорите на вещите лица в
съдебно заседание.
В останалата им част, както обясненията на подсъдимия, така и
показания на свидетеля Г., досежно времето и мястото, доколкото не се
5
опровергават от останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите
представляват вярно пресъздаване на обективната истина и са житейски
правдиви.
По отношение показанията на останалите свидетели ЕМ. Д. Н., СТ. Р.
Г., М. ХР. ЯК., Г. СТ. М., В. СТ. С., Н. Б. Н. и П.В. В., съдът кредитира
същите. Показанията на тези свидетели не касаят пряко възприети от страна
на всеки един от свидетелите факти, включени в предмета на доказване, а
представляват косвени доказателства и доказателства във връзка с контролни
факти. Въпреки възможната им заинтересованост съдът кредитира
показанията на свидетелите Е.Н. и С.Г., предвид близката им връзка с
пострадалия, доколкото свидетелката Н. е негова дъщеря, която живее на
семейни начала със свидетеля Г.. Показанията на тези свидетели, досежно
обстоятелствата след деянието напълно кореспендират, както със
заключението на назначената експертиза, така и с показания на свидетелката
Я., досежно предприетата имобилизация на ръката на пострадалия и периода
от време, през която същият я е използвал. Съдът кредитира показаният на
свидетелите Я. и М., досежно личността на подсъдимия и че други освен
пострадалия не са имали забележки към неговата работа, както и за
състоянието на пострадалия Д. след инцидента, досежно носената от
последния имобилизация на ръката. По отношение на свидетелите Н. и В.,
съдът кредитира същите, тъй като не са налице и най-общи данни, въз основа
на които да бъде изведен извод, за възможна тяхна заинтересованост. В
своите показания свидетелят Н., изрично посочва, че пред него пострадалия е
заявил, че е бил изблъскан от подсъдимия, което напълно кореспондира и с
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Г., за
обстоятелствата, които са се развили пред блока. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката С., в частта им, досежно установените от нея
увреждания по пострадалия, тъй като в тази им част показанията на
посочената свидетелка намират опора и в изнесеното от вещото лице в
съдебно заседание, досежно получените кръвоизливи и начина на тяхното
получаване от пострадалия.
Внимателният анализ на гласните и писмените доказателства и
доказателствени средства и прякото им съотнасяне едно спрямо друго
формира единна верига от факти, изграждащи без всякакво противоречие и в
синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с
предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на
убеждението на настоящия съдебен състав, относно доказаността на
възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз
основа на която се налага да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъдат изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
6
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна на на 09.11.2020 година, в град Русе, подсъдимият
е причинил на Д. Г. Д. от град Русе средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от
тридесет дни – поради изкълчване на лявата акромио- клавикуларна става
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие -
нанесен удар с юмрук, в областта на предното ляво рамо на пострадалия,
който удар се намира в пряко причинна следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат - изкълчване на лявата акромио- клавикуларна става,
което е причинило на пострадалия затрудняване на движенията на ляв горен
крайник за срок повече от тридесет дни.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението умишлено, при форма на евентуален умисъл. В съзнанието на
подсъдимия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесения на
пострадалия удар и възрастта на същия неминуемо ще настъпи отрицателно
изменение на непосредственият обект на защита - обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността, изразяващи се в увреждане анатомичната цялост и
здраве на пострадалия и макар пряко да не е целял причиняването на по-
тежкия резултат - средна телесна повреда на пострадалия, но именно с оглед
изложените обстоятелства – сила на удара, възраст на пострадалия и
собственото си физическо състояние, подсъдимият е допускал, че може да
настъпи именно по-тежкия престъпен резултат и въпреки това се е отнесъл
безразлично към него и се е съгласил с настъпването на тези
общественоопасни последици от своето деяние и като не се е отказал от
извършване на деянието, подсъдимият следва да отговаря именно за
причинения по-тежък престъпен резултат, при условията на евентуален
умисъл. Извод за умисълът на дееца съдът прави от начина по който е
нанесен ударът - директен удар, с достатъчна по степен сила, при нанасянето
на който подсъдимият е имал възможност да предвиди възможното
настъпване на съставомерния резултат, предвид физическото състояние на
подсъдимия – млад мъж, притежаващ сила в ръцете с оглед обстоятелството,
че поставя изолации като алпинист и възрастта на пострадалия – мъж на 80
години.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
Съдът намира за неоснователна тезата на защита, че деянието е
извършено от подсъдимия в състояние на афект. На първо място, съдът
намира, че не е налице противоправно поведение от страна пострадалия, от
7
очертаните в чл. 132 НК. От доказателствата по делото не се установява
пострадалият да е отправил по отношение на подсъдимия или негови ближни
тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, което да се намира
в пряка причинно следствена връзка с поведението на подсъдимия.
