РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Сливен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230101180 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията
на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за
установено, че ответницата дължи ответницата дължи на ищцовото дружество
сумите, за които срещу нея на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 2/2023 г. на СлРС, срещу която на основание чл. 414 от
ГПК ответницата е депозирала възражение.
Твърди се, че ответницата е сключила договор за заем с ищцовото
дружество посредством електронен сайт. Длъжницата не е изпълнила
задълженията си по договора и не е заплатила дължимите суми, поради което
ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК срещу
длъжницата, въз основа на което срещу нея е издадена заповед за изпълнение
№20/04.01.2023 г. по ЧГД №2/2023 г. Длъжникът е депозирал възражение по
чл. 414 от ГПК, поради което за заявителя възникнало правото да предяви
установителен иск съгласно чл. 415 от ГПК. Излагат се съображения в
подкрепа на доводите за дължимост на процесните вземания и от съда се иска
да постанови решение, с което да признае за установено, че част от сумите, за
1
които е издадена заповедта за изпълнение, се дължат от ответницата на
ищцовото дружество. Претендират се разноските по делото. В допълнително
писмено становище вх. №24007/14.11.2024 г. пълномощник на ищцовото
дружество признава за основателно възражението на ищцата за нищожност на
клаузата за неустойка и поради това се претендират само останалите суми,
които ищцата признава за дължими.
От страна на ответницата е подаден отговор на исковата молба, с който
частично се оспорва нейната основателност. Ответницата признава, че дължи
главницата, както и посочената договорна лихва, а също така и законната
лихва за забава съгласно разпоредбите на българското законодателство, но
оспорва претенцията на ищцовото дружество относно претенцията за
неустойка, като излага подробни съображения за това. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено вземането във връзка с
главницата, договорната лихва и просрочената лихва за забава, като искането
за неустойка да бъде признато за нищожно. Прави се възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В
писмена молба се иска уважаване на исковете.
Ответницата се явява лично само в първото в съдебно заседание и
поддържа отговора.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.03.2022 г. между ответника М. П. и ищцовото „Сити Кеш“ ООД е
сключен по електронен път договор за паричен заем, като дружеството е
предоставило сумата 1100 лева. На 03.10.2022г. е настъпил падежа на цялото
задължение.
Със заповед №20/04.01.2023г. по ч.г.д.№2/2023г. на СлРС е разпоредено
ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор,
както следва:
- сумата 1100,00 лева /хиляда и сто лева/, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 643119 от 01.03.2022 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 03.01.2023 година до окончателното й изплащане;
- сумата 149,26 лева /сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022
2
година до 03.10.2022 година;
- сумата 592,74 лева /петстотин деветдесет и два лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща договорна неустойка, дължима за периода
от 01.03.2022 година до 03.10.2022 година;
- сумата 73,98 лева /седемдесет и три лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022
година до 01.12.2022 година;
- сумата 184,20 лева /сто осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/,
представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 31.07.2022 година
до изплащане на задължението;
- сумата 135,00 лева /сто тридесет и пет лева/, представляваща разходи
за събиране на вземането за периода от 09.05.2022 година до 01.12.2022
година;
- сумата 304,70 лева /триста и четири лева и седемдесет стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в
съда на 03.01.2023г. заявление и е връчена на ответната страна, която е подала
възражение по чл.414 от ГПК в срок.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от
ответника на ищцовото дружество.
Между страните не е спорно, че е сключен договор за заем, както и че
ответницата не е заплатила процесните суми, а също така, че клаузата за
неустойка е нищожна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими,
относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са частично основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан лично от ответника,
Налице е неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради
3
което се дължат процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на
вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това
положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени
доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест, е за
дължимост на процесните суми, с изключение на неустойките, за които
страните не спорят, че е налице недействителност.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2/2023г. на
СлРС, а именно:
- сумата 1100,00 лева /хиляда и сто лева/, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 643119 от 01.03.2022 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 03.01.2023 година до окончателното й изплащане;
- сумата 149,26 лева /сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022
година до 03.10.2022 година;
- сумата 73,98 лева /седемдесет и три лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022
година до 01.12.2022 година.
В останалата част исковата молба следва да се отхвърли като
неоснователна.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 460 лева,
включващи заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. С. П. с ЕГН: ********** от
******************************** ДЪЛЖИ на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Славянска“ 29, ет.7
4
ЧАСТ ОТ СУМИТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение
№20/04.01.2023г. по ч.гр.д.№2/2023г. на СлРС, а именно:
- сумата 1100,00 лева /хиляда и сто лева/, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 643119 от 01.03.2022 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 03.01.2023 година до окончателното й изплащане;
- сумата 149,26 лева /сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022
година до 03.10.2022 година;
- сумата 73,98 лева /седемдесет и три лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022
година до 01.12.2022 година.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба в останалата част като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН: ********** от гр.
********************************* ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Славянска“
29, ет.7 сумата 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща
разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5