№ 63
гр. Н., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101262 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11 и чл.19 от
ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗПП ,с, цена- 1251.12лв., предявен от С. Х. М.,с настоящ адрес:гр.Н.,
обл. Ш., ул.***, чрез пълномощника й адв.М.В. М.- *АК против "Креди йес" ООД, със
седалище и адрес на управление:гр.Хасково,ул."Лозарска"№12,представлявано от В. М. И..
Ищцата твърди, че е страна по договор за паричен заем №*** от *** г., сключен с
ответното дружество. Съгласно този договор, при получен заем в размер на 1200 лв.,тя се
задължила да върне сумата от1 520,88 лв., при срок на кредита 14 месеца, ГПР от 47,996 и
месечен лихвен процент 3,330 процента. Във връзка с клауза в чл.8 от договора ищцата
следвало да заплати и неустойка в размер на 1251,12 лева, като по този начин общото й
задължение нараснало до 2 772 лева. Счита така уговорената в договора клауза за неустойка
за нищожна, на основание чл.26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД и поради неспазване разпоредбите на
чл.11,чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от същия закон, както и на чл. 143, ал.1, от ЗЗП.
Излага подробни аргументи в подкрепа на искането си за прогласяване нищожността на
клаузата. Счита същата за накърняваща принципа на „добрите нрави“ , поради значителна
нееквивалентност на насрещните престации, в нарушение на принципа на съразмерността,
като при размер на отпуснатия заем от 1200 лева се претендира неустойка в размер на
1251,12 лева. Клаузата имала за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона и
съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК била нищожна. Подобна договорка прехвърляла риска от
неизпълнение на задължението на финансовата институция да извърши предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и довеждала до
допълнително увеличаване на задължението.
Предвид изложеното,моли съда ,на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с
1
чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗПП да прогласи нищожността на клаузата,предвидена
в чл.8 от Договора за паричен заем №***,сключен между нея и ответника ,предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1251.12лв.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника,който в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор на предявения иск.Оспорва същия по
основание и по размер. Твърди, че ищцата подала молба за заем до ответното дружество на
*** г. и сама в това искане посочила да обезпечи заема с гарант и ценна книга. След оценка
на депозираното искане и параметрите на заема в него, дружеството одобрило молбата за
сумата от 1200 лв. Същият ден бил сключен договора за заем, като в момента на
сключването му ищцата издала само ценна книга като обезпечение. За изискването да
предостави и гарант заявила, че ще осигури в 3 дневен срок. В чл.8 от договора подробно
било заложено каква неустойка следва да се заплати ако не изпълни задължението си по
чл.6, ал.2 да осигури гарант в договорения срок- заплащане на неустойка в размер на
1251,12 лв. Заемателката и настояща ищца не изпълнила обещанието си в договорения срок
да предостави надлежно обезпечение-гарант по договора. Тя изпълнила задължението си да
заплати само 2 от общо 14 погасителни вноски и спряла плащанията. Ответното дружество
твърди, че клаузата на чл. 8 е индивидуално уговорена. С договорения точен размер на тази
неустойка ищцата преценила икономическите последици за себе си. При сключването на
договора страните по него действали в рамките на свободата на договаряне, а самата клауза
била проявление на принципа за автономия на волята. С тези и други подробно изложени в
отговора аргументи ответното дружество моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен
и недоказан. Към отговора са приложени доказателства. Направено е искане за присъждане
на разноски
В съдебно заседание ищцата не се явява,не изпраща представител.Чрез пълномощника си
представя писмено становище,с което моли ,съдът да уважи изцяло предявения иск и
присъди в полза на доверителя му направените по делото разноски.
За ответника се явява по пълномощие адв.П.П.,който изцяло поддържа депозирания
отговор и моли съда да отхвърли иска изцяло .Претендира в полза на доверителя си съдебни
и деловодни разноски
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следнот
Ищцата С. Х. М. и ответникът „Креди Йес“ООД са сключили Договор за паричен заем
№***/***г.,по силата на който ответникът е предоставил заем на ищцата в размер на 1200
лв.,който тя сее задължила да върне на 14 месечни вноски,всяка от които в размер на
108.64лв.,с дата на първо плащане 20.08.2021г.,с падеж –всяко 20-то число на месеца,за
който се дължи,при уговорен ГПР 47.996%,месечен лихвен процент -3.330%,дата на
последно плащане -20.09.2022г.,при уговорена обща сума за плащане -1520.88лв.
