Решение по дело №216/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 57
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20213600500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Шумен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500216 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260019 от 01.04.2021г. по гр.д.№452/2020г., Районен съд - гр.Велики
Преслав е предоставил упражняването на родителските права над детето Р.Р. С.а на майката
К. М. К., определил е местоживеене на детето при майката, определил е режим на лични
контакти на бащата Р.Р.С. с детето, осъдил е бащата да заплаща издръжка в полза на детето
в размер на 162,50 лева считано от депозиране на исковата молба 10.09.2020г., и е допуснал
издаването на паспорт на детето, както и разрешение за да напуска пределите на страната.
Ответникът е осъден да заплати 425 лева деловодни разноски на ищцата, както и 234 лева
държавна такса върху присъдената издръжка.
Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна, която го
обжалва в частта, с която е уважена претенцията на ищцата за издръжка за сумата от 82 лева
до 162,50 лева, и са присъдени държавна такса и деловодни разноски. Жалбоподателят
навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение,
поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната му част и постановено друго, с
което да бъде отхвърлена исковата претенция в тази част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор, в който
излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.127,
ал.2 и чл.127а от СК, предявена от К. М. К. против Р.Р.С.. Видно от представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0413/25.03.2011г. на
Община Шумен, се установява че ответникът е баща, а ищцата майка на детето Р.Р. С.а, и че
към настоящия момент същото е навършило десет годишна възраст. От представените от
ответника Експертно решение №2684/196/23.11.2017г. издадено от "МБАЛ Шумен" АД
гр.Ш., Етапна епикриза от 03.11.2020г., Разпореждане за отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО, е видно, че той страда от
"Параноидна шизофрения. Параноидно - халюцинаторен синдром." и е с 80% трайно
намалена работоспособност, с описани противопоказни условия на труд - работа на норма,
психично напрежение, интелектуален труд и отговорност. Отпусната му е пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 262,50 лева, в социалния доклад от АСП е
посочена и месечна финансова подкрепа от ДСП - Шумен по чл.70 ЗХУ в размер на 54,50
лева, като няма събрани доказателства за други доходи, които получава, освен
декларираната от ответника помощ от родителите му, в чийто дом той живеел. Майката на
детето декларира доходи в размер на минималната работна заплата за страната. Не са
представени доказателства за наличието на други алиментни задължения на страните.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143, ал. 2 от СК. Тази
разпоредба установява безусловно задължение на родителите за издръжка на
непълнолетните си деца. Безусловността на задължението за издръжка означава, че
издръжка се дължи, макар детето да е трудоспособно и да има имущество, от което може да
се издържа само. Безусловният характер на задължението на родителите е от гледна точка на
положението на детето – относно получаването на издръжка от него. Задължението за
издръжка не е безусловно от гледна точка на положението на родителя – относно даването
на издръжка, т. е. възможността на родителя да дава издръжка. Родителят не дължи
издръжка при пълна невъзможност да я дава. Невъзможността на родителя може да се дължи
на различни причини, например болест, при условие, че той не разполага с материална
възможност да дава издръжка. При невъзможност на родителите да дават издръжка,
издръжката на детето дължат лицата от следващите редове по чл. 140 от СК. Тези изводи
следват пряко от разпоредбата на 143, ал. 2 от СК и при логическото и систематично
тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 140, ал. 2 от СК. Възможността на
родителя да дава издръжка е основание на задължението му за издръжка, а не само критерий
2
за определяне на размера. В този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в
ППВС № 5/16.11.1970 г., което е актуално и днес. Така съгласно т. 4 от постановлението,
възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и
показател на размера , като възможността е винаги обективна и конкретна. В този смисъл е
и теорията – "Семейно право – тълкувателен справочник", автор Л.Н. Разпоредбата на чл.
143, ал. 2 от СК, не предвижда безусловност на задължението на родителя за издръжка от
гледна точка на неговите възможности, както вече бе посочено и по-горе. От друга страна с
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК се определя минималния размер на необходимата издръжка
на дете, но не установява безусловно задължение на родителя да заплаща издръжка в този
размер и при липсата на обективна възможност да дава издръжка. Да се приеме, че
правилото в 142, ал. 2 от СК създава императивно безусловно задължение на родителя да
заплаща издръжка в посочения минимален размер, би довело до лишаване от смисъл на
разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 143, ал. 1 и ал. 2 и чл. 140, ал. 2 от СК.
Ето защо, при установена обективна невъзможност за изплащане на издръжка в
предвидения от закона минимален размер, е допустимо да се определи такава и под този
размер, или изцяло да се отхвърли подобна претенция при пълна невъзможност на родителя
да осигурява издръжка на детето си. В настоящия случай са установени месечни доходи от
317 лева, като ответника не е лишен изцяло от възможност да полага труд, и предвид
характера на заболяването, степента на инвалидизация, и установените противопоказни
условия на труд, съдът намира предявения иск за частично основателен и доказан.
Съобразявайки материалните възможности на родителите на детето, съдът счита, че следва
да му бъде определена обща месечна издръжка в размер на 300 лева, от които бащата следва
да заплаща 120 лева, а останалата част се поеме от майката. Съдът намира, че така
определената е съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителя. Над този
установен размер, иска се явява неоснователен, предвид установените по делото доходи и
обективни възможности на родителя.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд
следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплаща издръжка на
ищеца в размер над 120 лева до 162,50 лева, като съответно претенцията в тази част бъде
отхвърлена, а в останалата обжалвана част за размера на присъдена издръжка от 82 лева до
120 лева следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта,
касателно присъдената държавна такса, като се отмени за разликата над 172,80 лева до
присъдените 234 лева, както и в частта за деловодните разноски.
На първо место следва да се изтъкне, че принципното разпределение на деловодните
разноски по претенции, по които предявяването на иска е законно необходимо, за да се
постигне даден правен резултат, не е съобразно правилата на чл.78, ал.2 от ГПК, а е по други
правила, както например по брачни дела, съобразно чл.329, ал.1 от ГПК - разноските се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или
3
недобросъвестност или и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили / в горния смисъл и О №456 от
02.10.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№422/2012г. ІІ г.о. и др./. По аналогичен начин следва да
бъдат разпределени разноските и в настоящото производство, което се осъществява само по
съдебен ред, и дори и когато страните изчистят всички спорни въпроси по между си и
постигнат споразумение по смисъла на чл.127, ал.1 от СК, то отново следва да бъде
утвърдено от съда, за да бъде годно изпълнително основание. Освен това в случая
ответника, още с отговора на исковата молба е признал всички претенции, с изключение на
частичното оспорване на иска за издръжка, още повече, че дори и да не е бил сезиран с
претенция за издръжка, съдът е длъжен служебно да присъди такава съобразно чл.127, ал.2
от СК. Непостигането на споразумение, по който и да било от елементите му - местоживеене
на детето, упражняване на родителски права, лични отношения с него и издръжката му, и
сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси, задължава съда, и без да има
каквито и да е други претенции или насрещни такива, да се произнесе служебно по всички
тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права. Ето защо
решението в частта, с която са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна следва да
бъде отменено изцяло.
Доколкото при определяне местоживеенето на детето е достатъчно да се посочи при
кой от родителите ще бъде то, без изрично отбелязване на точен адрес, на който родителя да
бъде задължен да пребивава заедно с детето, и съдът се е произнесъл в съответствие с
изискването на закона, искането на жалбоподателя за определянето му като населено място
и точен адрес, предвид честите смени на адреса на майката, не следва да разглежда.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260019 от 01.04.2021г. по гр.д.№452/2020г., по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав, САМО В ЧАСТТА , с която Р.Р.С. с ЕГН ********** е
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Р.Р. С.А с ЕГН *, действащо чрез
неговата майка и законен представител К. М. К. с ЕГН **********, за разликата над 120
лева /сто и двадесет лева/ до 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
считано от 10.09.2020г., както и в ЧАСТТА, с която ответника Р.Р.С. с ЕГН ********** е
осъден за заплати държавна такса в размер над 172,80 лева до 234 лева, и деловодни
разноски на ищцата К. М. К. в размер на 425 лева, като вместо това, в тази част,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. К. с ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на Р.Р. С.А с ЕГН *, срещу Р.Р.С. с ЕГН **********, иск за заплащане на
месечна издръжка за разликата над 120 лева до 162,50 лева.
4
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5