Наведените от защитата доводи в тази насока, съдът намира за
неоснователни. Действително от доказателствата по делото се установява, че
пострадалият пред други съсобственици е изразявал съмнение в работата на
подсъдимия и дали същият ще я завърши в срок, но това негово поведение е
много отдалечено назад във времето, за да се приеме, че деянието е
извършено в състояние на афект. Не представлява тежка обида, клевета или
противозаконно действие, изразените от страна на пострадалия същия ден
възражения при приемането на работата, извършена от подсъдимия. В случая
се касае за договор за изработка, при който приложение намират
разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД, като самата разпоредба на чл. 265 ЗЗД
предвижда хипотеза, касаеща възражения на възложителя досежно
недостатък на извършената работа и не може да се приеме, че упражнявайки
законово предвидена възможност на възражения срещу изработеното, без
значение дали същите са основателни или не, да се приравни същото на тежка
обида, клевета или противозаконно действие. От показанията на свидетелката
Т.Г. също не се установява пострадалият във входа на блока да е отправил
тежка обида по отношение на личността на свидетелката, от която да са
настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за
подсъдимия и негови ближни, за да се обоснове извод, че идването на
подсъдимия във входа и нанасянето на удар на пострадалия е било именно в
резултат на поведението на пострадалия. Самият подсъдим в своите
обяснения посочва, че не е чул да са били отправяни от страна на пострадалия
към свидетелката Г. обидни думи, за да бъде прието, че именно това е била
причината за извършване на деянието.
За да бъде налице физиологичен афект, решението за извършване на
деянието възниква внезапно, като при самото вземане на решението деецът се
е намирал в такова състояние, което се характеризира с кратковременно,
бурно протичащо, извънредно интензивно емоционално състояние, в което
деецът е със силно намалена способност да ръководи постъпките си и същият
е лишен от възможност трезво да обмисля фактите и обстоятелствата и
съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се
определя предимно от тях. Касае се за бурна нервна реакция, възникнала
непосредствено след упражненото насилие, тежка обида или клевета, или
друго противозаконно действие, при което деецът не е в състояние и няма
време да обмисли спокойно своето поведение.
Именно такива обстоятелства в хода на настоящото производство не
бяха установени и настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай
се касае за обикновено ядосване от страна на подсъдимия, в резултат на
цялостното поведение на пострадалия през целият период на саниране на
апартамента му – разговори с други собственици, че подсъдимият няма да
8
довърши работата, необоснова според подсъдимия критика към извършената
от него работа и отказ на пострадалия да заплати дължимата сума, съобразно
постигнатата между тях договореност.
Отделно от това, в частта им от обясненията на подсъдимия, в кой
момент и от какво се е ядосал са налице съществени противоречия, тъй като
първо заявява, че се е ядосал, когато пострадалият го е хванал за ревера и че е
бил ядосан, че пострадалият е крещял на свидетелката Г., а не толкова че го е
обиждал, като непосредствено след това посочва, че причината за ядосването
му била, че го е наричал „измамник“ и че неведнъж го е обиждал, че е
„мошеник“, но не е обръщал толкова внимание, че го е обиждал, а че се е
развикал на свидетелката Г..
Съдът намира за неоснователни и доводите на защитата на подсъдимия,
че в случая се касае за непредпазливо деяние.
Съгласно практиката на Върховния съд, когато в съзнанието на дееца е
формиран престъпен умисъл за причиняване на телесна повреда, но същият се
отнася безразлично към настъпването на по-тежкия резултат – настъпилата
средна телесна повреда, деянието е извършено при евентуален умисъл, а не по
непредпазливост.
