№ 441
гр. Враца, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20241400500386 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Л. Н., ЕГН ********** чрез адв. Я. Д. и адв. Д.
П., срещу решение № 30 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1050/2023 г. по описа на
Районен съд – Мездра, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск
срещу "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за сумата над 1500 лв. до сумата от 5000 лв. и е осъден на
разноски.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно в обжалваната част поради
несъобразяване с материалните законови разпоредби, съдебната практика по сходни дела и
необосноваността си.
Съдът изброил съществените критерии за определяне на дължимото обезщетение, но
неправилно приложил принципа за справедливост. Вещото лице посочило, че за болките във
врата, главата, рамото, мишницата и гърдите нямало установени травматични промени, но
това не означавало, че ищецът не изпитвал болки в тези области. При камшичния удар при
челен сблъсък, какъвто бил процесният механизъм на ПТП със сумарна скорост при удара,
се отдавало висока енергийна натовареност на прешлените и при наличие на дегенеративни
изменения било напълно логично да има болков синдром при ищеца, който се потвърждавал
и доказвал от показанията на разпитания по делото свидетел за болките и страданията на
ищеца. По делото не бил коментиран изживеният стрес. Процесното ПТП било силно
1
стресогенно събитие, което отключило стресова реакция и житейска промяна при ищеца.
Това обстоятелство не било обсъдено от съда, поради което определеното обезщетение било
занижено.
В открито заседание вещото лице посочило, че коланите били ефективни при удар с 60-
65 км/ч, а процесното ПТП станало при удар от 128 км/ч/. Коланът най-вероятно щял да
предотврати леката рана на веждата на ищеца, но при тази скорост коланът можело и да
удуши пътника или уврежданията да бъдат много по-тежки. Счита се, че съпричиняването
оставало недоказано.
Определеното обезщетение от първата инстанция в размер на 2000 лв. преди
редуцирането на обезщетение поради наличие на съпричиняване не съответствало на
характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания. Подобно
обезщетение съответствало на увреждане свързано само с настъпилите травматични увреди,
но в случая било налице и стресова реакция от високо стресогенно събитие. Така
определеното обезщетение не отговаряло на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
само частично компенсирало болките и страданията на жалбоподателя.
Ищецът с поведението си не бил допринесъл за настъпване на уврежданията, дори,
напротив, с непоставянето на колана предотвратил настъпването на значително по-тежки
увреждания. Ако въззивният съд приемел, че е налице съпричиняване, то се излага, че
определеното обезщетение не следвало да се редуцира с 25 %, тъй като евентуалния принос
на пострадалия не бил толкова значим за настъпване на травматичните увреждания.
Определеното обезщетение от контролирания съд в размер на 2000 лв. не можело да
компенсира в пълна степен претърпените от жалбоподателя болки и страдания. Предвид
претърпените от Б. Л. Н. болки и страдания, справедливият размер за компенсацията им, бил
в размер на 5000 лв.
Иска се да се постанови решение, с което "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр.
София да бъде осъдена да заплати на Б. Л. Н. допълнително сумата от 3500 лв. на основание
чл. 432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 08.05.2023 г. ПТП, довело до физически увреждания, ведно със
законната лихва, считано от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В случай, че се приеме, че Б. Л. Н. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, моли да се определи по-нисък процент на съпричиняване от този, който е приел
първоинстанционният съд.
Иска се редуциране на разноските от първата инстанция.
Претендират се разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за
събирането на такива.
Въззивната жалба е връчена на "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София,
от която в указания законен срок няма подаден писмен отговор по нея. Въззивникът,
2
редовно уведомен за откритото съдебно заседание по делото, не се явява и не се
представлява. От упълномощения му адвокат е постъпило писмено становище, с което
заявява, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебното заседание, но моли
да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства.
Претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната части иска
допълнително присъждане на сумата от 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Прави евентуално възражение за прекормерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
"Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София също редовно уведомено за
откритото съдебно заседание, изпраща представител – юрисконсулт А., която оспорва
въззивната жалба, няма доказателствени искания. Моли да се постанови решение, с което да
бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да се потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, представя
списък с разноските и прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Б. Л. Н. срещу "Застрахователна
компания Лев Инс" АД, гр. София с искане последното да бъде осъдено да му заплати
обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 19.06.2023 г. – датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част ищецът е посочил, че на 08.05.2023 г. около 18 часа на път I-1
/E-79/ при км 167+700, община Мездра, е настъпил пътен инцидент с участие на л.а. марка
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СВ***ТХ, управляван от М. Г. В. и товарен автомобил
марка „Волво“, модел „ФХ 4х2 Т“, с рег. № СВ***СТ, управляван от Г. В. К..
