№ 154
гр. Монтана, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 852/ 06.01.2022г. на Директор на РДГ –
Берковица на В. В. Г. от град Монтана e наложено административно
наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за
горите.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала В.
В. Г. от град Монтана, която обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление. В съдебното производство пълномощника й доразвива
доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателката, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателката в качеството си на лице по чл.211 ал.2 т.2 от Закона за
горите е издала превозен билет № 11256/00085 от 17.10.2021г. без да е
посочила точния адрес на доставката. Нарушението е извършено на
17.10.2021г. и е открито на 24.10.2021г. на територията на РДГ-Берковица,
село Смоляновци, обл.Монтана.
При предявяването на акта жалбоподателката не е оспорила
констатациите. Не е оспорила същите и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и
между страните, че жалбоподателката в качеството си на лице по чл.211 ал.2
т.2 т.2 от ЗГ е издала превозен билет, приложен на 23 от делото. По делото на
л.11 е приложен и електронния вариант на същия превозен билет.
На жалбоподателката е вменена отговорност, че не е посочен точния
адрес на доставката. Видно обаче от съдържанието на превозния билет адрес е
посочен – град Монтана, кв.“Кошарник“, стопански двор. Адресът е точно
индивидуализиран и посочен. Това не е жилищен имот и повече
индивидуализация не би могла да бъде направена. Стопанският двор в
кв.“Кошарник“ на град Монтана е само един и макар да не е
индивидуализиран напълно, то е ясно къде ще бъде доставен дървения
материял.
Съдът намира, че конкретният случай са налице условията на чл.28 от
ЗАНН. Допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена
опасност.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му
е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на
чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна
отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
2
по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б.И..
При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва
прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от
ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и
неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че
констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП
жалбоподателя.
С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид
обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е
застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на
критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи
извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като основание за квалифицирането му като маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването
от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразно.
Разноски не се претендират от административнонаказаното лице, поради
което съдът не следва да се произнася за същото.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 852/ 06.01.2022г. на
Директор на РДГ – Берковица, с което на В. В. Г. от град Монтана e наложено
3
административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257
ал.1 т.2 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4