Отделно от това тезата на защитата, че се касае са причиняването на
непредпазлива средна телесна повреда напълно се сугестира от заключението
на вещите лица, изготвили съдебно-медицинските експертизи, тъй като видно
от същите и от отговорите на вещите лица в съдебно заседание, за да бъде
причинено увреждането е необходим достатъчен по сила и интензитет
директен удар и като се съобрази и възрастта на пострадалия и физическата
форма на подсъдимия, всичко това според настоящия съдебен състав
изключва да се касае за умишлена лека телесна повреда и непредпазлива
средна такава.

По вида и размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият,
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест години.
Обществената опасност, която разкрива конкретното деяние извършено
от подсъдимия, съдът намира за по – ниска, в сравнение с деянията от този
вид, с оглед обстоятелството, че се касае само и единствено за един удар,
нанесен на пострадалия.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска, тъй като
същият е с чисто съдебно минало, което обосновава й извод, че по отношение
на този подсъдим под никаква форма не е било упражнявано
наказателноправно въздействие, и същото да не е успяло да постигне целите
на наказанието по чл. 36 НК по отношение на този подсъдим.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
9
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимият полага труд, добрите характеристични
данни за личността на подсъдимия, които се установяват от показанията на
свидетелите Я. и М., по отношение на които двама свидетели не е налице,
каквито и да е данни за възможна заинтересованост в техните показания. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът съобрази и обстоятелството,
че деянието е било извършено от подсъдимия, в резултат на ядосване,
вследствие поведението на пострадалия към подсъдимия и жената, с която
същият живее на семейни начала. Макар това обстоятелство да не може да
бъде, изключващо неговата отговорност, следва да бъде отчетено като
смекчаващо такова.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани и
отчетени.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде наложено на този подсъдим следва да бъде
определено при наличието само и единствено на смекчаващи отговорността
му обстоятелства, които се явяват многобройни, поради и което следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй като и най-
лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко на
подсъдимия Т. беше определено наказание „Пробация”, с мерките по т. 1 и т.
2 на чл. 42а, ал. 2 НК, които да са за срок от шест месеца, през който период
ще бъде осъществяван постоянен контрол върху подсъдимия, което от своя
страна ще спомогне за неговото превъзпитание и поправяне.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, именно така наложеното на подсъдимия
наказание би способствало за най-пълното постигане на целите на
наказанието визирани в чл. 36 НК и наложеното на подсъдимия наказание
няма да се яви несправедливо на извършеното от него.

По гражданският иск.
Предявен е иск за сумата от 5000 лева, с правно основание чл. 45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието
неимуществени вреди от страна на пострадалия, изразяващи се в болка и
страдание, вследствие на нанесена на 09.11.2020г. в град Русе, средна телесна
повреда
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира, на първо
място, че е налице активна процесуална легитимация на пострадалото лице,
доколкото същото е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление.
Правното основание на исковата претенция е деликтно, поради и което,
за да бъде уважена същата следва да бъде доказано, че вследствие на виновно
противоправно поведение, подсъдимият е причинил на пострадалия
разстройство на здравето, в причинна връзка с което са настъпили
10
неимуществени вреди в претендирания размер.
Настоящия състав на съд достигна до фактическия и правен извод, че
подсъдимият е причинил на пострадалия увреждане, изразяващо се в
изкълчване на лявата акромио- клавикуларна става.
По отношение размера на исковата претенция, същата се определя
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въз основа на ангажираните по делото
доказателства. Видно от заключението на вещото лице, в частта за
оздравителния период и болките и страданията, претърпени в резултат на
деянието и факта, че причините към настоящия момент пострадалият да не е в
състояние да извършва пълен обем на движенията с лявата си ръка се дължи
на остоартроза, съдът намира, че следва да уважи претенцията до размер на
2000 лева, който размер, според настоящия съдебен състав, напълно
съответства на характера и продължителността на болките и страданията
претърпени от пострадалия, подлежащи на репариране, във връзка с които
вреди са ангажирани по делото доказателства. Исковата претенция за
разликата над 2000 лева, до пълният претендиран размер от 5000 лева, съдът
намира за неоснователна и недоказана, поради и което отхвърли същата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски в размер на
258,00 лева, извършени в хода на досъдебното производство, които следва да
бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Русе, както и
направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на
730,00 лева (седемстотин и тридесет лева), представляващи държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 80 лева и разноски в хода на
съдебното производство, в размер на 650 лева, както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
които следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на Районен съд –
Русе. Подсъдимият беше осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец и сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.

По гореизложените мотиви съдът постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни