№ 4155
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110210122 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 10122 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. ** П. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 2071 от 20.05.2021 г., издадено от ** – Директор на Столичната
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с което на жалбоподателя М. П. на
основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева,
за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В жалбата от М. ** П. се сочи, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съставеният против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е
с бланкетна форма за водачи на МПС и за извършено нарушение по Закона за
движението по пътищата. На следващо място се твърди, че заповедта на
министъра на здравеопазването е административен акт, който не е влязъл в
законна сила и не е породил правно действие. В жалбата също така се сочи, че
е недопустимо основанието за издаването на заповедта на министъра на
здравеопазването да е чл. 63 от ЗЗ при положение, че привръзката с чл. 61 от
ЗЗ е категорична и е неприложима в настоящия случай. С жалбата е
отправена молба до съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят М. ** П., редовно призован, се
явява лично, като поддържа жалбата и моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В депозирано
писмчено становище същият развива допълнителни съображения, като сочи,
че заповедта на министъра на здравеопазването не е нормативен акт и
налагането на санкция въз основа на нея представлява нарушение на
изискванията на ЗАНН. Твърди, че тази заповед не може да действа пряко
върху гражданите, ако за тях не са осигурени безплатно средствата за
изпълнение на мерките, въведени със заповедта. На следващо място, развива
доводи за неефективността от носенето на маски с цел предотвратяване
разпространението на COVID-19, като смята, че заповедта на министъра на
здравеопазването противоречи на чл. 2, ал. 1 от Закон за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, чиято разпоредба
въвежда забрана за носенето на маски, прикриващи частично или скриващи
напълно лицето. На последно място се сочи, че се касае за маловажен случай
на административно нарушение, тъй като от него не са произлезли никакви
вреди. По изложените съображения отново се настоява за отмяна на
обжалваното НП.
Въззиваемата страна – Директора на СДВР, редовно призована, не
изпраща представител. Взема становище по същество на делото чрез писмени
бележки от процесуалния му представител юрк. Цветомир Виденов, в които
са изложени съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
НП и се иска същото да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 27.04.2021 г., около 10:00 часа жалбоподателят М. П. се намирал в
гр. София, на закрито обществено място – на перона на метростанция „Бизнес
парк“ и не бил поставил защитна маска на лицето си. Поради това свидетелят
Д. Х., на длъжност „старши полицай“ при сектор „Метрополитен“, ОПП –
СДВР, съставил против М. ** П. АУАН бл. № 358371 от 27.04.2021 г. за това,
че на същата дата, около 10:00 часа жалбоподателята М. П. се е намирал на
закрито обществено място – на перона на метростанция „Бизнес парк“ в гр.
София, без поставена защитна маска за лице, покриваща носа и уста, в
условията на обявена в Република България извънредна епидемична
обстановка, с което не е изпълнил противоепидемичната мярка, въведена на
основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от ЗЗ. Посочените фактически констатации
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във
вр. с т. I.7 от Заповед № РД-0151/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването. Актът бил подписан от актосъставителя и от двама
свидетели и на същата дата – 27.04.2021 г.
2
бил връчен срещу подпис на жалбоподателя М. П., който вписал в него
като възражение, че оспорва изцяло акта, тъй като е съставен в противоречие
на материалния закон.
Въз основа на така съставения АУАН от ** – Директор на Столичната
дирекция на вътрешните работи е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 2071 от 20.05.2021 г., с което на М. ** П. на основание чл.
209а, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В
обстоятелствената част на наказателното постановление административно –
наказващият орган посочил, че жалбоподателят М. П. се намирал на закрито
обществено място и не бил поставил защитна маска на лицето си за
еднократно или многократна употреба, покриваща носа и устата, а съгласно т.