Според чл.8 от договора,заемателят е декларирал,че му е известно и се счита за
2
уведомен,че в случай,че не предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от
сключването му обезпечение или същото не отговаря на условията ,посочени в чл.10 ал.2
т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем ,дължи на заемодателя неустойка в размер
на 1251.12лв.,с начин на разсрочено плащане,подробно посочен в погасителния пла
В чл.6 от договора ,страните са се съгласили ,договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от Общите условия към договора за
заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения,по избор на заемателя,а
именно:1/ипотека върху недвижим имот,съгласно чл.10 ал.2 т.3 от Общите условия,
2/особен залог върху движимо имущество,съгл.чл.10 от Общите условия, 3/банкова
гаранция ,съгласно чл.10 ал.2 т.4 от Общите условия и 4/ценна книга,издадена в полза на
заемателя
Според чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем ,страните имат право
за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор следните
обезпечения:т.1/гаранти –две физически лица,всяко от които да отговаря на следните
условия:да има нетен осигурителен доход в размер над 1000.00лв.,да работи на безсрочен
трудов договор,да не е заемател по договор за заем,сключен със заемодателя,да няма
неплатени осигуровки за последните две години,да няма кредити към банки или финансови
институции с класификация,различна от „редовен“,както по активни ,така и по погасени
задължения ,съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ., или т.4/Предоставяне на
безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за
период,включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане на договора за заем,включваща договорената главница и
лихва
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
В чл.8 от договора за заеме уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на
ответника,която по същността си представлява не неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД,а
договорна лихва-допълнителна печалба на кредитора. .Нещо повече,съдът намира,че по
съществото си така претендираното вземане за неустойка противоречи на закона и добрите
нрави. Разпоредбата на чл.16 от ЗПК е категорична и предвижда императивно задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит.
Освен това, предвиденият тридневен срок за намиране на двама поръчители, които да
отговорят на всички изброени условия, прави самото задължение практически неизпълнимо.
Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като
средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели.
Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение,то съдът намира,че също поставя
мъчно преодолими пречки пред заемателя.Касае се за снабдяване с банкова
гаранция,обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем,валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска.Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3
3
дни,предвид практиката на банките по проучване на лицата,кандидатстващи за такова
обезпечение,фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Налага се извода,че и двете опции по чл.8 от договора за заем във вр.с чл. 10 ал.2 т.1 и т.4
от Общите условия към договора за заем ,всъщност не дават възможност на длъжника да
избегне плащането на неустойка ,тъй като са много трудно изпълними.След като това е
така,във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора.Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга,като следва да се заплаща разсрочено,на
равни части,заедно с всяка погасителна вноска.
Предвид тези трудно изпълними условия,за да не възникне задължението за
неустойка,както и предвид размера й,съдът намира,че неустойката излиза извън присъщите
й обезпечителна,обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за
обогатяването на кредитора.Затова тя е нищожна.Фактически не се касае за дължима
неустойка,а за вземане,което се плаща заедно с вноските за главница и лихва,което вземане
представлява допълнителна печалба за кредитора,освен лихвата.В конкретния случай
реално е уговорена допълнителна договорна лихва,която да плаща длъжникът и която е
печалба за кредитора.
Съдът не споделя възраженията на ответника,че кредиторът е бил добросъвестна страна по
сделката,тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита,както
и,че потребителят е имал свободата да приеме или не условията на договора.Това,че ищцата
е подписала договора,не санира неговата недействителност,както противоречащ на ЗПК ,в
конкретната хипотеза.
С оглед гореизложеното,съдът счита,че договорът за заем,в клаузата на чл.8,с която е
уговорена дължимостта на неустойка на посочените основания ,има за цел или резултат
заобикалянето на ЗПК и по арг.на чл.21 ал.1 от ЗПК е нищожна и следва да бъде прогласена
от съда.
Ето защо,съдът счита,че предявеният иск се явява основателен и изцяло доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50.50лв.лв.
– заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от *АК е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 318.00лв. и е определено на основание
чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004.за минималните размери на адвокатските възнагражедия, като
следва да се заплати от ответната страна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОБЯВЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143
ал.1 от ЗПП нищожността на клаузата,предвидена в чл.8 от Договора за паричен заем №***/
*** г.,,сключен между ищцата С. Х. М. с ЕГН:**********,,с адрес:гр.Н., обл. Ш., ул.*** и
ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
:гр.Хасково,ул."Лозарска"№12,представлявано от В. М. И..,,предвиждаща заплащането на
неустойка от заемателя,в размер на 1251.12лв.
ОСЪЖДА ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление :гр.Хасково,ул."Лозарска"№12,представлявано от В. М. И. да заплати на
ищцата С. Х. М. с ЕГН:**********,,с адрес:гр.Н., обл. Ш., ул.*** направените по делото
разноски в размер на 50.50лв./петдесет лева и петдесет стотинки –заплатена държавна
такса /.
ОСЪЖДА ответника "КРЕДИ ЙЕС" ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление :гр.Хасково,ул."Лозарска"№12,представлявано от В. М. И. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М.В. М. от Адвокатска колегия –П., съд.адрес: гр. П., бул.“Пещерско шосе“ №81,
ет.3, ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на 318.00 /триста и осемнадесет / лева, за
процесуално представителство на ищцата по делото.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5