№ 153
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100604558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 15.02.2022 г. по НОХД № 10508/2019 г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав признал подсъдимия С. Д. И. за ВИНОВЕН в това, че на 03.12.2018г., около 15.20
часа, в гр. София, в сградата на Президентството на Република България, находящо се на
бул. „****, държал 1 (един) брой огнестрелно оръжие, по смисъла на чл.4, ал.З от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), обн.
ДВ, бр. 73 / 17.09.20Юг., а именно - 1бр. пистолет марка ’’WALTHER“, модел Р 88
COMPACT“, и 19 (деветнадесет) броя боеприпаси - патрони за огнестрелно оръжие,
предназначени за стрелба, калибър 9x19, по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има
за това надлежно разрешение, издадено на основание чл. 83, ал.5 - “Директорът на ГДНП
на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на
МВР, издава разрешение за съответната дейност.... ”, вр. чл. 50, ал.З — “Лицата по
алинея 1-ва и 2-ра могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице” от ЗОБВВПИ, поради което и
на основание чл. 339, ал.1 вр. чл. 54 от НК съдът е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.66 ал.1 НК районният съд е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати по сметка на
СРС направените по делото разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лв.; в полза
1
на Държавата направените в досъдебното производство разноски в размер на 543.27 лв.
/петстотин четиридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, както и пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 53, ал. 1 от НК
проверяваният съд е ОТНЕЛ в полза на Държавата веществени доказателства - един брой
пистолет „Валтер Р 88 Компакт” № 105072, без сериен номер, два броя пълнители, девет
броя патрони и десет броя гилзи, всички запечатани в хартиен плик с картон серия А
0125472 и СП 033 на НЕКД СДВР. Против така постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия И. чрез защитника адв. В. Ж., с доводи за неправилност на
постановената присъда и явно несправедливост на наложеното наказание. Иска се от съда да
се отмени оспорвания съдебен акт, да се постанови оправдателна присъда или да се намали
така наложеното наказание. Депозирано е и допълнение към въззивна жалба, с което се
посочва че не са налице достатъчно доказателства, които по безспорен начин да установят
осъществяване на инкриминираното деяние. Алтернативно се посочва, че са налице
предпоставки за приложение на чл. 55 от НК. Искането се аргументира със смекчаващи
отговорността обстоятелства, състоящи се в чисто съдебно минало, положителна
обществена характеристика, тежко здравословно състояние, икономически проблеми,
болести в семейството, разстроен брак, като се посочва че броя на смекчаващите
обстоятелства е голям. Излагат се доводи, че подсъдимото лице е имал множество проблеми,
както и че е обезопасил оръжието и го е предал доброволно. В депозираната жалба и
допълнение към нея не се отправят доказателствени искания.
В закрито съдебно заседание на 03.11.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК прецени, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.
В хода по същество на проведеното открито съдебно заседание на 11.01.2023 г.
защитникът на подсъдимия оспорва размера на така наложеното на С. И. наказание. Посочва
се още, че подсъдимото лице е осъществило престъплението с намерение да предаде
доброволно огнестрелното оръжие, както и че е бил запознат с условията и реда на
предаване на оръжието и че го е направил по безопасен начин. Изтъкват се доводи, че
определеното от районния съд наказание е завишено и следва да бъде наложено по-леко
наказание в размер по-нисък от 1 година „лишаване от свобода“, както и че изпитателния
срок на условното осъждане следва да бъде намален на 3 години.
Представителят на СГП иска от съда да остави без уважение депозираната въззивна
жалба, като намира присъдата за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият в правото на последна дума посочва, че иска от съда справедливост.
Посочва, че е искал с поведението си да предизвика внимание, като излага подробности за
състоянието в което се е намирал и събитията, които са го провокирали да предприеме
такова действие.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид
това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
2
При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, в това число: показанията на свидетелите В.И.Г. /л. 51 – 52 от СП
пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 15- 16 са в цялост прочетени на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т.2, пр. 2 от НПК/, М.Т.К. /л. 52 от СП пред СРС, показанията на
свидетеля от ДП л. 17 са прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2, пр. 2
от НПК/, А.Г.Д. /л. 52 – 53 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 12 са в
цялост прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 от НПК/, Т.А.А. /л. 76 - 77 от СП
пред СРС/, В.С.А. /л. 77 от СП пред СРС/, Ю.П.А. /л. 126 - 127 от СП пред СРС/, обяснения
на подсъдимото лице /л. 50 – 51, л.54 от СП пред СРС/, протокол за личен обиск на лице /л. 8
от ДП/, протоколи за претърсване и изземване /л. 24 – 27, л. 39-40 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 41 - 42 от ДП/, справка от СДВР- КОС/62 от ДП/, справка за
съдимост /л. 15-16 от СП пред СРС/,протокол №1046/2018г. за извършена балистическа
експертиза /л. 46 - 48 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
/л. 51 - 56 от ДП/, албум за посетено местопроизшествие /л. 92 - 103 от ДП/, протокол за
извършена ВТЕ /л. 106 -109 от ДП/, протокол № 45/2019 г. за извършена балистическа
експертиза /л. 112 -115 от ДП/, протокол № 134- Е за извършена балистическа експертиза /л.
141-144 от ДП/. Въззивната инстанция се присъединява към
изводите на предходния съдебен състав относно кредитирането на свидетелските показания
на разпитаните лица като достоверни, допълващи се и логични. В хода на наказателното
производство са разпитани свидетели, които са имали охранителни функции в
Президентството. Съгласно показанията на разпитаните лица съдът установи по
безпротиворечив начин значимите за настоящия случай факти, свързани с поведението на
подсъдимия, желанието му да се срещне с президента, признанието че държи в себе си
оръжие, действителните му намерения, както и последващото доброволно предаване на
пистолета на служителите. Въз основа на показанията на свидетелите Д. и К. се установи
намерението на подсъдимия да се срещне с държавния глава, неговото емоционално
състояние и признанието, че в себе си има огнестрелно оръжие, което би използвал, за да
привлече медийно внимание и да бъде задържан. Твърденията на свидетелите за
конкретните намерения на подсъдимия И. да привлече медийно внимание се припокриват и
с изложените сведения от страна на Т.А. и В.А., които посочват, че подсъдимия е признал,
че в себе си има огнестрелно оръжие. Разпитаните служители еднопосочно излагат данни, че
С. И. не е бил агресивен към тях, не е отправял обидни квалификации и е съдействал изцяло
при осъществената комуникация с него. Свидетелите излагат идентични показания за
емоционалното състояние на С. И., че същият е бил разстроен и е искал да му бъде обърнато
внимание. Посредством свидетелските показания
на Т.А. и В.А. се установи, че подсъдимият И. е държал в себе си огнестрелно оръжие и
два пълнителя към него, както осъщественото доброволно предаване на пистолета и
боеприпасите към него. Описаните обстоятелства от свидетелите се намират в синхрон със
съставения протокол за доброволно предаване, който както районния съд правилно е
отбелязал е надлежно съставен по реда на процесуалния закон. Съдът
възприе и се довери на свидетелските твърдения на Т.А. отнА.щи се до това, че
подсъдимият И. сам е посочил, че оръжието, което държи не е негова собственост и няма
издадено разрешително за притежанието му. Изложените от свидетелката обстоятелства се
потвърждават и от получената справка от СДВР- КОС, която удостоверява за кои
огнестрелни оръжия подсъдимият има разрешително и че сред тях не е държания в негова
фактическа власт пистолет към инкриминирания времеви период.
Относно обясненията на подсъдимия И. настоящата инстанция е
на сходна позиция с тази на районния съд, че част от изложените обстоятелства, касаещи
конкретното деяние и предаването на оръжието могат да бъдат ползвани като доказателство
и се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност. Останалата част от обясненията
3
съдържат един житейски разказ на подсъдимия, описващ конкретни негови преживявания и
възприятия, които са го мотивирали да действа по инкриминирания начин.
В подкрепа на установената
фактическа обстановка от гласните доказателствени средства е и приобщената останала
съвкупност от писмени доказателства и доказателствени средства. Доказателства с основно
значение са приложената справка от КОС, от която се извлече липсата на разрешително на
подсъдимия за притежание на пистолет „Walther P88 Compact“, както и протокола за
доброволно предаване, с който е обективирано предаването по собствена воля на
огнестрелното оръжие. По отношение на съдебното минало на подсъдимия,
съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за
чисто съдебно минало към датата на извършване на престъпното посегателство.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена КСППЕ, въз
основа на която се установи психическото състояние на подсъдимия към момента на
инкриминираното деяние. Съдът кредитира експертизата като компетентно изготвена.
Настоящата инстанция взе предвид и резултатите от назначената видеотехническа
експертиза, от които се извличат данни, че заснетото на видеозаписа лице е
подсъдимият.
Съдът възприе заключенията на изготвените две балистически експертизи, от които се
установи, че представения за изследване пистолет е огнестрелно оръжие и е годен да
възпроизвежда изстрели.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба от страна на защитника на подсъдимия с
бланкетно твърдение за недоказаност на повдигнатото обвинение. Въззивният съд намира
възражението за неоснователно. Безспорно в хода на воденото производство се установиха
всички относими към съставомерността на състава обстоятелства, в това число
упражняваната фактическа власт на подсъдимия И. над процесния пистолет,
характеристиките на държаното оръжие, липсата на издадено разрешение за притежание на
инкриминирания пистолет на подсъдимия И., както и субективната страна и това, че деецът
е съзнавал постъпката си.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият С. И. е осъществил с действията си
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.
От обективна
страна по несъмнен начин се установи, че подсъдимият С. И. в изведения в
обвинителния акт времеви период и на установеното място е държал във фактическа
власт огнестрелно оръжие, за което е не е притежавал разрешение.
Изпълнителното деяние, състоящо се в държане – упражняване на фактическа власт
върху инкриминираната вещ – пистолет марка „WALTHER“, модел P 88 COMPACT е
безспорно установено въз основа на гласните доказателствени средства и съставения
по надлежния ред протокол за доброволно предаване.
Подсъдимият И. не е имал надлежно разрешение, изискващо се по силата на чл. 7, ал.
1 от ЗОБВВПИ, което обстоятелство се констатира въз основа на приложената справка
от КОС. Инкриминираната
вещ е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и е била годна да произведе
изстрели, съгласно назначените и изготвени балистични експертизи.
Като
4
престъплението е на просто извършване, за да се приеме че деецът е осъществил
деянието е достатъчно да се установи, че е държал инкриминираната вещ без
разрешение, като за съставомерността е ирелевантно дали с него е стреляно или не.
Деянието е осъществено и от субективна страна, като е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици. Няма
спор, че С. И. е съзнавал, че държи огнестрелно оръжие, за което няма разрешение, тъй
като самият той е съобщил на охраната в Президентството това обстоятелство.
Относно индивидуализацията на
наказанието и направеното от защитата възражение:
За осъществения състав на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия. Въззивният
съд се присъединява към изведените като смекчаващи отговорността обстоятелства,
състоящи се в характерните данни за личността на подсъдимото лице и неговото чисто
съдебно минало. Относно
наведеното с въззивната жалба искане за приложение на чл. 55 от НК при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът намира същото за неоснователно.
Въззивният съд прецени, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
обстоятелство от изключителен характер. Съображенията в този смисъл са, че при
отмерване на наложеното на подсъдимия наказание предходната инстанция е преценила
посочените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства, състоящи се от
икономически проблеми, здравословно състояние, в изведеното от съда обстоятелство,
свързано с характерните данни за личността на подсъдимия. Според този съдебен състав
посоченото обстоятелство от районния съд включва в характеристиката си изложените
обстоятелства от защитата. От друга страна, при осъществяване на индивидуализация на
конкретно наказание съдът следва да се ръководи от качествения критерий, а не от
количествения. В тази връзка допълнително обстоятелство, което влияе възпиращо на съда
да определи наказанието под предвидения от закона минимум е че подсъдимият И. е държал
в себе си два пълнителя с немалък брой патрони, което завишава обществената опасност на
осъщественото престъпление. Освен това не без значение е и че С. И. се е опитал да влезе
въоръжен с огнестрелно оръжие в публична сграда, разположена в многолюдна и оживена
част от центъра на столицата. Въз основа на изложените разсъждения този съдебен състав
намира, че районният съд резонно е преценил, че в наказанието следва да бъде определено
по реда на чл. 54 от НК и да го индивидуализира в границите на предвидения от
законодателя минимум, а именно лишаване от свобода за срок от 2 години.
Основателно първостепенният съд е преценил, че в настоящия случай изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от четири години, тъй като са налице предпоставките за
условно осъждане и така наложеното наказание би могло да осъществи целите на чл. 36 от
НК. Съобразно изхода на делото съдът е дал
законосъобразен отговор и във връзка с направените по делото разноски.
Правилна е и преценката на районния
съд да отнеме в полза на Държавата посочените веществени доказателства, въпреки че
въззивният съд констатира, че проверяваната инстанция не е прецизирала правилно
основанието за отнемането им в полза на Държавата. В конкретния случай посочените вещи
следва да бъдат отнети на основание чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК, тъй като огнестрелното
оръжие е предмет на престъпното деяние, като подсъдимият няма разрешително за
5
притежанието му.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20013563 от 15.02.2022 г. по НОХД № 10508/2019 г.
по описа на СРС, НО, 8-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6