Релевирали са доводи, че пътният инцидент е настъпил при следния механизъм:
л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СВ***ТХ, управляван от М. Г. В. се
движил по път I-1 /E-79 с посока на движение от с. Люти дол към гр. Мездра, като в района
на км 167+700 станал причина и реализирал ПТП след рязко спиране, поради което напуска
своята лента за движение и навлиза в насрещна пътна лента, блъскайки се челно в товарен
автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 4х2 Т“, с рег. № СВ***СТ, управляван от Г. В. К..
При посоченото ПТП пострадал ищецът Б. Л. Н., в качеството на пътник в л.а. марка
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СВ***ТХ.
Заявява, че описаното пътно произшествие е посетено от дежурен полицай към РУ –
Мездра, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Изложил е
твърдения, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на л.а. марка „Дачия“, модел
3
„Логан“, с рег. № СВ***ТХ, който нарушил чл. 5, чл. 15 и чл. 20 от ЗДвП.
Непосредствено след инцидента ищецът бил прегледан и откаран в ЦСМП в МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – гр. Враца, където му била поставена диагноза контузия на главата,
разкъсно –контузна рана в областта на дясна вежда и мозъчно сътресение. Раната била
обработена хирургически, като пострадалият бил изписан с препоръки за прием на
лекарствени средства и режим на покой.
На 17.05.2023 г. след нестихващи болки в областта на главата Б. Н. бил прегледан в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с оплаквания от силно главоболие, загуба на съзнание,
болка във врата и изтръпване в дясна ръка. След проведени изследвания и консулатации му
била поставена диагноза – контузия на раменния пояс и мишницата и травма на гръдния
кош. Ищецът бил освободен със съвет за спазване на режим на покой.
Болките от получените травми при инцидента били особено интензивни през първите
две седмици от възстановителния период. С оглед характера на получените травми на ищеца
било предписано да спазва щадящ режим без натоварване, което го изправило пред
затруднение при посрещане на битовите му потребности, за които получавал помощ от свои
близки. Получените наранявания на главата и шията дали своето неблагоприятно отражение
върху ищеца, състоящо се в главоболие, замаяност, световъртеж за доста продължителен
период от време. Ищецът бил принуден да бъде в легнало положение – на покой, като до
настъпване на ПТП –то той нямал подобни проблеми, водил активен начин на живот,
спортувал, разчитал на собствените си сили за посрещане на битови нужди. Б. Н. изпитвал
страх и уплаха от случилото се, като спомена от инцидента щял да остави травмиращ
отпечатък в съзнанието му.
Според ищеца към датата на произшествието отговорността на водача на л.а. марка
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СВ***ТХ е била застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното дружество "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София,
със застрахователна полица № BG/***, поради което и на основание чл. 380 КЗ предявил
пред него писмена претенция, изпратена на 19.06.2023 г. Отказът за изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ответника в предвидения по закон 3- месечен
срок дал основание за завеждане на исковата молба.
При тези съображения е поискал претенцията им да бъде уважена, като им се присъдят
и направените в производството разноски.
Ответникът "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София, в срок е подал
отговора на исковата молба. Оспорва исковата претенция за неимуществени вреди по
основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за посочените вреди. Оспорва твърдението, че изключително по
причина от виновното поведение на водача на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. №
СВ***ТХ и в причинна връзка с механизма на ПТП-то от 08.05.2023 г. за пострадалия Б. Н.
са настъпили заявените телесни повреди. Оспорил е твърдението, че неимуществените вреди
са в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка с механизма на транспортния
4
инцидент и в резултат само на виновното поведение на водача М. Г. В.. Направено е
възражение за съпричиняване, поради обстоятелството, че ищецът е поел риск за своя живот
и здраве, тъй като игнорирал факта, че М. Г. В. управлявал автомобила след употреба на
амфетамин, както и че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Твърди, че описаните
телесни повреди не са със заявения интензитет. Медицинските констатации не отговаряли на
заявената диагноза в исковата молба и твърденията оставали недоказани. Поддържа
възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент. Оспорва претенция за неимуществени вреди и по
размер. Исковата сума била в изключително завишен размер.
Иска да бъде отхвърлени предявените от ищеца искове като неоснователни и
недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на разноски.
Районният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 45 във
връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП по вина на
деликвента, притежаващ договор за застраховка "Гражданска отговорност" при ответника,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Изготвил е предварителен доклад по делото, в който е разпределил доказателствената
тежест между страните и е определил, че страните спорят относно това претърпени ли са
претендираните неимуществени и имуществени вреди от ищеца, вследствие на ПТП,
дължимостта и размерът на претендираното обезщетение, които след запознаване с него не
са направили възражения срещу тази дейност на съда и докладът е обявен за окончателен.
Възражения срещу доклада по делото и разпределената доказателствена тежест не се
съдържат и във въззивната жалба.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства, разпитана е
свидетелката Цветелина Колева, назначени са съдебно-автотехническа и съдебно-
медицинска експертизи.
Районният съд е приел с решението си, че предявеният иск е допустим и отговаря на
изискването на изискването по чл. 498 във връзка с чл. 380 КЗ, установявайки, че ищецът е
депозирал писмено заявление пред застрахователя на 19.06.2023 г., по което е постановен
отказ на застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение от 23.06.2023 г.
По основателността на предявения иск районният съд се е произнесъл с решението,
чиято частична отмяна се иска, осъждайки ответника "Застрахователна компания Лев Инс"
АД, гр. София да заплати на ищеца част от претендираното обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП, случило се на 08.05.2023 г. , а именно: сума в
размер на 1500 лв., ведно със законната лихва за забава върху присъдата сума от 19.06.2023 г.
до окончателното изплащане на обезщетението
В останалата част за разликата над уважения размер до предявения размер от 15 000
лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
5
С оглед изхода на делото и съобразно отхвърлената и уважената част от иска, с
атакуваното решение са възложени на страните и направените по делото разноски.
За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че между страните не се
спори, а и от протокол за ПТП и справка от информационната система на „Гаранционен
фонд“, че установявало, че л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СВ***ТХ към
момента на произшествието е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/*** със срок на действие от 21.02.2023 г. до 20.02.2024 г.
Предвид заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
контролираният съд е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП
–то са субективните действия на водача на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. №
СВ***ТХ с органите за управление, което е довело до движение на автомобила с превишена
скорост, поради което при излизане от завой е загубил напречна устойчивост и е навлязъл в
насрещната лента на платното за движение, като се е блъснал челно в движещия се в
полагащата му се лента за движение седлови влекач „Волво“, модел „ФХ 4х2 Т“, с рег. №
СВ***СТ, с което сам е поставил в себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят
станалото ПТП. Водачът на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СВ***ТХ е нарушил
чл.5, ал.1, т. 1, чл. 15, чл. 16, ал.1, т. 1 и чл. 20 от ЗдвП.
Съобразно отразеното в протокол за ПТП, се установявало, че водачът на л.а. марка
„Дачия“, модел „Логан“ е с положителна проба за наркотици – амфетамин.
Районен съд – Мездра е приел, че са налице и другите кумулативни дадени елементи
на фактически състав на деликта. от фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на
пациент № 5904/08.05.2023 г. се установявало, че ищецът е постъпил след ПТП-то с мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма, разкъсно контузна рана в областта на дясната
вежда по цялото протежение на веждата с големина 4-5 см.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се е позовал на
заключението по назначената, изслушана и неоспорена по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена след запознаване с доказателствата по делото, според което от
претърпяното ПТП ищецът е получил разкъсно -контузна рана в областта на дясна вежда и
охлузване на дясна подбедрица. Според експерта не са налице медицински данни за
изпадане в състояние на безсъзнание от пострадалия в резултат на мозъчно сътресение, като
същия е бил в съзнание. Посочените увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените травми са причинили на Н. болки
и страдания с неголям интензитет от момента на получаване до няколко дни след това и
според вещото лице същите подлежат на пълно възстановяване.
Приети са за достоверни показанията на свидетеля Ц. М. К. - майка на ищеца като
непосредствени и логични, установяващи субективните възприятия за последиците върху
психиката на ищеца и изживените след ПТП –то болки и страдания.
6
Районен съд – Мездра е счел, че претърпените от увредения неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени в размер на 2000 лв., като е отчел характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от Б. Н. болки и страдания от получените
травматични увреждания, както и отражението на претърпяното ПТП върху психиката му.
Взето е предвид и заключението на вещото лице, че медицинската прогноза е благоприятна
и не са налице състояния, които трайно или до живот да съпътстват пострадалото лице.
Относно едното направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, контролираният съд е приел, че не са налице данни, че пострадалият
е знаел, че се качва в автомобил, управляван от водач, употребил наркотични средства и по
този начин съзнателно да се е поставил в опасност.
По отношение на другото възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
поради непоставяне на предпазен колан, първоинстанционният съд е приел същото за
основателно и доказано.
Това се доказвало от заключението по съдебно-автотехническа експертиза, в което се
посочвало, че използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с
частите на интериора или с други пасажери и при евентуален пътен инцидент намалява
тежестта на уврежданията на пътниците. С оглед заявеното от експерта в съдебно заседание
и приетата съдебна практика коланите били ефективни при скорост до 60-65км в час. Според
вещото лице в случая автомобилът е бил с 93 км.ч., но за този пасажер колана би бил
ефективен, тъй като смачкването и повредите на автомобила са започнали отпред назад.
Предвид уважаването на това възражение, е определен принос на пострадалия в
размер на 25 %. Определеният размер на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
редуциран с 25 % и на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 1500 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съобразно
обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е правилно, а въззивната
жалба е неоснователна.
Предмет на проверка в настоящото производство е посоченото по-горе решение само в
частта му, с която е присъдено обезщетение в по-малък от посочения във въззивната жалба
7
размер. В останалата част, решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в
обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил
и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се
установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което,
Окръжен съд - Враца я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК,
като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната
инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода на районния съд
за частична основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, както и за
определения размер на обезщетението от 1 500 лв.
В отговор на наведените във въззивната жалба на ищеца Б. Н., съдът намира за
необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:
С решението си районният съд се е произнесъл по допустим искове, доколкото е
изпълнено изискването на чл. 498 във връзка с чл. 380 КЗ, тъй като преди депозиране на
исковата молба въззивникът е сезирал застрахователя с писмена претенция, изпратена на
19.06.2023 г., по която е постановен отказ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият-делинквент е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В чл. 429, ал. 2 КЗ е
предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
При този иск в тежест на ищеца и настоящ жалбоподател е било да докаже
твърденията си, че в причинна връзка с противоправно поведение на водача на л.а. марка
„Дачия“, модел „Логан“ е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и тяхната
продължителност и интензивност, както и че е налице валидна застраховка гражданската
отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, твърденията си за
неоснователност на иска и възраженията си за съпричиняване.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ,
8
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата (така Решение № 238/20.06.2008 г. по т. д. №
942/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, постановено по отм. КЗ). Следователно при пряк иск срещу
застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото не е спорно, че на 08.05.2023 г., е била налице застраховка "Гражданска
отговорност" на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ , за която има полица № BG/*** със срок
на действие от 21.02.2023 г. до 20.02.2024 г., по която застрахователят-ответник покрива
отговорността на водача на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № СВ***ТХ – М. Г. В. ,
и настъпването на процесното ПТП на 08.05.2023г.
Установен по делото е и механизма на произшествието, а от там и противоправното
поведение на деликвента – застрахования водач на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.
№ СВ***ТХ, който поради субективните действия с органите на управление е довело до
движение на автомобила с превишена скорост, поради което при излизане от завой е загубил
напречна устойчивост и е навлязъл в насрещната лента на платното за движение, като се е
блъснал челно в движещия се в полагащата му се лента за движение седлови влекач
„Волво“, модел „ФХ 4х2 Т“, с рег. № СВ***СТ, с което сам е поставил в себе си и другия
водач в невъзможност да предотвратят станалото ПТП.
Деянието е извършено виновно, като презумпцията по чл. 45 ЗЗД, като приетата там
презумпция не е оборена.
Установява се по делото, че в резултат от произшествието въззивникът е претърпял
неимуществени вреди. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са
налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и
наличието или не на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, респ. размерът на приноса му в целия единен съпричинителен процес между
обстоятелствата и явленията в обективната действителност, а и оттам – наличие на
основание за редуциране на определеното от съда обезщетение, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Последователна е съдебната практика, че при определяне размера на обезщетението в
съответствие с постановките на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, е
необходимо да се отчете претърпените от пострадалият болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата
възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
9
"Гражданска отговорност". / Решение № 174 от 27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г., ТК, I т.
о., Решение № 157 от 28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г., ТК, II т. о. и др./
При съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза по делото бе установено, че посочените увреждания са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените
травми от процесното ПТП са причинили на Б. Н. болки и страдания с неголям интензитет
от момента на получаване до няколко дни след това.
Експертът също отбелязва, че не са налице медицински данни за изпадане в състояние
на безсъзнание от пострадалия в резултат на мозъчно състресение, като същият е бил в
съзнание.
Житейски логично участието в пътно-транспортното произшествие е от естество да
предизвика стресова ситуация от високо стресогенно събитие, както и паника.
В настоящия случай пострадалият към датата на инцидента e бил на сравнително млада
възраст, което позволява по-бързото му възстановяване, преживяване и превъзмогване на
случилото се.
По отношение на изложеното във въззивната жалба, че все още Б. Н. не се е
възстановил от преживяния стрес, то това твърдение остана недоказано, тъй като не са
налице данни той да е посещавал специалист.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е дало заключение, че получените
увреждания от процесното ПТП подлежат на пълно възстановяване, както и е посочилом, че
медицинската прогноза е благоприятна и не са налице състояния, които трайно или до живот
да съпътстват пострадалото лице.
Следва да бъде посочен и фактът, че след като в МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца
му е обработена раната и защита под месна упойка с ледокаин и са назначени рьо графии на
глава, шийни прешлени и КТ на глава и шийни прешлени, Б. Н. е отказал болнично лечение.
Вещото лице отделно отбелязва в заключението си, че при посещението на консулти и
специалисти в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД не са констатирани никакви патологични
промени с изключение на субективни оплаквания от болка, за които не е имало
морфологичен субстрат, т.е. при направените изследвания не са установени никакви
травматични промени, които да доведат до такива.
Всички тези обстоятелства са отчетени от районния съд при определяне размера на
обезщетението. При тези мотиви според настоящия съдебен състав изискването за
справедливо обезщетяване на въззивника за претъпените от него неимуществените вреди е
постигнат с присъденото му от районния съд обезщетение в размер на 2000 лв.
Настоящият състав не споделя изложеното във въззивната жалба, че с поведението си
ищецът не е допринесъл за настъпване на уврежданията, а дори фактът, че е бил с
непоставен колан е предотвратил настъпването на значително по-тежки увреждания, както и
10
че определеното обезщетение не следва да се редуцира с 25 %, тъй като евентуалният
принос на пострадалия не бил толкова значим. Отделно във въззивната жалба е посочено, че
съпричиняването оставало недоказано, с което твърдение настоящият състав също не се
съгласява.
Съгласно заключението по съдебната-автотехническа експертиза използването на
предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното стълкновение с частите на интериора или с други
пасажери и при евентуален пътен инцидент намалява тежестта на уврежданията на
пътниците. Действително вещото лице е посочило, че коланът може да направи всичко,
включително може да удуши човек и че са налице всякакви случаи.
С оглед заявеното от експерта в съдебно заседание пред първата инстанция и приетата
съдебна практика, коланите са ефективни при скорост до 60-65км в час. Според вещото лице
в случая автомобила е бил с 93 км/ч., но за този пасажер колана би бил ефективен, тъй като
смачкването и повредите на автомобила са започнали отпред назад.
Настоящият състав е на мнение, че процентът на съпричиняване следва да бъде
отчетен в по-голям процент, предвид заключенията на двете експертизи, но предвид липсата
на въззивна жалба от "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София, то същият следва
да бъде оставен така, както е определен от контролираната инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че поисканото увеличаване на размера на
обезщетението с въззивната жалба за горницата над присъдената сума до 5000 лева
надхвърля законния критерий за справедливо обезщетение при тези фактически
обстоятелства и след анализ на доказателствата по делото и съобразяване с критерии за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди.
Основателността на иска обуславя като законна последица уважаване и на претенцията
за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. В случая лихвата е
претендирана от., ведно със законната лихва за забава от 19.06.2023 г. – датата на сезиране на
застрахователя, до окончателното изплащане на обезщетението, поради което в тези рамки
следва да бъде присъдена.
След като изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на
контролираната, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
В останалата част – за сумата от 5000 лв. до сумата от 15 000 лв. / претендирани по
искова молба/, решението, като необжалвано, е влязло в сила.
По разноските:
Изходът на делото предполага присъждане на разноски в полза на въззиваемото
дружество, което е претендирало 540 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
От страна на въззивника Б. Н. е направено възражение за прекомерност. Същото се
явява основателно.
11
С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че
същото е приключило в едно съдебно заседание, в което не се е явил представител на
въззиваемото дружество, настоящият състав счита, че справедливият размер на
юрисконсулстското възнаграждение, който следва да бъде присъден е 100 лв.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1050/2023 г.
по описа на Районен съд – Мездра, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Б.
Л. Н. иск срещу "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие на ПТП, случило се на
08.05.2023 г., за сумата над 1500,00 лева до 5000,00 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Б. Л. Н., ЕГН ********** да заплати на "Застрахователна компания Лев
Инс" АД, гр. София, ЕИК ***, , със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част, решение № 30 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1050/2023 г.
по описа на Районен съд – Мездра, като необжалвано, е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12