I.7 от Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването
всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. и
метростанции, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. Атакуваното НП било връчено на
жалбоподателя на 03.06.2021 г., а на 10.06.2021 г. пред наказващия орган
постъпила жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Д. Х., докладна записка, Заповед на министъра
на вътрешните работи за преназначаване на АНО, Заповед № 513з-
7383/27.03.2020 г. на Директора на СДВР относно компетентността на
актосъставителя, както и останалите съдържащи се по административно -
наказателната преписка писмени доказателства.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля Д. Х., който се е
намирал на мястото на извършване на твърдяното нарушение и лично е
установил, че жалбоподателят М. П. не е носил защитна маска съгласно
заповедта на министъра на здравеопазването, за което му съставил
процесният АУАН. Показанията на този свидетел съдът намира за обективни,
последователни и логични, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, като от тях се установяват обстоятелствата около констатираното
нарушение и съставянето на АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
3
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното
от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие и при преценка относно
правилното приложение на процесуалния закон, настоящият съдебен състав
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при
допуснати съществени нарушения на административно - производствените
правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице, неотстраними са в съдебната фаза на производството
и са основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Съгласно императивните изискания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в
АУАН следва по ясен и непротиворечив начин да са отразени описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай тези
изисквания не са били спазени от актосъставителя, доколкото в така
съставения АУАН липсва описание на нарушението, съответстващо на
въведената правна квалификация. Действително, в акта е отразено, че като се
е намирал на закрито обществено място и не е имал поставена защитна маска,
покриваща носа и устата, жалбоподателят М. П. не е изпълнил
противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от ЗЗ.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, във вр. с т. I.7 от Заповед № РД-0151/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа едновременно и
хипотеза на административно нарушение и санкция за същото. Посочената
норма обаче има бланкетен характер, т.е. нужно е да се попълни със
съответното съдържание, предвид посочването, че се наказва лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки. В случая в АУАН е
4
налице привръзка с т. I.7 от Заповед № РД-0151/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването, съгласно която „Точка 13 се изменя така:
„13. От 1.02.2021 г. се допускат посещенията на търговските центрове,
включително такива тип МОЛ, като малолетните и непълнолетни лица
могат да ги посещават, само ако са придружени от техен родител,
съответно настойник/попечител или от друго пълнолетно лице“. От
изложеното е видно, че е налице противоречие между текстовото и
цифровото описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, като по този
начин на последния не е осигурена възможност да разбере в какво точно се
изразява нарушението, в извършването на което е обвинен, респективно да
организира адекватно защитата си.
В разглеждания казус съдът констатира, че при издаване на оспореното
наказателно постановление наказващият орган е квалифицирал нарушението
като такова по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, чиято норма, както вече бе посочено, е с
бланкетен характер, т.е. дадената правна квалификация е непълна и не
отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Макар и в
обстоятелствената част на НП, наказващият орган е посочил, че не е
изпълнена противоепидемичната мярка, въведена с т. I.7 от Заповед № РД-01-
273/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. и метростанции, са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3. Съгласно т.VI от цитираната заповед, същата е влязла в сила на
01.05.2021 г., докато процесното нарушение се твърди да е извършено на
27.04.2021 г. Ето защо, според този съдебен състав не може да се приеме, че с
издаването на атакуваното НП наказващият орган е санирал допуснатите
нередовности в акта за установяване на административно нарушение.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
допуснатите в административно – наказателното производство процесуални
нарушения са от категорията на съществените и са основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление на формално основание, без да е
необходимо произнасяне по отношение на правилното приложение на
материалния закон. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че на наказаното
лице следва да е ясно още към момента на съставяне и връчване на АУАН
какво именно нарушение му се вменява и на коя конкретна разпоредба.
Правната квалификация на нарушението следва да бъде прецизно определена
както от актосъставителя, така и от наказващия орган, като е необходимо да
се посочи конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е
нарушена, какъв е териториалният обхват на приложение, за какъв срок
същата е въведена,
5
предвид временния характер на тези мерки. В случая неточното
квалифициране на нарушението в акта и наказателното постановление и
допуснатото противоречие между текстовото и цифровото описание на
нарушението е рефлектирало върху възможността на жалбоподателя М. П. да
разбере фактическите и правните рамки на вмененото му „административно
обвинение“ и съответно да организира адекватно защитата си срещу него.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото правото на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждане на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2071 от 20.05.2021 г.,
издадено от ** – Директор на Столичната дирекция на вътрешните работи, с
което на М. ** П. на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1 от Закон за
здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6