РЕШЕНИЕ
№1873
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на шестнадесети септември, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Владимир Вълев като разгледа административно дело № 993 по описа на
съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от И.П.Д., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо
50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, както следва: 1. 40 000
лв. за периода от 01.10.2015 г. до 31.01.2018
г.; в който период се твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив; 2. 10 000
лв. за периода от 31.12.2019 г. до 25.06.2020 г., в който период отново се
твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив. В исковата молба е посочено, че през първия
период ищецът бил настанен в килия с наркомани и туберкулозно болни, а като
излезнал от затвора постъпил в болница, където
се установило, че е прекарал туберкулоза; освен това липсвал обособен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, нямало вентилация и
било влажно и задушно. За втория период се сочи, че бил в пренаселени килии,
имало дървеници и гризачи, както и нямало постоянно течаща топла вода. По този
начин на ищеца били причинени значителни
неимуществени вреди. В с.з. и в писмени
бележки процесуален представител поддържа исковата молба. Претендира присъждане
на разноски в размер на 10 лв. внесена ДТ.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На
първо място ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за периоди както следва: 1. 40 000 лв. за периода от 01.10.2015
г. до 31.01.2018 г.; в който период се
твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив; 2. 10 000 лв. за периода от
31.12.2019 г. до 25.06.2020 г., в който период отново се твърди, че е
пребивавал в Затвора – гр. Пловдив.
От
представената по делото неоспорена справка /л.68/ се установява, че същият е
постъпил в Затвора Пловдив на 14.09.2015 г. до 05.01.2018 г. и от 31.07.2019 г.
до 29.01.2020 г., когато е бил преведн в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на
наложеното наказание, при което претенциите за периодите от 05.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и от 29.01.2020 г. до 25.06.2020
г. са неоснователни само на това основание, тъй като през тези периоди няма
доказателства същият да е бил в Затвора Пловдив.
Доколкото
за двата периода ищецът е направил различни оплаквания, то периодите следва да
бъдат разгледани поотделно за прегледност.
1.
През първия период, който след направените уточнения и съобразно заявената
претенция следва да бъде разгледан за времето от 01.10.2015 г. до 05.01.2018 г.,
действително прекарано в Затвора Пловдив, ищецът твърди, че бил настанен в килия с
наркомани /но не прави конкретно оплакване в тази връзка/ и туберкулозно болни,
а като излезнал от затвора постъпил в болница, където се установило, че е прекарал туберкулоза;
освен това липсвал обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена
вода, нямало вентилация и било влажно и задушно. Изрично следва да се отбележи,
че през този период ищецът не твърди, че е бил в пренаселени килии, както
твърди за другия период.
Представената
епикриза касае много по-късен момент
/след 28.09.2020 г./, когато ищецът е бил лекуван от остра и изострена
хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация. Освен това в същата
е посочено, че се касае за пациент с пристъп на
кардиална астма на базата на хипертонична криза и съмнение за COVID-19 инфекция, отхвърлена инфекция с COVID-19
от пулмолог – обострен хроничен бронхит. Действително е посочено, че е правена консултация с
пулмолог, но нито е посочен кой е той, нито кога се е случило, а единствено е
маркирано „късни последици от туберкулоза на белите дробове – постспецифична
пулмофиброза“, последното е посочено и като заключение при направената лицева
пулмография. Постспецифичната пулмофиброза обаче сама по себе си не е
доказателство за прекарана туберкулоза, като в същото време липсват каквито и
да е доказателства ищецът да се е оплаквал по време на престоя си в затвора,
съответно да е бил болен и лекуван от
такова инфекциозно заболяване. От друга страна искането за назначаване на
експертиза е било отхвърлено, тъй като въпросът е бил насочващо и тенденциозно
зададен, а именно „дали ищецът се е разболял от туберкулоза в затвора“. Освен
че отговорът на такъв въпрос би бил единствено предположение, поради което не
може да бъде годно доказателствено средство, не се изискват специални знания,
за да се каже, че никой специалист не притежава специални знания, чрез които
години по-късно да отговори точно кога се е разболял от туберкулоза, и то
евентуално ищецът, защото и това не е доказано, съответно да го отнесе към
конкретен времеви период, още повече, че ищецът
не е бил през цялото време в затвора, а има прекъсвания между двата
периода, както и преди тях /при предишни изтърпявания на наказания „лишаване от
свобода“/. При липсата на други доказателства ищецът да е съобщавал за заболяване, да е боледувал, да
е бил лекуван или евентуално да му е
било отказано лечение, съдът намира, че тази претенция е неоснователна и недоказана.
Твърденията за липса на санитарен възел
и липса на постоянно течаща
студена вода, както и за липса на вентилация,
са оборени от справката на л.43 и сл., като в същата е посочено и че на
лишените от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода по график, т.е. няма
бездействие от страна на администрацията по аргумент от чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС. В обобщение на изложеното през
първия период не се установяват твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и тази
претенция е неоснователна.
2. През
втория период, който след направените уточнения и съобразно заявената претенция
следва да бъде разгледан за времето от 31.12.2019 г. до 29.01.2020 г.,
действително прекарано в Затвора Пловдив, ищецът твърди, че бил в пренаселени
килии, имало дървеници и гризачи, както и нямало постоянно течаща топла вода.
От
представената справка /л.43 и сл./ се установява, че единствено през 12 дни
ищецът е бил в помещение, в което не е спазено изискването за минимална жилищна
площ от 4 кв.м. По отношение наличието на дървеници и гризачи липсват искания,
съответно доказателства от страна на ищеца, обратно представени са
доказателства за извършвана периодично
ДДД обработка, поради което липсва бездействие от страна на администрацията,
такова липсва и по отношение другото твърдение за липса на постоянно течаща
топла вода по
аргумент от чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС.
При
това положение е основателна единствено претенцията по отношение
пренаселеността на помещението, в което е бил ищецът през общо 12 дни за целия
период. Неимуществените вреди в тази връзка съдът оценява на общо 100 лв. Тази
сума е дължима със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото следва да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лв. – внесена ДТ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”***” № 21, да заплати на И.П.Д.,
ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 100
лв., за периода 31.12.2019 г. до 29.01.2020 г., в който е извършено нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със
законна лихва, считано от 15.04.2021 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 50 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на
претендираните - от 01.10.2015 г. до 31.01.2018 г. и от 31.12.2019 г. до 25.06.2020 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”***” № 21 да
заплати на И.П.Д., ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: